Какъв е интересът към изучаването на класическите езици у нас? Могат ли да се изучават свободно, къде намират приложение и как помагат във всекидневието?
Темата коментира в “Нашият ден“ Димитър Драгнев, млад учител по латински език. Той е завършил НГДЕК, в момента е докторант по старогръцка литература в СУ “Климент Охридски“. Преподава латински език в няколко столични училища. Води курсове по древни езици и е организатор на Лятната школа по класически езици.
Качество на българското образование
“За мен качеството на образованието означава преди всичко изпълнението на заложените в нормативните актове цели. От тази гледна точка качеството на образованието в България варира в зависимост от това къде се намираме – в кое училище и населено място.
За щастие в България има добри учители, които полагат всички усилия, за да бъдат изпълнявани целите, заложени в Закона.
Образователната система като цяло е консервативна, по отношение на системата – може да се направи много повече."
Аналитичен потенциал на българския ученик
"Както казваше моят учител Огнян Радев – “Ученикът трябва да се научи да мисли, но първо трябва да има върху какво да мисли“. Пряко поставям тези способности, които са налице. Общо можем да кажем, че българските деца са умни деца. Но, за да се стигне до възможностите за анализ, трябва да има особено внимание и старание към самото знание, към това, което впоследствие ще анализираме.
Имам щастието да работя и с деца, които са в риск, включително от малцинствени групи, които също изучават латински език. Имам възможност да работя и с едни от най-добрите ученици, особено тези в Лятната школа, които по собствен интерес и по свое желание посвещават една интересна част от ваканцията си именно на това учене.
Положението е такова, че способностите варират. Те са обусловени от семейната среда. Тук именно е работата на учителя – да помага за създаването на една по-комплексна, по-предизвикателна за самите ученици среда, със съдействие на родителите и с индивидуална работа със самите ученици, за да видят и разберат тази ценност, която представлява знанието."
Учителите
"По мое мнение българските учители са добре подготвени. От друга страна, те са и претоварени, защото в училище на плещите на един учител стои голяма отговорност – едновременно да преподава, да създава тази положителна среда и изобщо подходящата среда за учене. Натоварени са и с много административни отговорности."
Лятната школа по класически езици
"По утвърдената през времето традиция в края на август на школата се срещат ученици, студенти, учители, асистенти, професори – всички, водени от желанието за задълбочени занимания с древните езици и от стремежа за пълноценно прекарване на своето σχολή – „свободно време“, но и „място за учене“, откъдето, както всеки път си припомняме, идват латинската дума schola и българската дума школа.
Това е едно място, в което желаещите могат да се занимават допълнително и през лятото. Желаещите не са малко. През 2014 г. започнахме с група от 12 души. В последната година, преди налагането на ограниченията заради пандемията, участниците в Лятната школа бяха близо 70."
Новото при изучаването на латински език в образователната програма за тази учебна година
"Наскоро бяха окончателно одобрени от Министъра на образованието и науката учебните програми по латински език като чужд език. Те дават възможност от тук нататък на всяко училище в рамките на своята автономия да използва тези програми, ако желае неговите ученици да изучават латински език.
Не става въпрос за това латинският да се въвежда като някакъв задължителен предмет, а за възможността да се изучава този език. Латинският език се изучава в цяла Европа и по света. Той е ценен учебен предмет в доста страни от Западна Европа. Има милиони ученици, които го изучават, защото за тези страни това е нещо неотменимо – и като културна ценност, и като наследство, което имат."
Повече за причините да се изучава латински език можете да чуете от Димитър Драгнев в звуковия файл.
Събитието "Гласувам, следователно съм!" се проведе наскоро, с цел да насърчи гражданското участие и пряката демокрация, предвид предстоящите избори за Европейски парламент. Участниците имаха възможност да споделят успешни практики и стратегии за активно участие в изборния процес, като един от подходите, които бяха разгледани, беше..
Кои са мислимите рамки на разказа за войната днес и как се създава обществен консенсус за насилието – разговор в "Нашият ден" с Филип Буров , журналист, и с Мая Ценова , преподавател и преводач. Буров започва разговора с думите: "И по света, и у нас се случват лоши неща, които са съществени и които по ескалиращ начин показват какво не е наред..
Политиката и демографията изглеждат като две противоречиви области. Един политик, ако се задържи на власт за 2 или 3 мандата, може да управлява около 12 години. Същевременно насърчителната демографска политика би дала своите плодове след 40, дори след 60 години. Политиците нямат стимул да провеждат подобна политика, тъй като няма да са на власт, за..
Социологът Стефан Георгиев е гост в рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден". Той участва с коментар по темата, свързана с мобилизационния потенциал на крайните десници в Европа и България преди изборите за Европейски парламент. Според него факторите, които създават предпоставки за развитието на различни крайни разкази срещу..
Катина Клявкова е медиатор с богат опит от над 20 години. Тя не само упражнява професията си като медиатор, но също така споделя своите знания като обучител и ментор на медиатори от цялата страна. Нейното образованието в областта на психологията и правото е съществен фактор, който я подготвя да работи като посредник между страни с различни..
Загрижеността сред обществото нараства с нарастващия брой случаи на коклюш, като служебният министър на здравеопазването, Галя Кондева, сподели, че..
За хората от последните вагони, за училището като единствен свят и неочакваното завръщане към детските мечти – разговор с Марта Радева , автор на..
В студиото на "Нашият ден" гост беше Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. В разговора, фокусиран върху неполитическите сфери на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg