Екологичната журналистика и кога околната среда се превръща в приоритетна тема и за кого? Какво трябва да знае журналистът, който реши да се занимава с екология? Как помагат на еколозите журналистическите разследвания, специализацията и отразяването на различните видове екопротести? Добрата работа изисква ресурси и знания – как да се помогне на журналистите, които не искат избора да станат „зелени“ да бъде маргинализиран?
Разговор в „Мрежата“ с Вера Стаевска от в. „Дневник“, Елена Стоева от „Зелени Балкани“ и Йорданка Динева от „Биоразнообразие“.
Ресорният журналист е журналист с експертиза
Вера Стаевска: „За мен ресорният журналист е журналист с експертиза по дадена тема и това е много важно, защото, когато в публичното пространство има иронични коментари към журналистите, те са заради това, че те или са услужливи към определена заинтересована страна, или не разбират от темата, за която говорят или пишат. Заради това е много важно да има ресорни журналисти, които са имали време да изградят капацитет, може би не съвсем експертен, но все пак да познават своите теми. Много са важни разследващите журналисти по места. Представете си, ако в София е трудно, колко им е трудно на хора, които работят в малки общности, където нарушенията на екологичното законодателство е значително и където разследването не води до добри последствия за журналистите.
Има нарастващ граждански интерес към екотемата и съответно към журналистиката, посветена на това, но е трудно и много отговорно.“
Елена Стоева: „Защитата на природата е един основните въпроси, които са от значим обществен интерес и следва да бъдат разглеждани на всички възможни форуми и в медиите, но тук има един двустранен проблем. От една страна са хората, които имат журналистическо образование, но невинаги имат нужната експертиза, невинаги познават темите, трудно им е да отсеят кои са значимите природозащитни проблеми от по-посредствените, трудно им е да се ориентират в множеството гледни точки, за да намерят наистина законовите аргументи, фактологията и т.н. От другата страна сме ние – природозащитниците, които сме с екологично образование и познаваме добре материята и темите, но не умеем добре да ги комуникираме по куп причини. И тук наистина журналистите и медиите се явяват основни комуникатори, които правят връзката между нас, професионалистите и хората, чийто обществен интерес ние обслужваме и откликваме на него.“
Йорданка Динева: „Отговорността е много голяма и сме виждали много положителни примери на журналисти, които се посвещават на зелената тема, познават я и се развиват в годините. Много е важно журналистът да познава материята, за която работи. Да е посветен на каузата и това се отнася за всички сфери на обществения ни живот. Разследващата журналистика е много важна в нашата област и понякога става така, че именно от разследващите материали ние разбираме какво се случва по даден казус или за злоупотреби, за които ние сме получили отказ за достъп до информация. Но даже и да не става дума за разследване, достатъчно е репортажът, който подготвя журналистът, да е образователен, информативен, да ни се даде думата, да ни бъдат зададени точните въпроси, което ни позволява да обясним по-ясно темите, с които се занимаваме, да стигнем по-близко до хората и да дадем реални примери от нашата работа. Чрез медиите нашите дейности стават по-познати и много хора могат да ги припознаят като своя кауза.“
Чуйте разговора в звуковия файл.
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже. За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности? В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..
В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..
От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg