Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Димитър Драгнев: Преди да започне да мисли, ученикът трябва да има върху какво

| обновено на 19.10.21 в 13:10
Снимка: личен архив

Какъв е интересът към изучаването на класическите езици у нас? Могат ли да се изучават свободно, къде намират приложение и как помагат във всекидневието?

Темата коментира в “Нашият ден“ Димитър Драгнев, млад учител по латински език. Той е завършил НГДЕК, в момента е докторант по старогръцка литература в СУ “Климент Охридски“. Преподава латински език в няколко столични училища. Води курсове по древни езици и е организатор на Лятната школа по класически езици.

Качество на българското образование

“За мен качеството на образованието означава преди всичко изпълнението на заложените в нормативните актове цели. От тази гледна точка качеството на образованието в България варира в зависимост от това къде се намираме – в кое училище и населено място.

За щастие в България има добри учители, които полагат всички усилия, за да бъдат изпълнявани целите, заложени в Закона.

Образователната система като цяло е консервативна, по отношение на системата – може да се направи много повече."


Аналитичен потенциал на българския ученик

"Както казваше моят учител Огнян Радев – “Ученикът трябва да се научи да мисли, но първо трябва да има върху какво да мисли“. Пряко поставям тези способности, които са налице. Общо можем да кажем, че българските деца са умни деца. Но, за да се стигне до възможностите за анализ, трябва да има особено внимание и старание към самото знание, към това, което впоследствие ще анализираме.

Имам щастието да работя и с деца, които са в риск, включително от малцинствени групи, които също изучават латински език. Имам възможност да работя и с едни от най-добрите ученици, особено тези в Лятната школа, които по собствен интерес и по свое желание посвещават една интересна част от ваканцията си именно на това учене.

Положението е такова, че способностите варират. Те са обусловени от семейната среда. Тук именно е работата на учителя – да помага за създаването на една по-комплексна, по-предизвикателна за самите ученици среда, със съдействие на родителите и с индивидуална работа със самите ученици, за да видят и разберат тази ценност, която представлява знанието."

Учителите

"По мое мнение българските учители са добре подготвени. От друга страна, те са и претоварени, защото в училище на плещите на един учител стои голяма отговорност – едновременно да преподава, да създава тази положителна среда и изобщо подходящата среда за учене. Натоварени са и с много административни отговорности."

Осма лятна школа по класически езициЛятната школа по класически езици

"По утвърдената през времето традиция в края на август на школата се срещат ученици, студенти, учители, асистенти, професори – всички, водени от желанието за задълбочени занимания с древните езици и от стремежа за пълноценно прекарване на своето σχολή – „свободно време“, но и „място за учене“, откъдето, както всеки път си припомняме, идват латинската дума schola и българската дума школа.

Това е едно място, в което желаещите могат да се занимават допълнително и през лятото. Желаещите не са малко. През 2014 г. започнахме с група от 12 души. В последната година, преди налагането на ограниченията заради пандемията, участниците в Лятната школа бяха близо 70."

Новото при изучаването на латински език в образователната програма за тази учебна година

"Наскоро бяха окончателно одобрени от Министъра на образованието и науката учебните програми по латински език като чужд език. Те дават възможност от тук нататък на всяко училище в рамките на своята автономия да използва тези програми, ако желае неговите ученици да изучават латински език.

Не става въпрос за това латинският да се въвежда като някакъв задължителен предмет, а за възможността да се изучава този език. Латинският език се изучава в цяла Европа и по света. Той е ценен учебен предмет в доста страни от Западна Европа. Има милиони ученици, които го изучават, защото за тези страни това е нещо неотменимо – и като културна ценност, и като наследство, което имат."

Повече за причините да се изучава латински език можете да чуете от Димитър Драгнев в звуковия файл.

Снимки: Фейсбук - личен профил Димитър Драгнев
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Д-р Валентин Янев: Клиничните картини на Covid-19 и грип са много сходни

Дори лекарите невинаги успяват да направят разлика между Covid-19 и грип. Клиничната картина е много сходна и се припокрива,  казва в предаването “Нашият ден“ на БНР д-р Валентин Янев , общопрактикуващ лекар. "Даже характерните симптоми – като изчезване на обонянието и промяна на вкуса  –виждаме все по-рядко при новите мутации. Това..

публикувано на 08.12.21 в 13:04
Проф. Тодор Кантарджиев

Проф. Тодор Кантарджиев: Очакват се резултатите за съмнителни проби за Омикрон у нас

В петък излиза първата група съмнителни за варианта на коронавирус Омикрон проби в нашата страна. Това са проби на хора, върнали се от чужбина, които са дали на първия скринингов тест с PCR насока, че може да е Омикрон, каза в предаването “Нашият ден“ на БНР проф. Тодор Кантарджиев . Вариантът Омикрон "Това е нещо, което казах..

публикувано на 08.12.21 в 11:17

8 декември: Очаква се около 26 000 български студенти да празнуват по родните хотели

Първите резервации, които постъпиха много отдавна, бяха точно за къщи за гости. Те свършиха като места възможно най-рано. Имаше интерес към зимните курорти, естествено Банско беше на първо място от тях. Имаше и инетрес и към градовете, които са близо до студентските кампуси. Тази година очакваме да празнуват като брой около 26 000 български..

публикувано на 08.12.21 в 10:48
Джо Байдън (вляво) и Владимир Путин

Д-р Искрен Иванов: Конфликтът за Украйна има дълбока предистория

Обикновено, когато американският и руският президент обсъждат конкретен конфликт по телефона или във видеовръзка, това означава, че положението е доста сериозно. Този конфликт има дълбока предистория, казва в предаването “Нашият ден“ на БНР д - р Искрен Иванов , политолог и преподавател в СУ “Кл. Охридски“. Без пробив на разговора..

публикувано на 08.12.21 в 09:11

Остава дилемата за класовете, в които няма съгласие за 50% тестване на учениците

“Огромната дилема е какво ще правим с онези класове, при които няма нужното съгласие от 50% за тестване на учениците. И онези ученици, които искат да бъдат в училище и родителите им са съгласни на тестване, но ще си останат по домовете", казва в “Нашият ден“ Магдалена Абаджиева , инициатор на Гражданското обединение „Да запазим училището като..

публикувано на 07.12.21 в 12:21
Подкасти от БНР