Прогресът на биоинформатиката, генетиката, биотехнологиите и тъканното инженерство дават надежда, че ще можем, ако не да срутим, то поне да избутаме нататък последната бариера – смъртта.
Какво ще се случи обаче, когато доближим безсмъртието? Дали в стремежа си да се избавим от човешката участ, няма да се превърнем в нещо друго?
Стоян Ставру и Спас Керимов изследват различните възможности за постигане на безсмъртие в разговор за „Лабиринти на познанието“ дни преди събитието на Рацио „В търсене на безсмъртие“.
Редица учени, философи и мислители ни съветват да внимаваме за предупредителните знаци по пътя към безсмъртието, докато други са готови ентусиазирано да прегърнат усилването на човека и превръщането му в безсмъртна субстанция.
Иморталистите, принизяващи смъртта до технологичен проблем, пък изхождат повече от страх от смъртта отколкото от любов към живота.
„Ясно е, че дълбокото ни желание е да съхраним идентичността си, защото друго безсмъртие е безсмислено. Ако станем безсмъртни, губейки идентичността си – какъвто е разказът на източните религии – това не е добрият път“, казва Спас Керимов.
„Има и варианти на безсмъртие: биологично in situ, когато запазваме личността в тялото, или пък да премахнем монопола на тялото над личността и да мигрираме от него. Да заживеем небиологичен живот, да направим мост, по който личността да премине в друг свят, било цифров, било квантов, да пренесем „есенцията“ си на нов носител“, отбелязва Стоян Ставру.
„По пътя към безсмъртието ще се помирим със смъртта и ще го направим по по-дълга, сложна и интересна пътека от тази, която дават религиите. Технологичното помиряване със смъртта ще бъде гигантско приключение“, обобщава Спас Керимов.
Събитието „В търсене на безсмъртие“ на Рацио е на 22 юни, вторник от 19 часа на живо в кино „Кабана“.
Д-р Спас Керимов се определя като предприемач, учен, футурист, вдъхновен от науката. Той е създател и изпълнителен директор на "Принтиво", стартираща биотехнологична компания, която се занимава с 3D биопринтиране на човешки тъкани.
Той е част от The Changemakers of Bulgaria, отличен е във Forbes 30 under 30 и 40-до-40 на Дарик Радио, бил е лектор на TEDx и е определян като „най-изявена млада личност на България“ за 2019 според JCA Bulagaria.
Стоян Ставру е юрист и философ. Той е доцент в секция „Етически изседвания“ на ИФС при Българската академия на науките. Преподавател по „Биоправо“ (първият в България) и „Медицинско право“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и в Нов български университет. Той е водещ на серията подкасти Vox Nihili на Ratio, посветени на съвременните предизвикателства пред етикатаи философията.
Автор на първата книга по биоправо в България „Видения в Кутията на Пандора. Биоправо“ (2014).
Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..
Владислава Георгиева е асистент в катедра "Комуникационни мрежи и системи" към факултет "Артилерия", противовъздушна отбрана и компютърни и информационни системи във ВВУ - Шумен. По време на следването си в Шуменския университет"Епископ Константин Преславски” през 2016 година печели именната стипендия "Акад. Димитър Мишев", която фондация "Еврика"..
Първият профилактичен преглед се прави, когато детето е на 6 месеца, след това на 3,6 години и след това в предучилищна възраст, разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Александър Оскар – ръководител на Катедрата по офталмология към Медицинския университет в София, началник на Клиниката по очни болести към УМБАЛ "Александровска" и..
В първото за новата година издание на предаването "За думите" с доц. Мая Влахова от Секцията по ономастика на Института за български език коментираме имената на първите бебета за 2025 г. и тенденциите, които се очертават в избора на младите родители. Крум е наречено първото момченце, сред останалите два пъти се появява името Самуил, което потвърждава..
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
Вторият концерт с български творби на Симфоничния оркестър на БНР ще отбележи 60-годишнината на композиторката Албена Врачанска. Премиерното изпълнение..
На 16 януари в "Топлоцентрала" е премиерата на спектакъла "Представление и наказание" на Иван Станев и Ф. М. Достоевски. Адаптацията и режисурата са на..
"Целият свят е сцена и ние всички сме актьори." Може би банален израз, когато се опитваме да говорим за театър, живот и изкуство, но както знаем, в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg