От тази седмица България за пореден път за тази година е без парламент и на прага на нови избори. Властта се предава от един служебен кабинет на друг служебен кабинет, а двама бивши служебни министри правят свой политически проект. Но важното, което разбрахме от работата на току що отишлия си парламент е, че между българските политици не може да бъде постигнато съгласие за важни реформи, въпреки заявките им за общи цели. Как журналистите се опитват да обяснят на гражданите кризите в България и успяват ли, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Весислава Танчева, експерт по политическа комуникация.
В медиите няма смислен дебат по важните теми
„Интервюто с политик или „говореща глава“ в медиите, през този жанр журналистите се опитват да ни обяснят кризите в България вместо с дискусия или други полезни формати, които ние всички помним от не чак толкова далечно време. Всъщност дали журналистите опитват изобщо да обяснят на гражданите политическия, икономическия и социалния живот на страната - не мисля. Българските медии стигнаха дотам, че дори когато опитват да представят обективно някакво събитие или да информират за него, този им опит води до пълно объркване на потребителя на информация. И ако говорим за политика, тяхното поведение е в пълен синхрон с политическата ситуация, но ако го сведем до здравеопазване, това им поведение води до загубата на човешки животи. Ако тази пандемия не успява да ни събуди и да бие камбаните, за да разберем до каква степен дезинформацията, липсата на информация или изкривената, манипулирана информация влияят върху обществото, просто не знам какво би могло. Очевидно няма да се трогнем от политическите манипулации в медиите, защото в България това някак се вижда на всички нормално. Но манипулация на информацията, свързана със здравето, е много опасно нещо и опитът за дебат по темата covid-19 в „bTV“ беше като да сложиш на една маса астроном и човек, който вярва в плоската Земя и да им дадеш равни права да си изкажат мнението. Идеята за плоскоземието не е мнение, то е заблуда и спазваща етичните норми медия не бива да поставя на една плоскост и да дава една и съща възможност за пласиране на мнения на тези хора с другите, които имат научни аргументи по темата. Единственото, което се получава, е някакъв скандал, който евентуално привлича зрители.“
Медийни стандарти
„Нямаме медия, с малки изключения, която да е еталон за журналистическа етика. Стигнахме дотам, че има списъци със забранени за канене лица и поръчани за дадена тема лица, сякаш те са универсалната истина. Затова едни и същи хора говорят по телевизиите. Това е заради материалната зависимост на тези медии от партийни, частни интереси. Това пречи на разнообразните мнения. Това е от полза за онези, които искат да владеят политическия, а оттам и икономическия живот на страната. Затова и съдебната система е вплетена да работи за тях. Това е прословутият модел, който изкристализира в три имена, които са по-скоро олицетворение – Борисов, Пеевски, Гешев. Тоест – цялата политическа власт е в ръцете на един човек, по-голямата част от икономическата власт е съсредоточена пак в ръцете на един човек и кликата около него и един главен прокурор, който да пази интересите на другите двама. За съжаление това е транспонирано едно към едно в медиите, защото те са в ръцете на същата тази триглава конструкция, защото виждаме, че големите национални телевизии защитават само техните интереси. Тази триглава конструкция си позволява дори и от трибуната на НС да нарича малкото свободни журналистически гласове с имена като „олигарси“, което всъщност са характерни определения за триглавата конструкция. Това прехвърляне на собствената вина върху здравата глава не е от днес. То доведе до създаване на малко на брой опозиционни предавания, медии, подкасти, но те не са достатъчни, защото не достигат до всички граждани и 80% от хората са облъчвани ежедневно от другите. А по Закона за достъп до обществена информация знам, че определен списък от 9 медии, свързани с Делян Пеевски и ГЕРБ, са получили милиони от министерства и общини в продължение на няколко години. Формулирани като рамкови договори за „медийни услуги“ всеки от по 10 000 лева, с анекси към тях за още пари. Всичко е позволено от закона и са избягали от обществени поръчки. Министерство на туризма е класика за този тип договори със стотици хиляди левове, предназначени за конкретни медии – „Канал 3“, „Блиц“ и „ПИК“. Това трябва да ни даде представа за точната цена на медийното спокойствие на блатната стабилност, с която бяхме свикнали през последните 12 години и която ни се струваше неразрушима“
Какво опорочи диалога между политиците
„Според мен две неща опорочиха съставянето на правителство в последните два парламента. Едното е напълно недискутираната тема, че избирателите „казаха“ на партиите, че не искат една партия да ги управлява повече. Също така избирателите казаха „договаряйте се помежду си, но не на всяка цена“.
Чуйте целия разговор с Весислава Танчева в звуковия файл
На специално медийно събитие, организирано в литературен клуб "Перото", беше обсъдена темата "Мигрената – актуален проблем на обществото". Фокусът на дискусията беше поставен върху значението на информираността, адекватното лечение и подкрепата за ефективно управление на състоянието . Темата подчерта и влиянието на мигрената върху бизнеса,..
В Димитровград днес и следващата сряда се открива възможност за незабравимо преживяване – масово наблюдение на небесни тела в Народната астрономическа обсерватория и планетариум "Джордано Бруно". Директорът на обсерваторията, Димитър Кокотанеков , разказа повече за значението на тази уникална институция и за вълнуващите небесни обекти, които могат..
Лекари и пациенти поискаха да се регламентира заплащането на биомаркерите , които са важна част от съвременното персонализирано онколечение с най-модерни терапии. Парадоксално тези терапии се поемат от НЗОК. Липсата на подходящ регламент за изследване на биомаркерите обаче води до неефективно лечение и повишаване на смъртността от ракови..
Във Военномедицинска академия бе представен апарат за роботизирана хирургия Da Vinci Xi от ново поколение. Апаратът комбинира високотехнологични иновации и прецизност при извършването на операции. Първата такава беше извършена от д-р Янчо Делчев , ръководител на Клиника по обща и онкологична гинекология на ВМА. "Случаят касае 40-годишна..
На 21 януари в Деня на родилната помощ, известен като Бабинден, в най-старата АГ болница у нас "Майчин дом" се състоя водосвет и освещаване на III операционна зала на името на доц. д-р Божидар Славчев. В ритуала по измиване на ръцете участие взеха директорът на болницата проф. Иван Костов, началникът на Родилна клиника проф. Асен Николов и..
Дори да посетите Аржентина за кратко, като мен, пак ще усетите някои особености на тамошните нрави и специфични професии, които правят впечатление на..
В петък, 24 януари в родните киносалони влиза българският игрален филм "Клас 90". Сюжетът събира съученици 33 години след завършването на средното им..
На днешния 21 януари отбелязваме 146 години от смъртта на Любен Каравелов – революционер, поет, журналист и енциклопедист, оставил дълбока следа в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg