Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Директно от зала „България“

Радиосимфониците закриват сезона с музика от Прокофиев и Шостакович

Петък, 2 юли, начало 19.00 часа

Снимка: Здравко Петров

Изключително интересна и атрактивна програма са подготвили за последния си сезон концерт музикантите от Радиооркестъра и техният главен диригент – Марк Кадин. Те ще зарадват публиката в столичната зала „България“ със Симфония-концертанте за виолончело и оркестър на Сергей Прокофиев (солист ще бъде прекрасният български виолончелист Александър Сомов!) и музиката на Дмитрий Шостакович към два легендарни руски спектакъла: „Москва-Черьомушки“ (изпълнява се за първи път в България!) и „Хамлет“.

Сергей ПрокофиевСимфония-концертанте за виолончело и оркестър опус 125 е едно от последните големи произведения на Прокофиев. Творбата е завършена през 1952 година и е изпълнена за първи път от Мстислав Ростропович и Московския младежки оркестър под диригентството на Святослав Рихтер (това е единственият случай, в който Рихтер се изявява като диригент!) на 18 февруари 1952 в Голямата зала на Московската консерватория.

Работата над произведението започва през 1947 година с преработка на виолончеловия концерт, опус 58, който Прокофиев пише през 1938 за Григорий Пятигорски. Според повечето виолончелисти този концерт е „неизсвиряем“ – т.е. неблагодарен за изпълнителя, а и самият композитор не е удовлетворен от творбата си и решава почти напълно да я преработи, въпреки че през 1940 тя е успешно изпълнена в Бостън. В процеса на преработката, в който Ростропович участва и съдейства активно, произведението надскача рамките на „втора редакция“ и в крайна сметка през 1952 се превръща в самостоятелно голямо съчинение с отделен нов опус. Обемът на партитурата на новото произведение е почти двойно по-голям от първоизточника. На премиерата творбата е анонсирана като Втори концерт за виолончело. След това Прокофиев още веднъж редактира написаното (основно заради по-ефектната оркестрация) и променя заглавието на Симфония-концертанте. Структурата на Втория концерт като цяло е аналогична на структурата на Първия, с известни промени в третата част, която при Първия концерт е „тема с вариации“, а във Втория – Andante con moto, макар на практика това също да са вариации, но вече не върху една, а върху ДВЕ теми (т.нар. двойни вариации) – едната от които е лирична, а другата – скерцозна.

Според биографа на Прокофиев – Вишневецки – втората тема съдържа цитат от популярната песен на един от гонителите на композитора – Владимир Григориевич Захаров „И кто его знает, чего от моргает...“, изложена скерцозно, с умишлено изкривена мелодия. На предварителното прослушване на концерта Захаров (по онова време отговорен чиновник в Съюза на композиторите на СССР) разпознава своята песен. Избухва скандал, след което Прокофиев е принуден да замени темата на Захаров със своя собствена тема, която е валсова и асоциативно неутрална.

Александър СомовВ днешно време финалът на концерта като правило се изпълнява в оригиналната редакция – с темата от песента на Владимир Захаров. Много рядко се ползва редакцията на Ростропович без песенната тема (известно е изпълнението на Трулс Мьорк през 1997).

Общата продължителност на произведението е около 36-40 минути. Частите са: I. Andante; II. Allegro giusto III; Andante con moto

В днешно време Симфония-концертанте на Прокофиев е стандартна част от виолончеловия репертоар. Смята се, че произведението е с висша сложност и изисква от виолончелиста сериозна техническа подготовка. Освен Мстислав Ростропович, сред другите известни изпълнители на Симфония-концертанте са виолончелистите Йо-Йо Ма, Миша Майски, Лин Харел, Александър Рудин, Готие Капюсон.

Професионалист от висока класа, виолончелистът Александър Сомов концертира като солов и камерен изпълнител в Европа, Япония и Китай. Още на 15 прави своя дебют на сцена, след което следват победи в няколко национални конкурса. Завършва Guildhall School (Лондон) със златен медал. Сомов е носител на редица европейски и международни награди. Свири със Лондонска филхармония (LPO), Лондонски симфоничен оркестър (LSO), Хале оркестър (Манчестър), Английски камерен оркестър и SWR, Northern Sinfonia (Великобритания), Stadtkapelle Achern (Германия), както и с повечето оркестри в България. Сомов е на поста Violoncelle Super-soliste на Филхармоничен оркестър Страсбург и е професор в Страсбургската консерватория.

Гениалният руски композитор Дмитрий Шостакович неведнъж се е обръщал към творчеството на Уилям Шекспир: той пише музика към филми и театрални постановки по мотиви от произведенията на английския драматург и дори „озвучава“ един от сонетите му. Но отношението на композитора към творчеството на Шекспир е двойнствено: от една страна той му се възхищава, а от друга признава, че понякога започва да гледа на него с очите на Лев Толстой. (в своя критически очерк „За Шекспир и за драмата“ Лев Толстой изказва неочаквана гледна точка – той упреква английския драматург в това, че неговите герои говорят не на свой, а на винаги един и същ шекспиров, превзет и неестествен език, и дори го нарича „най-посредствен съчинител“). Работейки обаче над музиката към постановките и екранизациите по произведения на Шекспир, Шостакович дотолкова се увлича от неговите герои и поетични светове, че забравя за критичния си поглед върху творчеството му. 

През 1932 режисьорът Николай Акимов поставя своя първи спектакъл – „Хамлет“ – в Театъра „Вахтангов“. Постановката се оказва доста спорна и дори получава гръмкия епитет „извращение на класиката“. Но едно е безспорно и се признава от всички: музиката на Дмитрий Шостакович е „най-доброто, най-смелото нещо в спектакъла, тя през цялото време е на някаква чудесна граница, разделяща иронията от сатирата“. Композиторът създава музикалната партитура в пълно съответствие със смелия замисъл на Акимов, затова темите на някои номера напомнят съветските масови песни. През 1954 режисьорът Григорий Козинцев поставя „Хамлет“ в Ленинградския (тогава) драматичен театър „Пушкин“. Към тази постановки Шостакович написва два неголеми музикални номера: „Жига“, която прилича на темпераментна тарантела, и „финал“ – тържествен завършек на трагичната история. Автографите на тези номера така и не са намерени – известни са само ръкописните копия на партитурата, които се съхраняват в театъра.

Дмитрий Шостакович„Москва – Черьомушки“ на Дмитрий Шостакович е наистина уникално произведение. Това е единствената оперета на композитора и той започва да я пише през септември 1957 по настоятелната молба на Григорий Столяров – главен диригент на Московския оперетен театър. Произведението е завършено през октомври 1958 година.

Ето какво си спомня един от участниците – артистът и режисьор Григорий Ярон:: „Аз, както и всички останали, очаквах най-сложна „шостаковичова“ музика с остри хармонични комбинации. А това беше самата простота! Но колко вкус и благородство имаше в тази простота! Още от първия ден всички от трупата се влюбихме в тази музика. Тя предизвика в театъра истински фурор, когато актьорите я чуха в изпълнение на оркестъра. Музиката на Шостакович се усмихваше, кикотеше се, танцуваше, подиграваше се, палавееше, а понякога едва-едва тъгуваше...“

Завръщането на композитора в музикалния театър след „антиформалистката кампания“ пред 30-те години на 20-и век, което същевременно е и неговият дебют в „лекия жанр“ са очаквани с голямо нетърпение. По спомените на Григорий Ярон, съобщението за това, че Шостакович пише оперета, е посрещнато с огромен интерес. „Какво? Композиторът, написал Седмата симфония, а неотдавна – Единайсетата, изведнъж съчинява оперета?!? Където и да отидех, първият въпрос, който чувах от познати и непознати, хора с различна възраст и професия, беше: „Каква е оперетата на Шостакович?“. Самият автор по повод на своето толкова „сензационно“ насочване към жанра на оперетата, казва: „Мисля, че един истински композитор е длъжен да изпробва силите си във всички жанрове“.

Сюжетът на оперетата „Москва, Черьомушки“, е абсолютно злободневен. В основата на либретото на Владимир Масса и Михаил Червинский са комичните перипетии, свързани с масовото преселение от старите комуналки в новите жилищни квартали – по онова време „квартирният въпрос“ е особено актуален, при това – не само за московчани.

Оперетата се отличава с живо действие, яснота и простота на музиката, изобилие от цитати. Остроумното цитиране на добре известни на слушателите мелодии (при това – съвършено неочаквано!) предизвиква, по свидетелства на съвременниците, огромен комичен ефект. Шостакович използва в своята оперета разнообразни музикални форми: тук чуваме и градския романс, и галопа, и дивертиментото, и множество танцувални жанрове. 

Премиерата на творбата е в Московския оперетен театър на 24 януари 1959. Скоро след това следват спектакли в Ростов на Дон, Одеса, Свредловск, Братислава, Прага, Магадан, Загреб, различни градове на ГДР и Чехословакия. А две години по-късно на основата на оперетата е заснет филмът „Черьомушки“ с режисьор Херберт Рапапорт.

Целият концерт се излъчва директно по програма „Христо Ботев“ на 2 юли от 19 часа.

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Пламен Цветанов

Пламен Цветанов: И пианото си има собствен характер

За него пианото е като човека – има свой характер. Преоткрива тази свойственост на пианото още от малък, когато започва да танцува с пръсти по белите клавиши и да реди доминото на своя музикален вкус. Първоначално по нотите на класиката, а по-късно по своите собствени, които сам композира. Така любим му става класическия композитор – Йохан Себастиан..

публикувано на 19.10.21 в 12:25

Лауреатите от Международния конкурс за цигулари „Васко Абаджиев“

Шестото издание на международния конкурс за цигулари „Васко Абаджиев“ отличи своите лауреати. Конкурсът неслучайно носи името на Васко Абаджиев – голям български цигулар, музикант с европейско и световно значение, носител на едни от най-изтънчените тенденции в цигулковата и пианистичната музикални традиции, рядък композиционен талант и изпълнителски..

публикувано на 18.10.21 в 16:34

Стефан Димитров и Василий Медведев върнаха България в световния балет със „Сънят на Пилат“

Точно 24 минути продължиха ръкоплясканията (заедно с финалната песен и нейния бис), ознаменували световната премиера на балета „Сънят на Пилат“ в Зала 1 на НДК. Магия, каквато българската сцена не е виждала от десетилетия сътвориха композиторът Стефан Димитров, хореографът с международна слава Василий Медведев и трупата на Старозагорската опера...

публикувано на 18.10.21 в 15:51

Радиосимфониците – „Ренесансова музика“ на Георги Тутев

Това е третото и, за съжаление, последно издание на рубриката на Марио Ангелов, който от 1 ноември вече няма да бъде продуцент на симфоничната музика в БНР. Г-н Ангелов напуска Радиото, но споделя, че в продължение на три десетилетия „пъпът му е бил хвърлен в Националното радио“: „Трябва да кажа, че аз съм много, много благодарен за тази възможност –..

публикувано на 18.10.21 в 11:35

Диана Дамрау и Павел Балев триумфират в Антверпен с „Кралски афери“

Симфоничният оркестър на Антверпен откри новия си сезон на 25 септември с тържествен галаконцерт с участието на световно известното немско сопрано Диана Дамрау. В събитието взе участие и френският бас-баритон Никола Тесте, който е и съпруг на певицата. Солисти и оркестър музицираха под палката на именития наш диригент Павел Балев. Красиво украсената..

публикувано на 17.10.21 в 08:45