Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

България най-после има научноизследователски кораб

Проф. Пимпирев: Българската наука навлиза в Световния океан

Корабът „Искатель“
Снимка: проф. Христо Пимпирев

България купи военен научноизследователски кораб, след като беше одобрено предложението на кипърска компания – единствения участник в обществената поръчка за нов кораб на Военноморското училище „Н. Й. Вапцаров“ във Варна.

1 190 970 лв. е сумата, поискана за 37-годишния „Искатель“ (Търсач) от собственика – руски гражданин, а максималната обявена цена беше 1 203 000 лв.

Проф. Христо Пимпирев – директор на Българския антарктически институт и ръководител на националните антарктически експедиции, сподели радостта си: 

„България е морска държава и е престъпление вече толкова години да нямаме кораб, който да излезе от Черно море и да изследва Световния океан.

Понастоящем „Академик“ е единственият български научно-изследователски кораб, той се стопанисва от Института по океанология във Варна, но този кораб е много стар и вече има забрана да влиза в открити води и да излиза от териториалните води на България.

Де факто ние нямаме научноизследователски кораб, който да изследва Световния океан, а той е две трети от повърхността на Земята и крие толкова загадки и природни ресурси, към които е отправен взорът на целия научен потенциал и на бизнеса, тъй като той изхранва голяма част от населението на планетата.

С придобиването на научноизследователски кораб започва едно щастливо време не само за нашата наука и за нашите учени. Този кораб ще излезе от Черно море през Босфора, ще мине Дарданелите, ще навлезе в Средиземно море, ще излезе през Гибралтар, ще прекоси Атлантическия океан, ще спре на пристанищата в Рио де Жанейро и Буенос Айрес, после ще стигне до самия край на Южна Америка – в най-южните пристанища на Пунта Аренас (Чили) и Ушуая (Аржентина), и оттам ще мине Южния океан, ще плава в най-бурните води на Земята, през пролива на Дрейк и ще достигне до Българската полярна база – това не се е случвало в историята на българското корабоплаване.

Ще докажем на света, че българите сме морска нация.

Военноморското училище във Варна подготвя най-качествените морски кадри в световен мащаб. Но нашите капитани кръстосваха досега океаните, плавайки на чужди кораби. Сега вече България ще обучава своите морски кадри на български кораб“ – добавя проф. Христо Пимпирев.

С кораба ще бъдат извършвани научни изследвания в Черно море, на него ще се осъществява учебната практика на морски кадри в три специалности във ВВМУ, ще помага логистично и на българските експедиции в Антарктида.

„С наличието на този кораб ние навлизаме в нов етап на научните изследвания. Аз съм много щастлив, защото ще излезем от провинциализма на нашата наука и ще навлезем в Световния океан.“

В момента корабът се намира във Варна, на док във Варненското езеро, там е от 5 години. Корабът е построен в Норвегия, строен е с леден клас, със засилен корпус, дълги години е плавал в Северно море.

„До броени дни ще бъдат прегледани всички технически системи на кораба, за да бъде в прилично състояние, разбира се, след един добър ремонт, тъй като той 5 години не е плавал. След това той ще може да направи едно пробно плаване през ноември-декември в Черно море и ако всичко върви, както сме го предвидили, в края на януари корабът ще се отправи към бреговете на Антарктида“ – добавя проф. Пимпирев.

„Искатель“ пристига в България заради „Южен поток“, за да изследва морското дъно във връзка с поставянето на тръбите, а след провалянето на проекта, корабът остава у нас.

Ще бъде управляван от консорциум между Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“, СУ „Св. Климент Охридски“ и Българския антарктически институт към Националната пътната карта за научна инфраструктура, финансирана от МОН, в която са заложени като проекти както Българската полярна база, така и български кораб за научноизследователска дейност.

Досега вече 29 години българските полярници използват за транспорт до и от остров Ливингстън кораби на Испания, Аржентина, Бразилия, Чили или Уругвай. Тази година 30-ата юбилейна национална антарктическа експедиция е планирана да започне през ноември и полярниците ни заедно с продукти и апаратура ще бъдат превозени до Ледения континент отново с някой от тези кораби.

Първите ни полярници трябва да започнат строежа на новата научна лаборатория. Предвижда се последните ни полярници да бъдат прибрани от остров Ливингстън с българския кораб.

„Искатель“ е построен през 1984 г.

Професор Пимпирев коментира цената и възрастта на кораба:

„Това е една нищожна сума за такъв кораб. Ако държавата даде 20 милиона лева, с удоволствие ще тръгнем в Световния океан с нов кораб. За да не се сбогува България с претенциите си да покорява Световния океан, ще се задоволим с този кораб. За един кораб 37 години не е толкова много.

Главният кораб на Испания военният научноизследователски кораб Hesperides, с който и ние много често пътуваме, е произведен през 1988 г. и никой не смята да го пенсионера или да се отказва от него.

Решението за новото българско име на кораба ще бъде взето от жури с представители на: Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“, СУ „Св. Климент Охридски“ и Българския антарктически институт, в него е и директорът на дирекция „Наука“ към МОН, към който е и консорциумът.“

Корабът има капацитет да превозва 20-25 души плюс 40 души пасажери с каюти по двама със собствени санитарни възли.

Български учени ще кандидатстват към европейските институции за финансиране на закупуване на съвременна научна апаратура за този кораб, тъй като в момента корабът има само базова апаратура.

„Надяваме се в края на юли във Варна да имаме официална церемония по кръщаването на кораба.“ – заключи проф. Пимпирев.


Важни факти за българската полярна наука:

Началото на българска полярна дейност в Антарктика е още през 1967-1969, когато български метеоролог участва в Съветска антарктическа експедиция. В полярния сезон 1987-1988 шестима български учени участват в общи проекти с Британското антарктическо дружество и Съветския институт за антарктическо и полярно проучване.

Българската база е основана през 1988 г., а през 1993 г. е наречена в чест на Свети Климент Охридски. През 2003 г. е построен параклисът "Св. Иван Рилски", който е първата православна постройка в Антарктида.

От 1995 г. работи пощенски клон 1090 на Български пощи.

Българската полярна база "Св. Климент Охридски" е с координати:

62O 38' 29" S, 60O 21' 53" W, Източния бряг на Южния залив, о-в Ливингстън, Южношетландски острови, Североизточната част на Южният Залив.

Българската база е сезонна, използва се само през антарктическото лято – между ноември-април и е разположена на полуостров Хърд, на 130 м от брега на вътрешния залив Емона в Южния залив, който се използва за трансфер на персонал и товари с надуваеми лодки. В района на базата протича Резовския поток, осигуряващ необходимото водоснабдяване.

Българският антарктически институт е националният оператор на българските дейности в Антарктида. БАИ планира, организира и провежда годишни Антарктически Експедиции и поддържа Българската Полярна База.

Досега са проведени 29 успешни български Антарктически експедиции като единствено последната беше с намален състав. 29-ата Българска антарктическа експедиция приключи успешно.

Основните научни приоритети на българските учени са в областите геология, геофизика, физика, глациология, метеорология, картография, биология, ботаника, екология и медицина. Научните проекти, по които се работи на българската полярна база са с многонационално участие.

България е член на Антарктическия договор https://www.ats.aq/e/antarctictreaty.html.

Българският антарктически институт e пълноправен член на Съвета на управителите на Национални антарктически програми https://www.comnap.aq/our-members/, както и на Европейския полярен борд https://www.europeanpolarboard.org/about-us/membership/.

Българската антарктическа програма е финансирана от Министерството на външните работи, Министерството на образованието и науката и Министерството на околната среда и водите. Антарктическите дейности на България са под егидата на Президента на Републиката.

Снимките са предоставени от проф. Христо Пимпирев
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Владимир Николов

Истината за динозаврите

Динозаврите са сред създанията, за които смятаме, че знаем много, заради книгите и филмите. Основна роля за това има, разбира се, „Джурасик парк“ – филм, който в известна степен се превръща в жертва на успеха си. Първият епизод от филма е успореден с научното познание за времето си (1993), но оттам насетне визията на филма се капсулира в образа от..

публикувано на 23.09.21 в 17:15

Да избираме отговорно произведени продукти от дървесина

„Ако можеха да говорят, щяха да те помолят за нещо, но не могат. Затова го правим ние от WWF. Избирай отговорно произведени продукти от дървесина. Търси продукти с етикет FSC. Научи повече “ Това гласи текстът към видеото на WWF България То е част от информационната кампания на WWF*, която поставя на фокус живота в гората. Всички..

публикувано на 23.09.21 в 16:40
Цар Фердинанд I, премиерът Александър Малинов и други официални лица при обявяването на независимостта на България.

Независимостта не е подарък – нито в личен, нито в национален план

На тема независимост и обявяването ѝ говорим на 22 септември – по време на Националния празник. Официалното провъзгласяване на независимостта на България на 22 септември 1908 г. и е един недооценяван празник. Защо е така? Даваме ли си сметка, че всъщност едва тогава България се нарежда между пълноправните държави в света, до тази дата номинално..

обновено на 22.09.21 в 17:26

Едно и също ли е свобода и независимост

Между две съдбовни дати в историята ни – Деня на съединението на Княжество България и Източна Румелия – 6 септември – и Деня на независимостта на държавата ни – 22 септември – и насред обърканото ни и несигурно „днес“ се откъсваме за малко от битките и грижите на всекидневието, за да потърсим мъдрост, опора и просветление в някои от големите и важни..

публикувано на 21.09.21 в 17:50

Махараджа в Гуджарат, богато хипи в Гоа

Ако мечтаете за почивка в странство, когато се разминат Ковид-проблемите, поемете към Индия. Но не по традиционния маршрут към Тадж Махал и Джайпур, където на „поклонение” са минали хиляди нашенци. Вашето място е не особено популярният като туристическа дестинация щат Гуджарат. Но там пък ще може да спите в двореца на истински махараджа. При това..

публикувано на 19.09.21 в 10:15