България е европейски лидер в защитата на стари гори с над 150 000 хектара гори във фаза на старост, което е около 6-7% от всички гори в страната ни. Девет общини поеха ангажимент за опазване на старите гори на териториите си – Ботевград, Севлиево, Кюстендил, Харманли, Велико Търново, Трявна, Горна Малина, Пирдоп и Златица – вече пазят общо 1150 хектара стари гори.
Често хората, намесвайки се в естествените природни процеси, дори и с добри намерения, понякога създаваме предпоставки за съществени грешки.
Нели Дончева – главен експерт „Гори“ във WWF - България обяснява как трябва да се засаждат нови дръвчета:
„Залесяването не е проста работа. Много е важно да се прави добре изборът на дървесния вид, с който ще се залесява и не е препоръчително това да става в стара гора.
В България горите обикновено се възобновяват много добре по естествен път. Залесявания се налага да се правят в гори, засегнати от бедствия – пожари, снеголоми или ветроломи. И то само ако в тази гора не се наблюдава естествено залесяване в продължение на 3 години.
Не трябва да възприемаме масовите залесявания като най-доброто, което можем да направим за гората.
Много често се засаждат дървесни видове, които не са местни, не са типични за страната ни.
С внасянето им в нашата страна и впоследствие с извършено залесяване с тях се нанасят много щети върху природата.
Трябва да сме внимателни и да се вслушваме в съветите на експертите.
Инициативи, като раздаване на фиданки на хората с цел залесяване, са много масови, но често видовете дръвчета не са съобразени с условията, където се засаждат.
Когато това са круши, череши и други овошки и хората си ги насаждат в дворовете, тогава няма лошо.
Лошо е, когато се раздават за засаждане видове като храстовидна аморфа и бяла акация, които са с инвазивен характер и не са добре дошли в нашата естествена гора.
Хората често подхождат стихийно и много емоционално по отношение на залесяването. А то е регулирано добре в Закона за горите и нормативната му уредба.
Не може да се залесява хаотично, без да се вземат под внимание видовете дървесни видове, почвите, местонахожденията на териториите и микроклимата.
Освен това ние имаме защитени територии, където залесяването е забранено. За да се извършва залесяване в такива територии, трябва да се направи експертна оценка на въздействието от подобно залесяване.
Другото, за което хората много често не си дават сметка, е какъв е дървесният вид и какъв е неговият произход. Може да залесяваме например с летен дъб, но видът има различни произходи – може да е от Дунавската равнина или пък да е от Южна България. Ако покрай река Дунав засадим летен дъб, който сме донесли от Южна България, това няма де е добре, това е едно вмешателство в природните процеси.
Има видове, които не оцеляват на чужди за тях територии – не могат да се адаптират в друг вид почва и други климатични условия.
В света вече не се залесяват млади дръвчета без почва – т.нар. „фиданки на гол корен“. Всички дръвчета, които се засаждат, преди това трябва да бъдат в контейнери със субстрат.
Залесяването трябва да се прави с фиданки с доказан произход и сертификат от производител, регистриран като горски разсадник.
„Залесяването е наука и не бива да се подценява и не бива да мислим, че всеки може да сади млади дръвчета. Много често залесяването с фиданки от доброволци без опит и нужната подготовка води до обратен резултат. Похабяват се дръвчета, често само след година половината от така засадените фиданки вече ги няма. Изключително е важно да се внимава с инвазивните видове. В някои държави от Централна Европа бялата акация е в категорията: „вид с висока инвазивност“, а в България тя е натурализиран вид и се размножава много добре, завзема нови и нови площи. Аз разбирам, че пчеларите много харесват бялата акация, защото е медоносно растение, но трябва да се спазват регулациите. Инвазивността означава, че този вид е пренесен от един географски регион в друг, където не се е срещал естествено. Но се адаптира добре към местните условия, размножава се бързо и ефективно завзема нови територии и това води до изместването и намаляването на местните характерни видове. Това е сериозна намеса в природните процеси.
В Международната система за горска сертификация FSC са заложени изисквания да не се засаждат големи площи с инвазивни видове и да не се използват чужди дървесни видове – такива, които не растат естествено на съответната територия.
Животът е свързан с природните процеси, с адаптацията, с борбата за оцеляване, с еволюцията – процеси, за които ние хората не мислим в ежедневието си, но те се случват постоянно и имат последствия и за хората.“ – казва Нели Дончева.
Село Калояново се намира на около 25 километра от областния град Пловдив и е общински център на общо 15 села. До 1934 година носи името Селджиково. Изборът на новото име е в чест на българския цар Калоян. Днес в селото живеят над 2500 човека. В периода VIII век преди Христа - V век след Христа земите около Калояново са част от територията на Древна..
"Интерсубективна реалност", която създават българските медии, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев , икономист. "Живеем от доста време в тази "интерсубективна реалност" , която се изразява в това, че медиите поднасят темите, които диктуват дневния ред на страната по определен начин. Забелязваме, че важните неща за..
Един случай на тежка бюрокрация в България или защо Владимир Шурупов, бежанец от Русия след началото на войната в Украйна, не може да приравни дипломата си за лекар у нас. Интервю с д-р Владимир Шурупов. Очакваме отговор от МЗ, към което изпратихме въпроси. Владимир Шурупов и семейството му минават през тежка и унизителна процедура, когато подават..
В рубриката на "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев, експерт по гражданско и административно право и дългогодишен консултант на предаването, отговаря на слушателски въпроси. Пенка Иванова от Враца пита: Ако има продажба на имот, който е част от делбената маса при извършване на делба, без участие на някой от наследниците, тя..
Защитени ли са в България правата на хората с увреждания? Има ли достатъчно достъпни автобуси на Централна автогара за лица с увреждания? Какво е становището на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" чрез Министерство на транспорта и съобщенията. Казусът на Тодор Църев от София е казус на хиляди хора с увреждания и намалена подвижност...
"Интерсубективна реалност", която създават българските медии, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев , икономист. "Живеем от..
Голямата загуба Загубих си джоба – Нали съм щастливец. А вътре богатства за цял милион: От чужд геврек дупка, Перчем от плешивец… И..
На ул. "Шипка" 6 фотографката Теодора Нишков "Принц Датски" откри своята първа самостоятелна изложба със заглавие "100 запечатани във времето" (Строители..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg