Дивата котка е била доста разпространена в земите, населявани от славяни, и е била наричана с думи, които с времето са се изгубили. Одомашненото животно е внесено по-късно заедно с латинското си име „катус“, заето в праславянския като „катъ“. Твърди се, че то е било част от атрибутите на цивилизацията и лукса. Интересно е и че името на мъжкото животно „кот“ е по-старо от наименованието на женското и дори е служило за название на вида. С времето обаче това се променя и днес се налага да уточняваме, че домашната ни котка е котарак.
Тъй като наименованията на домашната котка принадлежат към архаичната базова лексика, те не се отличават с голямо разнообразие. Свеждат се до две групи – с корен „мач“ и „кот“. Ако се погледне лингвогеографската карта на славяноезичния свят, се забелязва много ясно очертана граница между езиците и диалектите, в които е застъпена едната или другата основа. Само в няколко славянски езика, между които и нашият, присъстват и двете, при това също много категорично разпределени в източните и западните говори. В западните български диалекти продуктивният корен е „мач“, а в източните – „кот“.
Разнообразието идва от различните наставки и особености на изговора. Мачка, маче, мачок, мачарок, марок, марлок, мачор, матарок срещу котка, котак, котурак, котор, котунек, коте, котомак. А най-разпространеното, включително и в книжовната българска реч, наименование „котарак“ всъщност било създадено в литературата за деца, разказва доц. Илияна Гаравалова от Секцията по диалектология и лингвистична география на Института за български език, част от екипа, който ангажиран да попълни бялото петно на мястото на българското езиково землище в Европейския лингвистичен атлас.
Открехваме завесата към света на вокалния педагог проф. д-р Етиен Леви. Към неговата преподавателска дейност, която продължава повече от двайсет години. Десетилетия, през които отдава себе си на това да възпитава чувство за естетика в музикалното изкуство, да задава посоката на стотици студенти по пътя към голямата сцена. Един разказ за..
B нaчaлoтo нa 2025 г. в oблacттa нa изĸycтвeния интeлeĸт нacтъпи ceнзaциoннo cъбитиe. Изнeвидeлицa cpeд нaй-дoбpитe пpилoжeния ce пoяви нeвpoннaтa мpeжa DеерЅееk, ĸoятo ce пpeдcтaвя пo-дoбpe oт дoбpe пoзнaтaтa СhаtGРТ нa ОреnАІ. B cъщoтo вpeмe тя e aбcoлютнo дocтъпнa в Бългapия, нe изиcĸвa aбoнaмeнт и e paзpaбoтeнa cъc cъвceм мaлĸo финaнcoви..
Исландци откриват Америка преди Колумб... три пъти. Това се случва около 1000-а година, тоест почти пет века по-рано. Първият европеец, видял американските брегове, е викинг на име Гунбьорн. Той плавал от Норвегия до Исландия, но поради буря акостирал при един от островите, принадлежащи на Северна Америка. Това събитие датира между 876 и 933 г. Ерик..
Три български ученички ще представят научните си разработки на един от най-престижните конкурси за млади учени – Международния научен и инженерен панаир Regeneron 2025, който ще се проведе през май в Кълъмбъс, Охайо. Те ще имат възможност да се включат в световното изложение, след като спечелиха първите три награди на тазгодишното издание..
Много пъти в "Познати и непознати" сме говорили за антисемитизма и различните му прояви, както и за най-ярката от тях – Холокоста. Връщали сме се назад в историята и сме разказвали за изгонването на евреите от Египет, за робството им във Вавилон, за едикта на Едуард I, наредил изгонването на всички евреи от Англия и довел до масови арести и екзекуции..
"И все пак, въпреки цялата многотия от възможни модуси на превода, отвъд препирните за чуждото и родното, предаването на стила на писателя, неизбежния..
Исландци откриват Америка преди Колумб... три пъти. Това се случва около 1000-а година, тоест почти пет века по-рано. Първият европеец, видял американските..
Луиза Селло е определяна от New York Concert Review като музикант със "завладяваща страст и спонтанно пеене, с брилянтна техника, отличен контрол на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg