Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Представление, изиграно изцяло от робот, кани в „Зловещата долина“

Снимка: ndk.bg

В столицата започва поредицата от гостуващи театрални представления „Световен театър София“. Немския режисьор Щефан Кеги, съосновател на компанията за документален театър „Римини протокол“, представи спектакъла си „Зловещата долина“, който ще се играе в два последователни дни – 4 и 5 юли в – пространството за съвременен танц и пърформанс ДНК за слушателите на програма „Христо Ботев“.

„Зловещата долина“ е моноспектакъл, в който човекът-актьор е заменен от хуманоиден робот, точно копие на писателя Томас Мелле. Понятието „Зловеща долина“ е въведено от японски професор по роботика в началото на 1970-те години. То обозначава чувството на смут, което андроидните роботи предизвикват поради приликата си с човека.

Концепцията, текстът и режисурата са дело на Щефан Кеги, а тялото и гласът са на Томас Мелле. Това е третият проект на компанията за документален театър „Римини протокол“, представен в България след „Cargo Sofia“ и „100% Пловдив“.


Срещата с немския режисьор беше, всъщност по-дълъг. Още от въпросите, които зададохме на Щефан Кеги:

„Артефир“: Присъствието е един от най-важните ключове в театъра. Това изкуство е невъзможно в отсъствието. Трябва да присъстваш за да направиш представление... Да, обаче, в „Зловещата долина“ това не е точно така. Персонажът/изпълнителят всъщност отсъства...
Ако сметнем Томас Меле за героя на представлението, него наистина го няма. От друга страна бих казал, че „Зловещата долина“ е изпълнена от актьор, който е робот, и този актьор присъства. Не е много хай-тек робот. Резултат е от дълъг жичкаджийски бриколаж, изобретен е от един шантав тип, който работи в компанията Крис Крийчърс, които сглобяват ръчно своите аниматронични кукли. Нашият робот при това е много чуплив. Това се вижда – вижда се как ръката трепери когато се движи, как се състарява силиконът. Бях изненадан да науча, че силиконът не изглежда добре завинаги, уж това ни обещават. Но сега вече съм го виждал как остарява, виждал съм как увисва кожата на робота Томас Меле. Така че страха, който героят признава на едно място в текста, че един ден, той, човекът, ще остарее, а роботът му ще остане млад и красив… съмнявам се че това ще се случи. Роботът е много чуплив, той вече няколко пъти си счупи ръката и постоянно изисква поправки. Роботът има своето присъствие и своята ранимост. Много различни от човешките, но ги има.

В България „Римини протокол“ са известни най-вече с голямото си представление „100% Пловдив“, което беше част от програмата на Европейската столица на културата. Отново говорим за документален театър. А той като че става все по-популярен. Изглежда този подход отговаря на някаква нужда на публиката по-добре от конвенционалния театър?
Иронично е как след „100% Пловдив“, представление със сто души на сцената, новата ни поява в страната е камерна постановка с робот, при това с ограничен достъп на публиката, защото само от първите редове се виждат ясно детайлите. А дали публиката има специфична нужда точно от документалния театър? Творците в днешно време са вдъхновени най-вече от реалността. Има различни нюанси, различни степени на това как тази реалност се просмуква в театъра. Един от стремежите на театъра в днешно време е да позволи включването на хора, които не са били преди на сцена. Една от целите ни с „100% Пловдив“ беше да съберем на сцената демографията на града. Може би само 5% от участниците бяха влизали в театър преди. Така не само качваш на сцена различни хора, но и докарваш нови публики в театъра. А съвсем отделно мисля, че България има много богато наследство от кинодокументалистика и документалистика във визуалните изкуства – имена като Красимир Терзиев и Иван Мудов например... Концептуалната реакция на реалността, нейното пре-пресъздаване по творчески начин е много вълнуващо и ни помага да възприемем изкуството по-комплексно, така че защо театърът да стои настрана?


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Венцислав Диков

"Институт за невъзможни неща" в Япония

Тази година Венцислав Диков представи свои картини в Япония, Токио, под наслов "Институт за невъзможни неща", в галерия "Сан-Ай". Това е неговото трето посещение в "Страната на изгряващото слънце" – специално място, в което преоткрива себе си: "Кацнахме по залез и първото, което видях от Япония, след седем години, беше залезът над Фуджи-сан и огрени..

обновено на 18.12.24 в 08:58

"По следите на изгубената поезия" с Цанко Лалев

Третото събитие от новата поредица "По следите на изгубената поезия" в Литературния клуб на Столична библиотека е на 18 декември от 18:30 ч. Поредицата се представят автори, започнали творческия си път като поети, но след това преминали към друг жанр или жанрове, в които са се утвърдили.  Този път гостува писател, чиято популярност се гради върху..

публикувано на 17.12.24 в 17:50
Снимката е илюстративна

Важно за пътниците

В редакция "Хумор и сатира" наистина обичаме да пътуваме, най-вече с въображението си, но и традиционно, например с влак.  За нас и за всички като нас има кой да се погрижи, което може би е повод за радост. Чуйте информация за новото в придвижването с железниците у нас от 1 януари, а останалото слушайте всяка неделя след новините в 18 часа ...

публикувано на 17.12.24 в 16:05
Никола Петков

Режисьорът Никола Петков на 90 години

"Формация "Артисти със сребро в косите" при САБ спретва на 19 декември артистична следобедна юбилейка, да си поюбилействаме, дето на 19 декември 1934 в 15 ч. се роди нашият човек Никола Петков – лице с образование, достижения в забавно-развлекателния сектор и нечакан имидж" – пише в симпатичната покана до "Артефир". Предаването представи преди време..

публикувано на 17.12.24 в 16:03

Връчват наградите "Георги Черняков"

Днес, 17 декември, от 17,30 ч., в зала "Галерия" на Националния студентски дом - София е рециталът на лауреатите в десетото издание на Националния литературен конкурс на името на Георги Черняков – дългогодишен ментор на писателите студенти от някогашния литературен кабинет "Димчо Дебелянов". Ще бъде представен и сборникът "Гнездото. Том 2", включващ..

публикувано на 17.12.24 в 15:45