Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Има ли свобода и независимост днес

Доц. Алексей Пампоров: Да бъдем свободни за нещо, а не от нещо

Снимка: Pixabay

В деня на  Независимостта на България, 113 г по-късно, си задаваме въпроса доколко независимостта е общочовешка ценност, която има различни измерения. Има ли свобода и независимост днес?

България чества 113 години независимост

Темата коментира в “Нашият ден“ доц. Алексей Пампоров от БАН.

“Несъмнено днес сме много по-свободни, отколкото преди 113 г. Преди 113 г. България се възползва от един исторически момент на гражданска война в самата Турция. Има война между Франция и Германия за Северна Африка. Австро-Унгария окупира в този момент Босна и Херцеговина. Имаме исторически шанс да извършим това, което сме извършили.

Актът на независимост е един хубав манифест, показва национална гордост, ние го отбелязваме днес.

Доц. Алексей Пампоров

Същинската свобода и независимост идват година по-късно, когато се сключват икономически спогодби с Турция и Русия. Това в някакъв смисъл има отражение и до днес, защото ставаме независими от Турция, което е големият стремеж по онова време. Но пък така ставаме зависими от Русия, защото започваме да дължим към Русия дълговете към Турция.

Виждаме колко години по-късно руското влияние продължава да е сериозен фактор в българската политика.

Свободата днес

Свободата днес, особено след 1989 г., е несъмнена. Ние сякаш залитнахме в другата крайност и започнахме да пренебрегваме правилата, да губим общия консенсус и общия смисъл на това да живеем заедно, нарушавайки и ограничавайки свободата и правата на другите.

Много е важно за каква свобода се говори. Ще бъдем истински свободни тогава, когато осъзнаем, че трябва да се борим за “свобода за“.

Да сме свободни да правим онова, което искаме, да сме свободни да пътуваме и да работим, каквото искаме. Да сме свободни да изповядваме религията, която искаме. Не да сме свободни от робство, от бреме, от тоталитарен режим, от мутрите, а да сме свободни за това да живеем живота си по начин, който на нас ни харесва.

Това е нещо, което хората в България все още не са осъзнали. Все се опитваме да се освободим от нещо, а не да се освободим за нещо. Това може би е философията, която трябва да променим, за да започнем да живеем по-добре. Да започнем да се грижим за собственото си щастие, но съобразявайки се с останалите.

От какво искаме и за какво трябва да се освободим

Виждаме от изминалите избори, че ние искаме да се освободим от целия публичен дебат. Всичко беше свързано с едно изчегъртване и освобождаване от нещо. Дали от статуквото, дали от мафията, независимо как ще го кръстим, това е освобождаване от нещо.

Няма го дебата – да се освободим за нещо. Да си разширим възможностите, да започнем да правим неща. Трябва вече да мисли за перспективите. За това, че България не е една бедна страна, а има достатъчно възможности и ресурси.

Първото нещо, за което трябва да се освободим е, за да си възстановим съединението. Защото ние сме загубили обществения консенсус. Безумието, което се случи онзи ден във Варна – антиваксъри да ходят да провалят ваксинационна кампания. Тях никой не ги задължава, те са свободни да не се ваксинират, но нямат право да пречат на свободата на другите, които искат да се ваксинират.

Чуйте Алексей Пампоров в звуковия файл.

Снимка: личен архив, Pixabay

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Точка Илиева и силата на стенописите в обществения дебат

Точка Илиева е артист на свободна практика с дълбок интерес към уличното изкуство, което използва като платформа за социални и екологични послания. Нейни стенописи красят стени в различни части на България, като последната ѝ творба е част от новия център на организацията "Грийнпийс". В предаването "Нашият ден" Илиева разказва за своята работа и..

публикувано на 25.11.24 в 09:36
Тодор Галев

Тодор Галев: Дезинформацията се потребява за конкретни политически цели

Как политиците трупат гласоподаватели през конспиративни теории и дезинформация, коментира във "Въпреки мрежата" по програма "Христо Ботев" Тодор Галев , доктор по социология в БАН, директор "Научни изследвания" в Центъра за изследване на демокрацията.   "Разпространението на комбинация от конспиративни теории и дезинформация се случва главно през..

публикувано на 25.11.24 в 09:00

Какво не достига в живота на християнина

Наистина има хора, които живеят в Бога и за Бога и законът на вечната правда е непрестанно техен спътник, но дори и тези помазани души не са съвършени и винаги има нещо, което не им достига, за да стигнат до съвършенство. Тази истина се доказва и от днешното евангелско четиво, в което се разказва за един юдейски законник, който от малък е закърмен с..

публикувано на 24.11.24 в 09:35

За семейството с любов

В студиото на "Семейно радио" изгрява слънце от любов по време на гостуването на фамилията на актьора и баща за пример Димитър Иванов-Капитана. Семейната среща е в навечерието на "Беше ми 100лично" в зала 1 на НДК на 25 ноември – първият комедиен спешъл за един от най-успешните стендъп комици и единствен вентролог в България. В..

публикувано на 23.11.24 в 13:04

Сталийска махала – между миналото и бъдещето

Село Сталийска махала се намира на 10-ина километра от общинския си център Лом и е най-голямото село в общината. Преди години в него са живеели около 5 хиляди човека, днес жителите са малко над 1100. През 1474 г. възниква Ефляковча (Влашка) махала със 7 къщи на левия бряг на река Лом. Първите заселници са дошли от Румъния /Влашко/ и затова името..

публикувано на 23.11.24 в 11:05