Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Емануел Мутафов: От древна Месемврия до Константинопол

Снимка: БГНЕС

Маршрутът древна Месемврия – Констинтинопол е знаков, но и трудно осъществим в Античността. Дни наред е трябвало да се пътува, за да се направи тази връзка. Какво е значението на Несебър (Месемврия) днес за България и Света?

Проф. Емануел МутафовТемата коментира в “Нашият ден“ проф. Емануел Мутафов, византолог, преводач, професор по средновековно и възрожденско изкуство, директор на Института за изследване на изкуствата при БАН.

Значението на Несебър

“Средновековната и късно средновековна Месемврия е уникално място, което е в непосредствена близост до Константинопол. Но е и достатъчно отделено, за да се експериментира в него.

Връзките са много активни още от времето на Античността. Градът е комуникативен, богат и привлекателен за търговци, майстори и учители.

Църковното строителство е интензивно през Средновековието, събират се светини, поръчват се качествени икони.


След падането на Цариград в ръцете на османските турци много аристократи мигрират в Месемврия. Надявайки се да дочакат освобождението на Константинопол и да се завърнат в домовете си.

Това създава условия за поддържане на Православието и за съхранение на средновековните традиции в изкуството и културата.

Към средата на XVI в. местното население е ангажирано със строителство на гемии за османския флот в резултат, на което се ползва с известни привилегии пред Портата.

Най-вече заради верската принадлежност на населението на Месемврия, към Вселенската патриаршия, голяма част гърците се изселват от Несебър в Гърция през 1925 г.

Според изселническата легенда в бъчви за вино те взимат и част от ценностите, съхранявани в църквите на родния им град. Сред тях са мощите на Св. Модес, Св. Стефан, Св. Евпъл, Св. Теодор Хирон, Св. Теодор Стратилат. До 2019 г. те са били крити в домовете на потомците на изселниците от Несебър в новото им село Нова Месемврия близо до Солун. Те вече са изложени в църквата “Успение Богородично“ в селото до Солун. Този факт е обезпокоителен, тъй като споменатите артефакти са изнасяни от българска територия.

Как е редно да се решат споровете за изнасяне на артефакти

За този род престъпления има определена давност според международното законодателство. Смятам, че този проблем никога да бъде решен. Когато говорим специално за ръкописите, а и други ценности, които нашата армия изнася от Северна Гърция и се съхраняват в български сбирки в Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“, Националния исторически музей, Археологическия музей.

Те вече са повече от 100 г в България, ние сме проливали кръв за тях и са част от българската история. Но тъй като в моята битност като преводач, особено в разговорите на четири очи и на най-високо ниво, винаги гръцките политици поставят този въпрос, просто давам един аргумент на нашите политици да казват, че и от България и то в мирно време са изнасяни подобни артефакти. Това е част от нашата сложна балканска история и трябва да се забрави това, което се е случвало. Просто да се радваме на това, което притежаваме и да има свободен достъп на изследователи до двете страни на границата.

Разговора можете да чуете от звуковия файл.

Снимки: БГНЕС, Венета Николова, Уикипедия, проф. Емануел Мутафов



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Китана Гигова (вляво) и Теодора Церовска

Лесно ли се илюстрира романът "Под игото"?

На 8 юли 2024 г. в рубриката "Радиоколекция" на Радиотеатъра, започваща в 0.15 часа, която се излъчва по програма "Христо Ботев", тръгва феноменален проект: "Под игото" на Иван Вазов под адаптацията на актьора Руси Чанев. Тя е насочена към българчетата, които живеят извън пределите на България. За предизвикателството да илюстрираш най-популярното..

публикувано на 08.07.24 в 16:57
 Михаил Михайлов - Шольо

Антон Митов представя: Музикантът и диригент Михаил Михайлов - Шольо

Михаил Михайлов е на 83 години – роден е и живее в Стара Загора. Той е от доайените на златните времена на българската естрада – един от основателите на група "Траяна", издава плочи с "Импулс" като част от конкурса "Тракийска лира", работил с Лили Иванова и Йорданка Христова, участвал в безброй концерти в страната ни и извън нея. Спомени от "онова..

публикувано на 08.07.24 в 16:40

"Малки грехове" – фаталният копнеж по изгубения рай

Стремежът към божественост и безсмъртие често е път към разруха за човека от всяка епоха. " Малки грехове" е вторият роман на писателката Паулина Георгиева  след "Симулацията" (2022). Редактор на книгата е литературният публицист Силвия Недкова. В "Артефир" Георгиева споделя, че това е книга за изконния копнеж по рая. Действието неслучайно се развива..

публикувано на 08.07.24 в 15:06
Марио Гергинов

Изкуството в българското училище – мисия възможна

На училището с любов – там, където учителите и учениците са заедно. За досега до творчество в българското образование като мисия възможна в "Terra Култура" разговаряме с Марио Гергинов , зам.-директорът на 140 СУ "Иван Богоров" в София. Ваканцията е предимно за учениците. За училищното ръководство юли месец е време на усилена подготовка за..

публикувано на 08.07.24 в 13:36

Клара Арнаудова: За таланта като живот

Едно талантливо поколение, което преживя Халеевата комета, Чернобил, падането на Берлинската стена и Перестройката, 35 години след завършването на сливенското Средно специално художествено училище по приложни изкуства випуск 1989 на НХГ "Димитър Добрович" представя изложба. Експозицията е своеобразно продължение на срещата между съученици и..

публикувано на 08.07.24 в 12:45