Стефан Командарев в “Без маски в киното"

След кратката лятна пауза на „Кино с думи“ представяме вдъхновяващ разговор като част от рубриката „Без маски в киното“ с един от най-талантливите и увлекателни разказвачи на истории в българското кино! Един творец, който с всеки от филмите си поставя безпощадна, но много точна диагноза на обществото и на времето, в което живеем – режисьорът Стефан Командарев. Носител на редица международни отличия, той е автор на едни от най-успешните български ленти, сред които: „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, който достига до краткия списък за номинация за „Оскар“ за чуждоезичен филм; „Посоки“ – част от конкурсната програма „Особен поглед“ на 70-и юбилеен фестивал в Кан; „В кръг” – със световна премиера на фестивала в Сараево и отличен с голямата награда на фестивала във Висбаден. Това са само част от значимите успехи, които бележат професионалния път на един от най-ярките ни филмови режисьори.

За предизвикателството да снимаш филм по време на пандемия и за предстоящите проекти можете да чуете повече от Стефан Командарев в Епизод 19 от подкаста на NO BLINK в партньорство с Българското национално радио – „Кино с думи“! Проектът е реализиран с финансовата подкрепа по Програма „Публики“ на Национален фонд „Култура“.

Стефан Командарев се влюбва в киното още когато е студент по медицина. Посещава често лекциите на проф. Андрейков и гледа редица емблематични ленти във филмотечно кино “Одеон”. По време на работата си като лекар в детска психиатрия, му се налага да се научи да работи с монтажен пулт, на който монтира видеоматериал, предназначен за обучение на студенти по медицина. В разучаването на новата машина за монтаж Командарев се “заразява” със страстта си към киното и това е сигурен знак за новия път, по който поема.

“Режисурата е едно безкрайно учене и към всеки следващ филм трябва да се подхожда като към първи. Единственото спасение, което дебне отвсякъде, е желанието за развитие.” – така режисьорът описва потребността си за това да не спира да търси и твори активно. Той твърдо застава зад тезата, че лимитираният бюджет не трябва възпира творческите пориви и желанието за разказване на истории. Важно е и реализирането на една продукция да не бъде излишно разпростирана във времето, защото обстоятелствата и самият човек се променят, а това неминуемо повлиява и на мотивацията за разказването на истории.

В епизода можете да чуете още любопитни размисли на Стефан Командарев за творчеството, системата на финансиране в България и предстоящите му проекти!

И още:

• От медицината до киното – какво пленява Стефан Командарев във филмовата магия;
• Студентството в Нов български университет по кинорежисура и работата в телевизията под ръководството на режисьора Евгени Михайлов;
• Влиянието на фигурата на Рангел Вълчанов и световноизвестни режисьори върху творчеството на Командарев;
• Екранизациите по литературни произведения – първи филмови опити;
• Работата по авторски сценарии, които изследват миналото и последствията му върху днес и сега и настоящето, моментна снимка на действителността, в която живеем;
• Времето за реализация на един филм – лимитирано от наличния бюджет;
• Перспективите пред откриването на нов фонд за финансиране на филмови продукции и дейността на Националния филмов център;
• Работата с определен кръг актьори, които често присъстват във филмите на Командарев – колко е важно партньорството със съмишленици;
• Ролята на кастинга в избора на актьори в създаването на един филм;
• Дефицитът на добри сценарии и причините за това;
• Снимането на сцени в един кадър във филмите “Посоки” и “В кръг”;
• Нереализираните мечти за промяна от свалянето на “Берлинската стена” досега;
• Проблемът с българската здравна система – засегнат в игралните филми на Командарев и в най-новата му документална лента “Живот от живота”.