Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

100 години от рождението на Станислав Лем

Отвъд голямата вселена на полската фантастика

Колаж: Ангелина Грозева

Тази година се честват 100 години от рождението на гениалния полски фантаст, хуманист, сатирик, философ и експериментатор Станислав Лем. Произведенията на Лем засягат различни философски теми: размишления върху технологиите, естеството на интелекта, пречките в общуването и взаимното разбиране, безнадеждността в ограниченията на човешката природа и мястото на човечеството във Вселената. Годишнината се отбелязва с различни събития по света през цялата година. 

На 20 октомври бе представен в литературен клуб „Перото“ новият превод на знаменития роман „Соларис“, както и книгата с разговори „Свят на ръба“. Като част от събитията, посветени на полския фантаст Лем, ще бъде показана на голям екран и лентата на ненадминатия режисьор Андрей Тарковски „Соларис“. Фантастът Станислав Лем, като новатор в жанра и неговата многопластовост в романа „Соларис“, са причината Лем да вълнува толкова читатели, твърди Жоро Пенчев, технически редактор на списание за фантастика – „Shadowdance“.

„Лем иска да покаже на хората, че те не са толкова велики, колкото сами смятат. В неговите романи се изследват границите на човешките възможности, независимо дали насочено навън – към технологиите и развитието, или навътре – ментално и емоционално. Всички чувстваме в човечеството днес едно противопоставяне на наши и на ваши, което в крайна сметка не можем да разберем. Това прави „Соларис“ толкова значим и в наши дни. В романа му „Кибериада“ героите са роботи. Но има няколко теми, той много обича да влиза в нечовешките съзнания, за да демонстрира докъде може да стигне човека и да отправи предупреждение към читателя, много е важно човек да разбира първо себе си, преди да се опитва да разбере другото около себе си. Успял е да предвиди много от съвременните технологии – виртуалната реалност, нанотехнологиите, дори интернет. Той навлиза в научната фантастика, за да успява да каже неща за човешкото съзнание през технология и фантастика, но стига до извода: „Технологията е хубаво нещо, но трябва сме съзнателни какво се опитваме да постигнем с нея.“

Полският журналист Янош Ковалчик казва, че „за Лем научната фантастика е една от неговите маски. Така ли поставя началото на новия жанр и своя стил той чрез тази маска.“ В „Соларис“ Лем използва именно научната фантастика, за да изследва човека, но сякаш най-важният въпрос в този класически роман е можем ли истински да опознаем Вселената, без преди това да сме наясно със скритото вътре в самите нас? Годините на немска и съветска окупация, стръмният път към литературата, човешката глупост, религията и науката, злото в историята, погрешните пътища на културата. Всички тези събития и преживявания за Лем сякаш се отразяват в писането му, много е важно как успява да открехне с книгата си „Кибериада“ към технологиите и бъдещето и дори развитието на технологиите. 

Адаптацията на Тарковски по „Соларис“ от самият Лем в началото не е оценена добре, той смята, че не се обръща към себе си самият герой във филма, каквото е и ролята на неговия персонаж в романа. Редица събития са посветени на Станислав Лем. В момента се подготвя и постановка на ДНК пространство за съвременен танц и пърформанс. „Плаваме по течението на голяма река към непознат океан и се намираме едва в началото на пътешествието“, казва авторът на научнофантастичните шедьоври „Соларис“ и „Звездни дневници“.

"Станислав Лем умира на 27 март 2006 г. на 84-годишна възраст. Злото не е изчезнало оттогава насам, но неговите произведения все така се четат като откровение за това, което не може да бъде постигнато с обикновения, делничен разум.

Като млад мечтаел да стане лекар. Като баща си. Съветската окупация на Източна Полша почти го лишила от тази мечта, но с малко връзки от баща си успял да започне да учи медицина в университета в родния Лвов. Явно обаче съдбата била решила друго, защото обучението му било прекъснато – този път от нацистката инвазия в Съветския съюз. Заради еврейските си корени, Лем е принуден да напусне. Веднага след войната му се отдала възможност да завърши образованието си в Краков, където се преместило семейството. Умишлено обаче той отлагал последния си изпит, за да може да избегне военна служба. Като семестриално завършил, бил задължен да работи всеки месец в родилно отделение. Това, което финално го отказва от медицината, бил видът на кръв. Пък и вече бил започнал с писането."

Повече за фантаста Станислав Лем и събитията, посветени на годишнината му, чуйте в звуковия файл от Жоро Пенчев, технически редактор на списание за фантастика – „Shadowdance“.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Поетичният Никулден – общо сърце за българската нова поезия

Традиционният Поетичен Никулден се провежда на 6 декември от 18 часа в галерия "Средец" на Министерство на културата под надслов „Четем и помним Николай Кънчев и Федя Филкова“.  Водещ на събитието е Милен Миланов, а в него участват номинираните и наградени с националната награда за нова поезия „Николай Кънчев“ поети. Всеки от тях ще прочете по едно..

публикувано на 06.12.21 в 16:00

Културата на бързи обороти – 28 ноември - 5 декември

„Културата на бързи обороти“ предлага обзор на културните събития, представени в ефира на програма „Христо Ботев“ за седмицата от 28 ноември до 5 декември. Това са някои от акцентите в предаването от 5 декември: "Лиза. Пътуване с Багряна" е заглавието на романа за живота на поетесата от писателката и преводачка от испански език Боряна Дукова. „В това..

публикувано на 06.12.21 в 13:43

Загадките на културата Паракас

Паракас е културата в центъра на полуострова със същото име, който се намира в днешна южно Перу в околностите на Ика. Хората от Паракас Некрополис са кръстени и описани от изследването на гробищата, открити в Серо Колорадо. Темата коментира в “Нашият ден“ пътешественикът Георги Христов - Муру Хорхе . “Има доказателства, че..

публикувано на 06.12.21 в 13:19

В рамките на Little Bird Place

В края на 21-вата година на 21-ви век 21 артисти са поканени да създадат произведения в старинни рамки по техен избор. Изложбата от техните интерпретации е представена в столичната галерия Little Bird Place до 12 декември. Как художниците възприемат рамките, вписват ли се или излизат извън тях, трансформират ли ги, неглижират ли ги, или напротив –..

публикувано на 06.12.21 в 11:52

Що е хайку и как се употребява днес

Хайку е най-кратката поетична форма – колкото ограничаваща, толкова и освобождаваща въображението. На какво се дължи популярността ѝ сред авторите по цял свят в началото на 21 век – близо 500 години след първите известни хайку от далечна Япония?  Петър Чухов разказва за традициите на жанра и съвременните му превъплъщения.  Владислав Христов..

публикувано на 06.12.21 в 08:30
Подкасти от БНР