България е европейски лидер в защитата на стари гори с над 150 000 хектара гори във фаза на старост, което е около 6-7% от всички гори в страната ни. Девет общини поеха ангажимент за опазване на старите гори на териториите си – Ботевград, Севлиево, Кюстендил, Харманли, Велико Търново, Трявна, Горна Малина, Пирдоп и Златица – вече пазят общо 1150 хектара стари гори.
Често хората, намесвайки се в естествените природни процеси, дори и с добри намерения, понякога създаваме предпоставки за съществени грешки.
Нели Дончева – главен експерт „Гори“ във WWF - България обяснява как трябва да се засаждат нови дръвчета:
„Залесяването не е проста работа. Много е важно да се прави добре изборът на дървесния вид, с който ще се залесява и не е препоръчително това да става в стара гора.
В България горите обикновено се възобновяват много добре по естествен път. Залесявания се налага да се правят в гори, засегнати от бедствия – пожари, снеголоми или ветроломи. И то само ако в тази гора не се наблюдава естествено залесяване в продължение на 3 години.
Не трябва да възприемаме масовите залесявания като най-доброто, което можем да направим за гората.
Много често се засаждат дървесни видове, които не са местни, не са типични за страната ни.
С внасянето им в нашата страна и впоследствие с извършено залесяване с тях се нанасят много щети върху природата.
Трябва да сме внимателни и да се вслушваме в съветите на експертите.
Инициативи, като раздаване на фиданки на хората с цел залесяване, са много масови, но често видовете дръвчета не са съобразени с условията, където се засаждат.
Когато това са круши, череши и други овошки и хората си ги насаждат в дворовете, тогава няма лошо.
Лошо е, когато се раздават за засаждане видове като храстовидна аморфа и бяла акация, които са с инвазивен характер и не са добре дошли в нашата естествена гора.
Хората често подхождат стихийно и много емоционално по отношение на залесяването. А то е регулирано добре в Закона за горите и нормативната му уредба.
Не може да се залесява хаотично, без да се вземат под внимание видовете дървесни видове, почвите, местонахожденията на териториите и микроклимата.
Освен това ние имаме защитени територии, където залесяването е забранено. За да се извършва залесяване в такива територии, трябва да се направи експертна оценка на въздействието от подобно залесяване.
Другото, за което хората много често не си дават сметка, е какъв е дървесният вид и какъв е неговият произход. Може да залесяваме например с летен дъб, но видът има различни произходи – може да е от Дунавската равнина или пък да е от Южна България. Ако покрай река Дунав засадим летен дъб, който сме донесли от Южна България, това няма де е добре, това е едно вмешателство в природните процеси.
Има видове, които не оцеляват на чужди за тях територии – не могат да се адаптират в друг вид почва и други климатични условия.
В света вече не се залесяват млади дръвчета без почва – т.нар. „фиданки на гол корен“. Всички дръвчета, които се засаждат, преди това трябва да бъдат в контейнери със субстрат.
Залесяването трябва да се прави с фиданки с доказан произход и сертификат от производител, регистриран като горски разсадник.
„Залесяването е наука и не бива да се подценява и не бива да мислим, че всеки може да сади млади дръвчета. Много често залесяването с фиданки от доброволци без опит и нужната подготовка води до обратен резултат. Похабяват се дръвчета, често само след година половината от така засадените фиданки вече ги няма. Изключително е важно да се внимава с инвазивните видове. В някои държави от Централна Европа бялата акация е в категорията: „вид с висока инвазивност“, а в България тя е натурализиран вид и се размножава много добре, завзема нови и нови площи. Аз разбирам, че пчеларите много харесват бялата акация, защото е медоносно растение, но трябва да се спазват регулациите. Инвазивността означава, че този вид е пренесен от един географски регион в друг, където не се е срещал естествено. Но се адаптира добре към местните условия, размножава се бързо и ефективно завзема нови територии и това води до изместването и намаляването на местните характерни видове. Това е сериозна намеса в природните процеси.
В Международната система за горска сертификация FSC са заложени изисквания да не се засаждат големи площи с инвазивни видове и да не се използват чужди дървесни видове – такива, които не растат естествено на съответната територия.
Животът е свързан с природните процеси, с адаптацията, с борбата за оцеляване, с еволюцията – процеси, за които ние хората не мислим в ежедневието си, но те се случват постоянно и имат последствия и за хората.“ – казва Нели Дончева.
Съществува ли изкуствен интелект, или тази фраза е лъжа, повторена хиляди пъти? Откъде идва интелектът и как се развива? Защо хората имат по-ниско IQ вследствие на съвременните технологии? По темата около понятието "интелект" в това издание на "Гласът на времето" дискутират главният редактор на сатиричния сайт "Не!Новините" Самуил..
На 10 февруари православният свят чества св. Харалампий Магнезийски, покровител на пчеларите. Смята се, че приживе светецът е открил лечебните свойства на пчелния продукт, затова днес се освещава мед. В Деня на пчеларя в "Нашият ден" разговаряме с Явор Кирилов за историята, проблемите, възможностите и добрите практики на българските..
Зелените новатори на България: Срещаме ви с Иван Бондоков от Cupffee – ядливи биоразградими чаши за топли и студени напитки . Чашите на Cupffee са създадени от изцяло натурални съставки, без ГМО, изкуствени оцветители, подсладители или консерванти. Издържат минимум 45 минути, без да променят структурата си, дори при напитки от 85 градуса. Това е..
Димитър Панайотов (журналист) и Александър Николов (фотожурналист) разказват в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" за новата медия за независима мултимедийна журналистика "Ден" , която са създали. Началото Александър и Димитър разказват как преди повече от осем години започват първия си документален проект "Последният дар на човека" ,..
За инициативата "По песента ще ги познаете" или как незрящи хора се срещат с птиците разказва в "Нашият ден" Елица Иванова от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). Целта на БДЗП е да приобщи различни групи от хора към дивата природа в България , за да осъзнаят колко ценно е биоразнообразието. Природата трябва да е..
Луиза Селло е определяна от New York Concert Review като музикант със "завладяваща страст и спонтанно пеене, с брилянтна техника, отличен контрол на..
Соня Йончева и продуцентската ѝ компания SY11 Events организират "Опералия" в София през есента. Конкурсът "Опералия" за света на класическата музика е..
Заедно с проф. Людмил Димитров в "Terra Култура" отваряме вратата към едно дълго пътуване в посока словенската д(р)амасцена. През 2025 година в Словения..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg