Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Емануел Мутафов: От древна Месемврия до Константинопол

Снимка: БГНЕС

Маршрутът древна Месемврия – Констинтинопол е знаков, но и трудно осъществим в Античността. Дни наред е трябвало да се пътува, за да се направи тази връзка. Какво е значението на Несебър (Месемврия) днес за България и Света?

Проф. Емануел МутафовТемата коментира в “Нашият ден“ проф. Емануел Мутафов, византолог, преводач, професор по средновековно и възрожденско изкуство, директор на Института за изследване на изкуствата при БАН.

Значението на Несебър

“Средновековната и късно средновековна Месемврия е уникално място, което е в непосредствена близост до Константинопол. Но е и достатъчно отделено, за да се експериментира в него.

Връзките са много активни още от времето на Античността. Градът е комуникативен, богат и привлекателен за търговци, майстори и учители.

Църковното строителство е интензивно през Средновековието, събират се светини, поръчват се качествени икони.


След падането на Цариград в ръцете на османските турци много аристократи мигрират в Месемврия. Надявайки се да дочакат освобождението на Константинопол и да се завърнат в домовете си.

Това създава условия за поддържане на Православието и за съхранение на средновековните традиции в изкуството и културата.

Към средата на XVI в. местното население е ангажирано със строителство на гемии за османския флот в резултат, на което се ползва с известни привилегии пред Портата.

Най-вече заради верската принадлежност на населението на Месемврия, към Вселенската патриаршия, голяма част гърците се изселват от Несебър в Гърция през 1925 г.

Според изселническата легенда в бъчви за вино те взимат и част от ценностите, съхранявани в църквите на родния им град. Сред тях са мощите на Св. Модес, Св. Стефан, Св. Евпъл, Св. Теодор Хирон, Св. Теодор Стратилат. До 2019 г. те са били крити в домовете на потомците на изселниците от Несебър в новото им село Нова Месемврия близо до Солун. Те вече са изложени в църквата “Успение Богородично“ в селото до Солун. Този факт е обезпокоителен, тъй като споменатите артефакти са изнасяни от българска територия.

Как е редно да се решат споровете за изнасяне на артефакти

За този род престъпления има определена давност според международното законодателство. Смятам, че този проблем никога да бъде решен. Когато говорим специално за ръкописите, а и други ценности, които нашата армия изнася от Северна Гърция и се съхраняват в български сбирки в Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“, Националния исторически музей, Археологическия музей.

Те вече са повече от 100 г в България, ние сме проливали кръв за тях и са част от българската история. Но тъй като в моята битност като преводач, особено в разговорите на четири очи и на най-високо ниво, винаги гръцките политици поставят този въпрос, просто давам един аргумент на нашите политици да казват, че и от България и то в мирно време са изнасяни подобни артефакти. Това е част от нашата сложна балканска история и трябва да се забрави това, което се е случвало. Просто да се радваме на това, което притежаваме и да има свободен достъп на изследователи до двете страни на границата.

Разговора можете да чуете от звуковия файл.

Снимки: БГНЕС, Венета Николова, Уикипедия, проф. Емануел Мутафов



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Феникс Върбанов с изложба в галерия "Стубел"

За първи път Феникс Върбанов представя изкуството си в галерия "Стубел". Живеещият в Париж художник определя себе си като космополит и често казва, че е дар от Бога да бъде посредник между три култури. Българската, китайската и френската култура са дълбоко вкоренени в същността на този артист – с родители прочутия Марин Върбанов и майка Сун Хуай Куей...

публикувано на 18.04.24 в 18:00

Або представя втората си книга с разкази

За първата си книга "Поводи за връщане" Або беше написал: "Имал съм късмета да живея на четири континента и да обиколя над 40 държави, преди да стана на 27 години. Живял съм в Пекин, Арекипа, Финикс, Манчестър, Лондон, Самоков, София – в разбъркан ред. Обичам да се запознавам с нови култури, да научавам езиците им и да чета литературата им в оригинал...

публикувано на 18.04.24 в 16:35
Подготовката на българския
павилион във Венеция

60-ото юбилейно издание на Венецианското биенале

На 19 април в 17.00 часа в зала "Тициан" (Sala Tiziano) е официалното откриване на Българския павилион на 60-то юбилейно издание на Венецианското биенале. Най-важният форум за съвременно изкуство в света ще се проведе от 20 април до 24 ноември 2024 г. и ще представи националните проекти на 331 артисти от различни държави. "Чужденци навсякъде" е..

публикувано на 18.04.24 в 16:15

По стъпките на творците в "Кварталът на писателите"

Нов пътеводител ни разхожда из "Кварталът на писателите", за да опознаем някои от най-забележителните ни творци, но и една по-лична София. Той включва подробна информация за 50 обекта, свързани с литературното минало на столицата от периода между Освобождението и края на Втората световна война. Сред тях са десетки домове и временни квартири на известни..

публикувано на 18.04.24 в 11:58

Езикът – граница и безграничност

За границите на грамотността, на превода, на културните търсения през езика – разговор в "Нашият ден" с доц. д-р Ани Бурова , литературен историк, критик, теоретик и специалист по превода, и доц. д-р Дария Карапеткова , преводач, преподавател и теоретик на превода. За доц. Бурова, която преподава чешки език и бохемистика в рамките на..

публикувано на 18.04.24 в 10:44