Цикълът „Българските ботаници“ разказва за петима български учени, създали основите на българската ботаника от края на XIX век до края на XX век. Освен на българските растения и учените, които описват тяхното многообразие, цикълът се спира и на любопитни факти от света на самата наука – как се кръщават растения, какви открития тласкат напред различните дялове на ботаническото знание, как се откриват ботанически градини и как се пише каталог към растителния свят на една страна.
Епизод 2 е посветен на акад. Николай Стоянов – роден на 21.11.1883 г. в гр. Гродно (днешен Беларус). Основното и средното си образование завършва в Белосток (днешна Полша). През 1903 г. се записва да учи в селскостопанското отделение на Киевския политехнически университет. През 1909 г. пристига в София и продължава образованието си в Софийския университет, специалност Естествена история.
Създател и пръв ръководител на Катедрата по земеделска ботаника в Агрономо-лесовъдния факултет и негов пръв декан (1931-1932). В продължение на 15 години е ръководител на Катедрата по Систематика на растенията и растителна география в Природо-математическия факултет на СУ. Основател е на Института по ботаника с ботаническа градина при БАН, негов първи директор в продължение на 15 години.
Съвместният му труд с акад. Борис Стефанов „Флора на България“ (1924-1925) претърпява четири издания. Той е първи по рода си у нас, написан от български ботаници, отбелязващ началото на нова епоха в българската ботаника.
За акад. Николай Стоянов разказват проф. Стефан Станев, Росен Василев от Българска фондация „Биоразнообразие“ и Ирина Герасимова, ботаник от Националния природонаучен музей при БАН.
Чуйте предаването от звуковия файл.Професионалната техническа гимназия в Габрово е създадена през 1893 г. първо като кожарско училище с името на д-р Никола Василиади, на чието щедро дарение дължи съществуването си. Никола Василиади е роден в Букурещ, където семейството му се е преселило около началото на XIX век след опожаряването на Габрово и в търсене на сигурност и поминък...
Музеят на мозайките в град Шанлъурфа е нов музей, но съхранява едни от най-добрите образци на древното мозаечно изкуство. През 2006 г., по време на строителни дейности, на това място е открит голям римски комплекс и по-късно е изграден музеят. Разположен е на голяма площ – от близо 6 декара, и днес тук могат да се видят множество изображения на..
България е домакин на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО през 2025 г. Българската страна издигна кандидатурата си за председател и домакин, след като министърът на културата Найден Тодоров проведе поредица от срещи с делегати от различните държави, на които се установи положителна нагласа и желание да подкрепят България...
Алиолувата къща в Казанлък е паметник на културата и своеобразен културен център, в който сега, в разгара на лятото, текат театрални репетиции. Тя е построена в средата на 19 век от български майстори за богат турски бей, а днес се приема, че Алиолувата къща е една от най-интересните къщи в града и е обявена за паметник на културата с местно значение...
"Луминесцентното датиране е свързано с тъй наречените "дозиметри" в атомната физика, та за това този метод използва изследването на естествените кварцови песъчинки, които се намират навсякъде около нас, като природни дозиметри", разказва в предаването "Следобед за любопитните" физикът доц. Любомир Цонев. "Тези частици, – допълва той, – могат да..
На 2-ри август във Варна е първият концерт от лятното турне на Б.Т.Р. Той е в Летния театър, а музикантите ще зарадват феновете си с най-доброто от..
"Отколе имяло… (Имало едно време…)" е проект на Красимир Ризов с художествено съдържание, което предлага изживяване, кратко пътуване извън настоящия..
Проектът "Суперпозиции" е инициатива на Института за съвременно изкуство в София. Целта му е да предложи сложна мрежа от аудиовизуални проекти и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg