Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

На преден план: Фотографии на литературни преводачи

| обновено на 30.07.21 в 14:36
Аня Капункт
Снимка: Къща за литература и превод

Има представители на една важна професия в изкуството, чиито лица рядко са видими, и колкото по-талантливо са си свършили работата, толкова по-неуловимо е присъствието им. 

Дигиталната фотоизложба „На преден план: Фотографии на литературни преводачи“ по своеобразен начин опровергава тази дискретност на преводача. 

Аня Капункт е родом от Германия. А изложбата съчетава портретите на преводачите с цитати от техни преводи, които се превръщат в послание към снимките. Експозицията беше официално представена в столичното кино „Кабана“ и вече е достъпна дигитално. За да даде светлина върху професията на преводача и да направи тази професия видима, Аня Капункт, казва, че е решила да създаде този проект, който започва малко или много случайно:

„Работехме с много колеги, вечерните часове сядахме заедно и си говорехме за работата си, за проектите си, за предизвикателствата пред професията ни, всичко, което включва превода. И аз изведнъж реших да започна да снимам, просто исках да уловя моментите, докато говорим, докато работим над преводите си. И си казвах – „Когато се прибера вкъщи, ще разгледам кадрите, и ще се опитам да пресъздам в съзнанието си тези картини и моменти, които съм запечатала с обектива си“. Правех все повече снимки и малко или много като на шега си казах – „Нека направя селекция на тези портрети“ и си помислих – „Може би мога да направя нещо с тези снимки“. 

Така се роди идеята за проекта, вече имах снимките, но трябваше да измисля как проектът да бъде представен, да се развие и да накара хората да се вгледат в него. И така създадох фейсбук страница, през първата година започнах да публикувам по една снимка на седмица, снимките бяха придружени с текст, но текстът беше нещо, което самите преводачи са написали или част от цитати от литературни преводи, по които те са работили, нещо, което изразява някаква експресивност, художествена мисъл, пряка реч. И ги помолих да напишат текста на езика, на който те работят, защото на английски е достъпно за много хора, но исках езиците да бъдат индивидуалните за самите личности, за да носят идеята за съчетанието със самия човек. Мисля, че основната идея е да създам нещо като архив. Исках да има възможно най-много езици и възможно най-много хора от целия свят.“

В изложбата Аня Капункт включва и автопортрет. А сред портретите на преводачите е и този на българката Нева Мичева, за която пази светъл спомен:

"С Нева се срещнахме в къща за превод в Германия, говорихме си много за литература, нямаше как да прочета нейните преводи, защото те са на български и за съжаление аз не разбирам български. Това, което ми направи впечатление за нея като преводач, е, че е много внимателна – превеждаше книга от италиански на български и непрекъснато сверяваше и с немския превод, правеше двойна, тройна проверка, изключителен професионалист, личи си, че обича това, което прави и му е отдадена. 

Бунтувах се в началото на идеята да имам собствена снимка в изложбата, просто за мен беше прекрасно да срещна всички тези преводачи, да възприема и представя техните личности и тяхната любов към литературата, но те започнаха да ме критикуват – защо не сложиш и твоя снимка в изложбата. Започнах да мисля по този въпрос. И стана случайно, бях в един малък асансьор на хотел, имаше огледала навсякъде около мен и аз просто започнах да експериментирам с фотоапарата. Имаше толкова различни отразявания от огледалата.“

В началото на октомври дигиталната фотоизложба “На преден план: Фотографии на литературни преводачи“ с автор Аня Капункт ще бъде представена на Фестивала на превода в Берлин.

За проекта, който среща буквите и образите, и фотографията и литературата, чуйте разговора с неговата авторка – Аня Капункт – фотографката и преводачка от френски и английски, в столичната „Къща за литература и превод“.

Снимки – „Къща за литература и превод“

Аня Капункт е преводачка от френски, английски и италиански на немски език, както и фотографка. През 2017 г. стартира проекта си "На преден план: Фотографии на литературни преводачи" / Plainly Visible – Photographs of Translators, като от тогава досега са направени фотографии на повече от 100 преводачи от Ню Йорк, Виена, Будапеща, Рио де Жанейро, Колката, София и много други.

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Безнадеждният случай на Богдана Карадочева и Стефан Димитров

„Безнадежден случай“ носи заглавието на едноименното стихотворение от Миряна Башева, превърнало се в емблематична песен на двамата големи български артисти – Богдана Карадочева и Стефан Димитров.  Луксозното биографично издание, което е под редакцията на журналиста Георги Тошев, се появи на 19 юли, по случай рождения ден на Богдана Карадочева. Но снощи..

публикувано на 25.09.21 в 08:20

Вечер на музиката и поезията в програма „Христо Ботев“

Програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио организира Вечер на музиката и поезията на 1 октомври от 18,30 часа в Литературен клуб „Перото“ на Националния дворец на културата. Тя е посветена на Деня на музиката и поезията и на внезапно отишлия си от света забележителен поет, критик, изследовател, журналист и публицист Марин Бодаков...

обновено на 24.09.21 в 17:54

Софроний Врачански – на сцената на „Алма Алтер“

На 23 септември се отбелязаха 208 години от смъртта на народния будител и духовник Софроний Врачански.  Роден в Котел, със светско име Стойко Владиславов, книжовникът става пръв последовател на Паисий Хилендарски, като пръв преписва неговата „История славянобългарска“. Врачански е автор и на сборника „Неделник“ – първата печатна книга на новобългарски..

публикувано на 24.09.21 в 15:45

„Сан сан, Япония“ – трета книга на Юлияна Антонова-Мурата

Юлияна Антонова-Мурата е пълномощен министър и дипломат от кариерата с три мандата в Токио. Казва за себе си, че е българка по родолюбие, космополит по възпитание и японка по дух .  Талантът ѝ да открива вдъхновяваща история в дребната наглед случка, умението ѝ да говори пред хората, така че да разкрият дълбините на сърцата си и да го опише..

публикувано на 24.09.21 в 12:01

Живописна литературна география на България по Вазов

„Бъди благословено, отечество мое, бъди честит, балкански раю! Бъди голяма и славна, о, чудна земльо, дето е цъфтяла люлката ми, дето ще се зеленее гробът ми!" възкликва Иван Вазов. Пътеписите му от „Живописна България“ са отправната точка на академичната програма със същото име, която осъществява своеобразен „трансфер“ на знания и ценности през..

публикувано на 24.09.21 в 08:40