Колонизацията на Космоса е тема на безброй книги и филми. Но за да се случи заселването на друга планета, човекът ще трябва да се върне отново в пещерите и оттам да гради живота. Как би станало това, можем да разберем тук, на Земята. При изригванията си вулканите оставят т.нар. "лавови тръби" дълбоко в Земята и тъкмо условията в тези тръби ще ни дадат отговорът как ще заселим планети с тънка атмосфера и висока радиация.
Това може да звучи далечно и утопично, но космическите изследвания се комерсиализират. Компанията "Аксиом" работи по създаването на първата частна космическа станция. В началото на 2022 година тя ще изпрати първите частни астронавти на Международната космическа станция.
Сигурност сте чували за професията „ловец на таланти“, Саймън Дженър от "Аксиом" е „ловец на астронавти“ – той издирва хората, готови да летят в Космоса, и разбира се, ги подбира внимателно. Оказва се, че не е необходимо идеалният кандидат да е в „пращящо“ здраве и отлична форма.
Има далеч по-важни качества, за да не повторим грешките и греховете на човечеството от времето на Великите географски открития или Златната треска.
Какви възможности дава комерсиализирането на космически изследвания и защо е важно – научете от разговора с Никола Кереков и Саймън Дженър.
Колкото до бъдещето на страната ни, някогашна космическа сила, чуйте разговора с Никола Кереков:
Събитието на Рацио Future Present е на 10 октомври в София Тех парк. Освен международните лектори ще се представят и български научни предприемачи, които доказват, че науката създава успешни бизнеси. На специална сцена ще бъдат представени стартиращи компании, работещи в сферата на роботиката, здравната индустрия и космическите разработки.
Българският политически живот и изобщо българското общество са прогизнали от популизъм, твърди в най-новата си книга "Българските разломи" проф. Георги Каприев. Това значи, обяснява професорът, че популистките практики са включени в действие от най-началните времена на българската история – от борбите за църковна независимост и споровете..
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
"Аз не съм си поставял никакви граници. Просто написах музиката така, както я чувам, както я усещам. Тя е повлияна от моите преживявания, моето обучение,..
Сценарист пише за себе си като режисьор, така определя процеса по създаване на филма "Плът" Димитър Стоянович. Режисьорският му дебют е един от три..
Официалното откриване на Международния фестивал "Мартенски музикални дни" е на 14 март със солисти Александър Ситковецки и Андрей Йоница, заедно с..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
