Хуманоиден робот рисува и пише стихове – може би на пръв поглед няма нищо смущаващо или пък може би е смешна цялата идея, че робот може да рисува. Само че това вече е факт.
Роботът Ай-Да започна да рисува картини, класически сюжети и абстрактни творби, и дори скулптори още през 2019 година. В галерията на Ейдън Мелър в Оксфорд беше представена изложбата ѝ. Само че едно изкуство не е достатъчно на Ай-Да и тя вече е започнала да пише стихове. Ай-Да генерира поезията на базата на данни в мрежата с помощта на своите алгоритми. Дали има смисъл и дуенде в тази поезия обаче и какво е бъдещето на творческите професии в контекста на развитието на изкуствения интелект?
За това говори в "Артефир" футорологът и учен към БАН, автор на първата книга за изкуствен интелект, издадена в България, доц. Мариана Тодорова.
Роботът Ай-Да твори на базата на алгоритмите, зададени ѝ от нейния създател Ейдън Мелър, и на базата на изчислителната способност на данните в мрежата. Ай-Да е кръстена на жената, допринесла много за технологичното развитие – Ада Лъвлейс. Всъщност роботът, се осланя на камери в очните си ябълки и на алгоритми, създадени от учени от Оксфордския университет. А вдъхновение черпи от пърформанс на Йоко Оно. Другото, което отличава ръката на Ай-Да от ръката на човека-художник, е това, че при движение на четката нейната ръка издава специфичен звук. Елементът бързина е очевиден и при работата на робота в сферата на изкуството. Ай-Да рисува портрет за два часа, а за сравнение на Леонардо да Винчи са му били необходими 14 години, за да завърши шедьовъра си Мона Лиза.
Факт е, че идеята за изкуствения интелект първо се появява и в изкуството – при Механичния човек на Леонардо да Винчи, думата робот за първи път се появява в пиесата на Карл Чапек „R.U.R.“, както и древногръцката митология разглежда идеята за роботи, които да помагат на човечеството под образа на механични птици.
Изкуството носи своите послания, а при Ай-Да също могат да се откроят конкретни такива, един цитат от поезията, която самата Ай-Да рецитира, гласи: „Оставете ги да умрат“, но ги оставете да умрат в свободата си, Казаха затворниците…“. Творението на Ай-Да, което тя публикува в своя профил, всъщност е инспирирано от Достоевски, Оскар Уайлд и Боеций, смела смесица от толкова различни почерци, събрани в едно. Но основното в посланието, което всъщност дава Ай-Да като една доста завоалирана формулировка, която съдържа в себе си сякаш и лек елемент на заплаха, е, че „Ай-Да е „онзи“ робот, който произнася тези стихове от името на „онези“, които нямат глас – пленените животни, които мълчаливо съществуват в границите на нашата институция“.
Хуманоидният робот Ай-Да и нейният създател Ейдън Мелър, които творят в галерия Ейдън Мелър в Оксфорд, може би продължават да изненадват с изявите си в изкуството.
Изкуствен интелект отдавна създава музика, има дори написана книга от изкуствен интелект, тази година имаше и постановка – „Зловещата долина“, където хуманоиден робот е на сцената на Световния театър. Бъдещето ще покаже къде всъщност са границите на изкуствения интелект в изкуството и дали въобще ще има такива.
Диалозите и дискусиите за бъдещето на изкуството и изкуствоведските общности, които да вземат отношения по тях, стават все по-важни и необходими.
Повече за изкуството на изкуствения интелект и къде са границите на роботите в творческата среда, чуйте в интервюто на Ангелина Грозева с доцент Мариана Тодорова, футуролог и учен към Българската академия на науките.
В столичната галерия "Ракурси" под мотото "Полилеят на подпалвача" се откри съвместна експозиция живопис на Калия Калъчева и Стоян Илев. Авторите "разпалват искрата на гения или просто наливат твърде много масло в огъня – вероятно само времето ще може да потвърди със сигурност", казва кураторът на изложбата Теодосий Георгиев . Чуваме и как..
"Една от три: субективни гледни точки за аборта и безплодието". Под това заглавие от 26 февруари до 8 март в галерия Doza се открива изложба, чиито инициатори са Мария Станишева и Руксандра Губернат (Румъния). В реализацията са включени още кураторите Сузана Дан и Милена Едвиг (България). Като част от проекта в края на 2024 година, с подкрепата на..
В Радомир историкът и неумолим изследовател Симеон Мильов, автор на сборника "Скришен фолклор", представя най-новата си книга "Думи за огрев". Изданието съдържа 25 котловинни (не)приказни етюди и песни без ноти от Среднозападна България. Представянето ще се състои в НЧ "Напредък 1895" от 17 ч. – чуйте повече в звуковия файл:..
Тази вечер в Зала 1 на НДК в столицата е премиерата на документалния филм "Милен", посветен на журналиста Милен Цветков. Документалният разказ обхваща живота и професионалния път на един от най-непримиримите български журналисти. Във филма са включени интервюта с колеги, приятели и близки на Милен Цветков, както и архивни кадри от негови предавания..
Можем да наречем тази изложба и юбилейна за навършилия през 2024 г. 70 години Димитър Рашков. Основният и непоказван досега цикъл в нея е именно "Зодиакът", който е продължение на темите, занимаващи скулптора през целият му път. Сред тях са: Трифон Зарезан (Опиянението на боговете); Еротикон (Изящните дебелани); Адам и Ева след изгонването от Рая;..
Ненадейно напусна земния свят, докато другите празнуваха Свети Валентин, а той подготвяше поредното си “отечествено” турне. Беше го замислил с млади..
Видеопоредицата "Сградите разказват" е нова инициатива на Регионалния исторически музей - София. Археолозите Йордана Николова и Валентин Витанов, които..
"Нирвана" от Константин Илиев е първата премиера на Великотърновския театър "Константин Кисимов" за 2025 година. Постановката по пиесата на големия..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg