Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Защо масовите залесявания невинаги са добри за дърветата

Снимка: Десислава Семковска

България е европейски лидер в защитата на стари гори с над 150 000 хектара гори във фаза на старост, което е около 6-7% от всички гори в страната ни. Девет общини поеха ангажимент за опазване на старите гори на териториите си – Ботевград, Севлиево, Кюстендил, Харманли, Велико Търново, Трявна, Горна Малина, Пирдоп и Златица – вече пазят общо 1150 хектара стари гори

Често хората, намесвайки се в естествените природни процеси, дори и с добри намерения, понякога създаваме предпоставки за съществени грешки.

Нели Дончева – главен експерт „Гори“ във WWF - България обяснява как трябва да се засаждат нови дръвчета:

„Залесяването не е проста работа. Много е важно да се прави добре изборът на дървесния вид, с който ще се залесява и не е препоръчително това да става в стара гора.

В България горите обикновено се възобновяват много добре по естествен път. Залесявания се налага да се правят в гори, засегнати от бедствия – пожари, снеголоми или ветроломи. И то само ако в тази гора не се наблюдава естествено залесяване в продължение на 3 години.

Не трябва да възприемаме масовите залесявания като най-доброто, което можем да направим за гората.

Много често се засаждат дървесни видове, които не са местни, не са типични за страната ни.

С внасянето им в нашата страна и впоследствие с извършено залесяване с тях се нанасят много щети върху природата.

Трябва да сме внимателни и да се вслушваме в съветите на експертите.

Инициативи, като раздаване на фиданки на хората с цел залесяване, са много масови, но често видовете дръвчета не са съобразени с условията, където се засаждат.

Когато това са круши, череши и други овошки и хората си ги насаждат в дворовете, тогава няма лошо.

Лошо е, когато се раздават за засаждане видове като храстовидна аморфа и бяла акация, които са с инвазивен характер и не са добре дошли в нашата естествена гора.

Хората често подхождат стихийно и много емоционално по отношение на залесяването. А то е регулирано добре в Закона за горите и нормативната му уредба.

Не може да се залесява хаотично, без да се вземат под внимание видовете дървесни видове, почвите, местонахожденията на териториите и микроклимата.

Освен това ние имаме защитени територии, където залесяването е забранено. За да се извършва залесяване в такива територии, трябва да се направи експертна оценка на въздействието от подобно залесяване.

Другото, за което хората много често не си дават сметка, е какъв е дървесният вид и какъв е неговият произход. Може да залесяваме например с летен дъб, но видът има различни произходи – може да е от Дунавската равнина или пък да е от Южна България. Ако покрай река Дунав засадим летен дъб, който сме донесли от Южна България, това няма де е добре, това е едно вмешателство в природните процеси.

350-годишно буково дърво, Средна гораИма видове, които не оцеляват на чужди за тях територии – не могат да се адаптират в друг вид почва и други климатични условия.

В света вече не се залесяват млади дръвчета без почва – т.нар. „фиданки на гол корен“. Всички дръвчета, които се засаждат, преди това трябва да бъдат в контейнери със субстрат.

Залесяването трябва да се прави с фиданки с доказан произход и сертификат от производител, регистриран като горски разсадник.

„Залесяването е наука и не бива да се подценява и не бива да мислим, че всеки може да сади млади дръвчета. Много често залесяването с фиданки от доброволци без опит и нужната подготовка води до обратен резултат. Похабяват се дръвчета, често само след година половината от така засадените фиданки вече ги няма. Изключително е важно да се внимава с инвазивните видове. В някои държави от Централна Европа бялата акация е в категорията: „вид с висока инвазивност“, а в България тя е натурализиран вид и се размножава много добре, завзема нови и нови площи. Аз разбирам, че пчеларите много харесват бялата акация, защото е медоносно растение, но трябва да се спазват регулациите. Инвазивността означава, че този вид е пренесен от един географски регион в друг, където не се е срещал естествено. Но се адаптира добре към местните условия, размножава се бързо и ефективно завзема нови територии и това води до изместването и намаляването на местните характерни видове. Това е сериозна намеса в природните процеси.

В Международната система за горска сертификация FSC са заложени изисквания да не се засаждат големи площи с инвазивни видове и да не се използват чужди дървесни видове – такива, които не растат естествено на съответната територия.

Животът е свързан с природните процеси, с адаптацията, с борбата за оцеляване, с еволюцията – процеси, за които ние хората не мислим в ежедневието си, но те се случват постоянно и имат последствия и за хората.“ – казва Нели Дончева.


Снимки – Десислава Семковска - БНР и WWF - България



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Свободата

Притчата за блудния син е красноречив пример за злоупотреба със свободата и любовта. Сюжетът ѝ се повтаря често в живота. Почти всеки един от нас постъпва в една или друга ситуация като блудния син. Спасителят ни посочва правилния изход, като чрез бащината обич, ни разкрива Божието милосърдие. Ако се вгледаме внимателно обаче в притчата за Блудния..

публикувано на 16.02.25 в 09:40
Спас Спасов

Спас Спасов: Информационните пустини превръщат демокрацията в илюзия

След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало предложи да бъдат разследвани "соросоидите", което пък предизвика нова атака срещу медиите, известни с критични позиции към властта и осветяване на проблемите в съдебната система, както и припомняния..

публикувано на 16.02.25 в 09:00

Село Симеоновец се гордее с реновираната си читалищна сграда

Село Симеоновец се намира в община Септември, на 3 км е от шосето между София и Пловдив, а разстоянието до областния град Пазарджик е 20 км. В Симеоновец живеят около 900 човека. На едно от билата над селото има останки от солиден строеж с неизяснен произход. Според някои това е било митница, която е облагала преминаващи търговци. Според други, това е..

публикувано на 15.02.25 в 10:35
Заложникът Кийт Сийгъл (държан в плен 484 дни) и

Лицето на палестинците не може да бъде Хамас

В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър Къцарков, хебраист и изследовател на процесите в Близкия изток. Хамас превърна освобождаването на тримата заложници, сред които бяха Ели Шараби, Ор Леви и Охад Бен-Ами, в цинично шоу – това се случи..

публикувано на 15.02.25 в 09:00

Специален ритуал за Трифон Зарезан се организира в Бродилово

За първи път на 14 февруари в  дома на семейство Златка и Атанас Панайотови в с. Бродилово ще се проведе традиционният ритуал "Зарязване на лозята". Под звуците на гайда и тъпан ще се отбележи началото на лозарския сезон и почита към Трифон Зарезан, покровител на лозарите.  "Церемонията е ценна традиция, символизираща надеждата за..

публикувано на 14.02.25 в 16:30