Какъв е интересът към изучаването на класическите езици у нас? Могат ли да се изучават свободно, къде намират приложение и как помагат във всекидневието?
Темата коментира в “Нашият ден“ Димитър Драгнев, млад учител по латински език. Той е завършил НГДЕК, в момента е докторант по старогръцка литература в СУ “Климент Охридски“. Преподава латински език в няколко столични училища. Води курсове по древни езици и е организатор на Лятната школа по класически езици.
Качество на българското образование
“За мен качеството на образованието означава преди всичко изпълнението на заложените в нормативните актове цели. От тази гледна точка качеството на образованието в България варира в зависимост от това къде се намираме – в кое училище и населено място.
За щастие в България има добри учители, които полагат всички усилия, за да бъдат изпълнявани целите, заложени в Закона.
Образователната система като цяло е консервативна, по отношение на системата – може да се направи много повече."
Аналитичен потенциал на българския ученик
"Както казваше моят учител Огнян Радев – “Ученикът трябва да се научи да мисли, но първо трябва да има върху какво да мисли“. Пряко поставям тези способности, които са налице. Общо можем да кажем, че българските деца са умни деца. Но, за да се стигне до възможностите за анализ, трябва да има особено внимание и старание към самото знание, към това, което впоследствие ще анализираме.
Имам щастието да работя и с деца, които са в риск, включително от малцинствени групи, които също изучават латински език. Имам възможност да работя и с едни от най-добрите ученици, особено тези в Лятната школа, които по собствен интерес и по свое желание посвещават една интересна част от ваканцията си именно на това учене.
Положението е такова, че способностите варират. Те са обусловени от семейната среда. Тук именно е работата на учителя – да помага за създаването на една по-комплексна, по-предизвикателна за самите ученици среда, със съдействие на родителите и с индивидуална работа със самите ученици, за да видят и разберат тази ценност, която представлява знанието."
Учителите
"По мое мнение българските учители са добре подготвени. От друга страна, те са и претоварени, защото в училище на плещите на един учител стои голяма отговорност – едновременно да преподава, да създава тази положителна среда и изобщо подходящата среда за учене. Натоварени са и с много административни отговорности."
Лятната школа по класически езици
"По утвърдената през времето традиция в края на август на школата се срещат ученици, студенти, учители, асистенти, професори – всички, водени от желанието за задълбочени занимания с древните езици и от стремежа за пълноценно прекарване на своето σχολή – „свободно време“, но и „място за учене“, откъдето, както всеки път си припомняме, идват латинската дума schola и българската дума школа.
Това е едно място, в което желаещите могат да се занимават допълнително и през лятото. Желаещите не са малко. През 2014 г. започнахме с група от 12 души. В последната година, преди налагането на ограниченията заради пандемията, участниците в Лятната школа бяха близо 70."
Новото при изучаването на латински език в образователната програма за тази учебна година
"Наскоро бяха окончателно одобрени от Министъра на образованието и науката учебните програми по латински език като чужд език. Те дават възможност от тук нататък на всяко училище в рамките на своята автономия да използва тези програми, ако желае неговите ученици да изучават латински език.
Не става въпрос за това латинският да се въвежда като някакъв задължителен предмет, а за възможността да се изучава този език. Латинският език се изучава в цяла Европа и по света. Той е ценен учебен предмет в доста страни от Западна Европа. Има милиони ученици, които го изучават, защото за тези страни това е нещо неотменимо – и като културна ценност, и като наследство, което имат."
Повече за причините да се изучава латински език можете да чуете от Димитър Драгнев в звуковия файл.
През 2024 г. състоянието на българската журналистика продължи да бъде тревожно. Това стана ясно от годишното проучване на Асоциацията на Европейските журналисти в България (АЕЖ), според което близо 80% от журналистите оценяват медийната среда като "лоша", "много лоша" или "средна". Едва около 20% споделят, че ситуацията е "добра", а под 4% я..
През настоящата година българското здравеопазване се изправя пред редица важни предизвикателства и приоритети. Проф. Христо Хинков, бивш министър на здравеопазването, направи обобщение на ключовите моменти в ефира на Lege Atris , акцентирайки върху отчетените и пропуснатите теми в здравната политика за периода април–декември 2024 г. Един..
С наближаването на пика на грипната вълна в края на януари, все повече пациенти се обръщат към личните си лекари със симптоми на респираторни заболявания. Според д-р Гергана Николова, ситуацията в кабинета ѝ е показателна за сезона – наблюдава се увеличение на пациенти с оплаквания като висока температура, кашлица и главоболие. "Типично за този период..
Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е дълбоко вкоренена в българската народна култура. За нея разказва Милка Петрова в запис от 4 януари 1990 г., съхранен в Златния фонд на БНР. Слушайте!
В рубриката "Времето на редактора" на Бабинден, разговаряхме с Надежда Янкова , докторант в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Нейният дисертационен труд е фокусиран върху дулите – професионалистки, които подкрепят жените по време на раждане. В ефира на "Нашият ден" тя разказа за изследването си, което разглежда трансформацията на..
Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg