Не мога да отделя балета от себе си. Това не е професия, а живот – казва преди години голямата българска хореографка Маргарита Арнаудова: „И да имах свободно време, не бих могла да го посветя на нищо друго. Без балета нямаше да зная какво да правя с енергията си, с мислите, с чувствата си. От балета, от хореографията получавам всичко. Трудностите, с които се сблъсквам, ме оформят като характер и определят живота ми." Това са думи на Маргарита Арнаудова, един от малцината избрани творци, които с таланта си бележат времето, в което живеят и променят насоките на естетическото мислене.
Името на Маргарита Арнаудова е цяла епоха в съвременния танц в България. Нейното творчество и завладяващата ѝ личност, продължават осезаемо да присъстват в пространството на съвременния танц.
На 30 юни 2021 г. Маргарита Арнаудова щеше да навърши 80 години.
Балет „Арабеск“ отбелязва тази годишнина с вечер с нейни знакови творби на сцената на Музикалния театър, 19.00 ч. За целта специално възстановява един от най-изповедните ѝ спектакли „Десета незавършена“, по музиката на Адажиото от 10 симфония на Густав Малер. Сценографията и костюмите са на Мария Трендафилова, неизменният съмишленик на Маргарита Арнаудова в почти целия ѝ творчески път. Нейни са сценографията и костюмите и на другите две пиеси във вечерта „Нестинарка“ (възстановка Цветанка Петкова-Стойнова) и „Болеро“.
Спектакълът е създаден през 1986 г. за великолепния Бисер Деянов и солистите на Балет „Арабеск“ Румяна Маркова, Валентина Хаджийска и Марио Пейчев. Това е балет-метафора за творческото съзнание, за екзистенциалните сривове и полети на твореца. Естетски, философско-психологически спектакъл. Възстановен е през 1995 г. след смъртта на Маргарита Арнаудова. Днес 25 години след тази възстановка и 35 години след премиерата му зрителите могат да видят изпълнението на едно ново поколение солисти на Балет „Арабеск“ – Виктория Петрова, Таня Кацарова, Константина Ханджиева и съвсем младия Светлозар Тинев. В ролята на Твореца специално е поканен премиер-солистът на Софийска опера и балет Никола Хаджитанев.
Вечерта се открива с легендарната „Нестинарка“, която от премиерата си през 1978 г. шества по българските и световни сцени като емблема на Балет „Арабеск“. Култовата творба на Марин Големинов е създадена през 1940 г. Сюжетът на спектакъла е изграден на основата на стар народен обичай – игра върху огън в деня на празника на Св.св. Константин и Елена. Пътят на спектакъла „Нестинарка“, преминава като през жарава. Тази танцова икона, реставрирана от Олеся Пантикина, дъщеря на Маргарита Арнаудова и ново поколение артисти, е една от визитните картички на „Арабеск“ и днес.
Финал на юбилейната вечер ще бъде „Болеро“, един от най-ярките спектакли на Балет „Арабеск“, останали в наследство от Маргарита Арнаудова. Той винаги е присъствал в афиша на трупата, особено в програмите на задграничните турнета и е взривявал публиката във всяка точка на света. "Болеро" носи силно изразена програмност и впечатляваща атмосфера, като движението е стилизирано в ритъма на фламенкото. Забележително е композиционното изграждане на пиесата, в което се постига градацията на експресивността и динамиката чрез постепенно напластяване в танцовия рисунък подобно на музикалната партитура, за да се стигне до ярка кулминация с изключително ефектен финал. Първите солисти на „Болеро“ са Румяна Маркова, Радомир Начев, Ясен Стоянов и Марио Пейчев. През години щафетата поемат Антония Докева, Теодора Стефанова, Даниела Иванова, Милен Петров и неизменно през последните повече от 10 години Константина Ханджиева и Асен Наков, които заедно с Васил Дипчиков и Стефан Вучов можете да видите тази вечер.
В "Артефир" гостуват Олеся Пантикина и Весела Груева преди специалната вечер със знакови спектакли на голямата българска хореографка на сцената на Музикалния театър „Стефан Македонски“.
Чуйте разговора в звуковия файл.Снимките са предоставени от Мая Михайлова – Балет "Арабеск
Маргарита Арнаудова стъпва на професионалната балетна сцена с ролята на Жар-птица от едноименния балет на Игор Стравински. Този образ на възкръсващата красота ще се гони с Маргарита през целия ѝ живот. Маргарита Арнаудова е завършила Държавното хореографско училище в София през 1959 г. и се дипломира с ролята на Жар птица. Нейна първа учителка е Нина Кираджиева, един от хореографите с най-изявени търсения на българския корен в националния ни балет. Въпреки че е обещаваща балерина, Маргарита Арнаудова изразява себе си не като изпълнител, а като създател. Тази необходимост я отвежда в ГИТИС-Москва. Неин преподавател е Анатолий Шатин, хореографът-дисидент в тогавашното московско културно пространство, комуто забраняват собствени постановки, но за щастие му оставят свободата да възпитава ученици. Маргарита Арнаудова поставя дипломната си работа, балета „Пепеляшка”, на сцената на Казанския театър за опера и балет през 1966 г. Същата година става балетмайстор на Харковския академичен театър за опера и балет.
За пет години на харковска сцена Маргарита Арнаудова поставя големите многоактни балети като „Пепеляшка” (Прокофиев), „Легенда за любовта” (Меликов), „Прометей” (Аристокесян), „Д-р Охболи” (Морозов) и „Дон Жуан” (Губаренко). В този период Маргарита Арнаудова поставя и на българска сцена – „Пепеляшка” в Русе(1967), „Бахчисарийски фонтан”(1972) и „Абраксас”(1975) в Стара Загора, „Сътворението на света”(1974) в Софийската опера(1974).
Маргарита Арнаудова се връща в България въпреки успешна творческа кариера в Харков и Казан и през пролетта на 1974 г. става първият български хореограф, поканен по предложение на Пенка Енчева за постановка в тогавашното балетно студио “Арабеск”. Дотогава през шестте години от създаването на трупата са канени само постановчици от чужбина, сред които и легенди в балетния свят като Алберто Алонсо. Първите ѝ постановки за балет „Арабеск” са „Бразилски импресии”, муз. Вила Лобос, „Симфония-реквием”, муз. Красимир Кюркчийски, „Адажио”, муз. Албинони, „Пасакалия”, муз. Бах. От 1974 г. тя става директор и художествен ръководител на балет „Арабеск”.
Маргарита Арнаудова работи с “Арабеск” до смъртта си през 1994 г. като изгражда неповторимия образ и уникалния творчески капацитет на тази единствена за България трупа, която се занимава целенасочено с развитието на съвременния танц, търсейки неизменно и българския му образ. Тя е автор на хореографията на над 60 балетни спектакъла.
Нейни творби са сред най-големите успехи на балет “Арабеск”, но и на оперно-балетните театри в София, Русе, Варна, Пловдив, Стара Загора. Чрез нея българската публика преживява на балетна сцена творбите на Бах, Стравински, Прокофиев, Малер, Равел, Бритън, Вила Лобус, Карл Орф, Шчедрин и Скрябин, наред със сюжети от голямата класическа драматургия и митология като “Ромео и Жулиета”, “Хамлет”, “Дон Жуан”, “Прометей”, “Абраксас”, “Сътворението на света”, “Жар-птица”, “Пепеляшка” и др. Особено място в нейното творчеството и националната ни култура заемат българските ѝ спектакли – “Нестинарка”, “Нощта срещу Еньовден”, “Легенда за езерото”, “Корен дълбоко в небето”, “Сянката” и “Бариерата” и др. Наред с тях Маргарита Арнаудова създава множество спектакли, предназначени за младата публика. Сред тях са „Равноденствие”, муз. Жан Мишел Жар, „Още веднъж за любовта”, муз. Бах, Вангелис, Родриго, „Сюита на покрива”, по песни на Ела Фицджералд и Луис Армстронг, „Човекът, когото обичам”, муз. Гершуин, „Здравей Бродуей”, и др.
Маргарита Арнаудова предпочита формата на едноактния балет, тъй като в него много по-сбито и динамично се развива действието. Заедно със собственото си творчество Маргарита Арнаудова кани в “Арабеск” изявени хореографи от Европа, Русия и Америка, с които трупата поддържа един репертоар на световно равнище и усвоява непрекъснато нови танцувални техники и стилове. С нея „Арабеск” е гастролирал в много страни от Европа и света.
Убедена в бъдещето на съвременния танц през 1993 г., тя създава специалността балетна режисура към Нов български университет.
В програмата на тазгодишната Киномания е включен филмът "И това е за тази Коледа" на режисьора Петър Вълчев, В него се разказва за възрастен мъж, който разбира, че ще посрещне Коледа сам. В навечерието на семейния празник той разбира, че с дъщеря си и нейното семейство няма да прекарат заедно. И решава да прекара деня на гроба на починалата..
В редакция "Хумор и сатира" обичаме да пътуваме и затова често пъти поглеждаме към далечни страни, та да знаем какво ни чака, ако вземем, та най-сетне хванем самолета нанякъде. Тази седмица погледнахме и към Япония, а какво видяхме можете да разберете в неделя веднага след новините в 18 часа, когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала..
Оказва се, че много от читателите на Христо Мухтанов са очаквали третата му книга да е също с поезия. Изборът да пише и издаде поетичните си фрагменти в "Полюсът на живота" обаче е печеливш. Прозите на Мухтанов остават поетични, защото, както казва Валентин Дишев, "онова, което наричаме желание да се срещнеш със себе си, да се опознаеш, да..
Какво превръща медийните сензации в неразрешени загадки? Кое в действителност наричаме "феномен" и нужни ли са непременно отговори на всички въпроси? Едва ли ще прозвучи като изненада за някого, че колкото по-загадъчни и необясними са някои случаи или явления, толкова по-силно те провокират любопитството и желанието ни да се доберем до истината. Коя..
В пространството на джаз клуба In The Mood художникът Орлин Атанасов откри самостоятелна изложба с необичайно заглавие "Странни мисли по никое време". Работите са в техниката на асамблажа и колажа. Творецът съчетава разнообразни материали, които открива на битака, или които морето "връща" на брега "вече обработени", за да създаде своите творби...
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg