„Огледало на историята“ е дигитален проект на музея „Теохари Антонеску“ в Гюргево, част от който е образът на Васил Левски. Проектът е развит като игра, която започва образователния си разказ с праисторически персонажи, минава през Юлий Цезар и някои от личностите в световната и европейска история, и стига до ключови румънски общественици.
Интересът на екипа от румънски специалисти, воден от директора на музея Габриел Думитру, към българския революционер се заражда по време на „Нощта на музеите“ в Русе. Авторът на дигиталната игра има български корени, което допринася за желанието им да включат знакова българска личност в „Огледало на историята“.
Самата игра представлява куиз – въпроси с няколко възможни отговора, като разбираш дали си дал верения от реакцията на изобразения персонаж, който е във фокуса на историята. Играчът има възможност и да трупа точки под формата на монети.
Отражението на Левски в огледалото е с малко по-груби черти, което първоначално буди негативна реакция у посетителите на Историческия музей в Русе, където е поместено таблото с играта. Той е прав и в градско облекло, но напълно разпознаваем. Образът му може да бъде преработен във всеки един момент, ако това е необходимо, казват създателите му. А и съществува идеята да бъдат добавени още личности от историята на България в играта, например образите на Христо Ботев и Баба Тонка.
„Огледало на историята“ включва над 40 персонажа, представени на български, румънски, немски и английски език. Устройството остава част от експозицията на Историческия музей в Русе, споделя директорът му проф. Николай Неков, като отбеляза, че това е първата подобна игра с персонификация в колекцията и на двата музея.
В звуковия файл той разказва както за играта, представляваща една основа, която екипът му има желание да развие, така и за това колко важна е тази обмяна на опит между музеите.
В редакция "Хумор и сатира" посрещаме всяка следваща година с надежда за нещо по-добро и тази година отново не изневерихме на привичката си. Но надеждата си е надежда, а предаванията са по график и в неделя веднага след новините в 18 часа ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос" по..
Преди близо 15 години Институтът за съвременно изкуство в София започна своята поредица от коледни изложби по идея на Яра Бубнова. От самото начало те се организират под мотото "Музейни сувенири от несъществуващия музей за съвременно изкуство в България" – и то продължава да е все така валидно и досега. Макар всяка година концепцията, кураторите..
Краят на една година и началото на следващата обикновено е повод за припомняне на по-важното, случило се през нея, и очакванията за новата. Каква беше изминалата 2024 в областта на визуалните изкуства? Кои изложби ще останат в паметта на зрителите и на специалистите? Има ли нови тенденции в работата на българските художници и в политиката..
В първите дни на Новата 2025 година можем да останем още малко в атмосферата на отминаващите празници със специалното коледно издание на спектакъла "Да оцелееш по Коледа". Представлението е stand up комедийно шоу на актрисата Здрава Каменова, с участието на Павел Терзийски. "Събрах няколко истории, повечето истински, около суетенето с подаръци,..
Радина Димитрова е синолог, преводач на китайска литература, професор по китайски език и китайско-испански превод от Автономния национален университет на Мексико. Живее в Мексико сити. Превежда предимно поезия от класически и съвременен китайски на испански, от испански на български. Сред авторите, които е превела, са Бей Дао, Бай Дзюи, Лан Лан, Ян..
Обективно-аналитичен поглед към календарната 2024 г. в сферата "медицина и здравеопазване" отправихме заедно с д-р Стефан Константинов. Неговата ерудиция и..
В самия край на годината Едвин Сугарев отбеляза своята 70-годишнина с премиерата на новата си стихосбирка "Тезей в лабиринта". В Американския център на..
Краят на една година и началото на следващата обикновено е повод за припомняне на по-важното, случило се през нея, и очакванията за новата. Каква беше..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg