Тази година се честват 100 години от рождението на гениалния полски фантаст, хуманист, сатирик, философ и експериментатор Станислав Лем. Произведенията на Лем засягат различни философски теми: размишления върху технологиите, естеството на интелекта, пречките в общуването и взаимното разбиране, безнадеждността в ограниченията на човешката природа и мястото на човечеството във Вселената. Годишнината се отбелязва с различни събития по света през цялата година.
На 20 октомври бе представен в литературен клуб „Перото“ новият превод на знаменития роман „Соларис“, както и книгата с разговори „Свят на ръба“. Като част от събитията, посветени на полския фантаст Лем, ще бъде показана на голям екран и лентата на ненадминатия режисьор Андрей Тарковски „Соларис“. Фантастът Станислав Лем, като новатор в жанра и неговата многопластовост в романа „Соларис“, са причината Лем да вълнува толкова читатели, твърди Жоро Пенчев, технически редактор на списание за фантастика – „Shadowdance“.
„Лем иска да покаже на хората, че те не са толкова велики, колкото сами смятат. В неговите романи се изследват границите на човешките възможности, независимо дали насочено навън – към технологиите и развитието, или навътре – ментално и емоционално. Всички чувстваме в човечеството днес едно противопоставяне на наши и на ваши, което в крайна сметка не можем да разберем. Това прави „Соларис“ толкова значим и в наши дни. В романа му „Кибериада“ героите са роботи. Но има няколко теми, той много обича да влиза в нечовешките съзнания, за да демонстрира докъде може да стигне човека и да отправи предупреждение към читателя, много е важно човек да разбира първо себе си, преди да се опитва да разбере другото около себе си. Успял е да предвиди много от съвременните технологии – виртуалната реалност, нанотехнологиите, дори интернет. Той навлиза в научната фантастика, за да успява да каже неща за човешкото съзнание през технология и фантастика, но стига до извода: „Технологията е хубаво нещо, но трябва сме съзнателни какво се опитваме да постигнем с нея.“
Полският журналист Янош Ковалчик казва, че „за Лем научната фантастика е една от неговите маски. Така ли поставя началото на новия жанр и своя стил той чрез тази маска.“ В „Соларис“ Лем използва именно научната фантастика, за да изследва човека, но сякаш най-важният въпрос в този класически роман е можем ли истински да опознаем Вселената, без преди това да сме наясно със скритото вътре в самите нас? Годините на немска и съветска окупация, стръмният път към литературата, човешката глупост, религията и науката, злото в историята, погрешните пътища на културата. Всички тези събития и преживявания за Лем сякаш се отразяват в писането му, много е важно как успява да открехне с книгата си „Кибериада“ към технологиите и бъдещето и дори развитието на технологиите.
Адаптацията на Тарковски по „Соларис“ от самият Лем в началото не е оценена добре, той смята, че не се обръща към себе си самият герой във филма, каквото е и ролята на неговия персонаж в романа. Редица събития са посветени на Станислав Лем. В момента се подготвя и постановка на ДНК пространство за съвременен танц и пърформанс. „Плаваме по течението на голяма река към непознат океан и се намираме едва в началото на пътешествието“, казва авторът на научнофантастичните шедьоври „Соларис“ и „Звездни дневници“.
"Станислав Лем умира на 27 март 2006 г. на 84-годишна възраст. Злото не е изчезнало оттогава насам, но неговите произведения все така се четат като откровение за това, което не може да бъде постигнато с обикновения, делничен разум.
Като млад мечтаел да стане лекар. Като баща си. Съветската окупация на Източна Полша почти го лишила от тази мечта, но с малко връзки от баща си успял да започне да учи медицина в университета в родния Лвов. Явно обаче съдбата била решила друго, защото обучението му било прекъснато – този път от нацистката инвазия в Съветския съюз. Заради еврейските си корени, Лем е принуден да напусне. Веднага след войната му се отдала възможност да завърши образованието си в Краков, където се преместило семейството. Умишлено обаче той отлагал последния си изпит, за да може да избегне военна служба. Като семестриално завършил, бил задължен да работи всеки месец в родилно отделение. Това, което финално го отказва от медицината, бил видът на кръв. Пък и вече бил започнал с писането."
Повече за фантаста Станислав Лем и събитията, посветени на годишнината му, чуйте в звуковия файл от Жоро Пенчев, технически редактор на списание за фантастика – „Shadowdance“.
В редакция "Хумор и сатира" традиционно сме против шаблоните, чупим ги непрестанно, но не ги изхвърляме, че може да потрябват. Тази неделя след новините в 18 това изглежда така: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос". - "Истинските новини" – жителите на Канарските острови се бунтуват срещу туристите,..
В навечерието на Международния ден на танца "Артефир" запознава слушателите с една вълнуваща новина от звездната карта на световния балет. Примабалерината Анелия Димитрова и солистът Ивайло Янев на Балета на Държавна опера - Стара Загора участват в 12-ия Танцов фестивал "Екселсиор" в Сиена , под артистичното ръководство на маестро Марко..
Един артистичен проект, в който пластики и картини оживяват чрез танц. Състоя се премиерата на второто издание на изложбата " Виртуални тела 2.0" в галерия "Квадрат 500" – виртуална, интерактивна експозиция, която е съвместен проект на танцова компания "Хетероподи" и Националната галерия. В "Артефир" Росен Михайлов , главен хореограф на..
"Списание "Но поезия" излиза отново и за кратко след неколкогодишна пауза. Това е летният брой за 2024 г. Книжка 9 за големите неща." Това четем от името на "Но редакция"-та на списанието. Петя Хайнрих пише в редакторския си текст: "За този брой пожелахме българските поети да ни изпращат текстове, засягащи голямото. Гранд, мега, гига, хипер, супер..
По случай Световния ден на книгата и авторското право (23 април) Асоциация "Българска книга" връчи за двадесети пореден път наградата "Рицар на книгата" . Наградата е знак на признание за усилията, свързани с насърчаването на четенето и популяризирането на книгата. Отличието получават личности и организации, обобщени в четири категории – за..
Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат..
В разговора с проф. Румен Кастелов акцентирахме върху многообразието, което предлага самата тема: новите стари автомобили, "придобивките" на века –..
Художникът Радослав Мъглов представя новите си творби в изложбата "Резервно око" в столичната галерия "Аросита". Кураторът Викенти Комитски споделя за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg