Климатичната конференция на ООН в Глазгоу е последната възможност глобалното затопляне да бъде ограничено под градус и половина по Целзий. Това заяви в речта си в неделя при откриването председателят на конференцията Алок Шарма. COP26 започна с едноминутно мълчание в памет на жертвите на Covid-19. Експертите смятат, че за да се ограничат задълбочаващите се негативни ефекти от глобалното затопляне, то трябва да се ограничи до градус и половина по Целзий в сравнение с прединдустриалните времена.
Целта, заложена в Парижкото споразумение на COP21 през 2015-а, беше оптимално повишаване до 2 градуса по Целзий. Учени и активисти обаче настояват целта да бъде ревизирана, а реалните мерки за ограничаване на климатичните промени да се увеличат.
Темата коментира в “Нашият ден“ Юлиан Попов от Международната климатична фондация.
“Съществено за тази конференция е, първо, че тя трябва да потвърди амбиции, които бяха заявени в Париж 2015 г., но по-скоро като пожелателни. Сега страните се събират, за да заявят конкретно какви национални цели се ангажират да постигнат. С тези цели те вече трябва да се съберат в един общ модел, за да се види изчислени какво увеличение на температурата ще стигнат.
Очаквам първо да се потвърдят тези ангажименти, които поеха много държави в ЕС, САЩ, Япония и други големи икономики. Те се ангажираха с т.нар. "нетна въглеродна неутралност" до 2050 г.
Китай и Саудитска Арабия поставиха за себе си цел 2060 г. А вчера Индия, която е много голям емитер на въглероден двуокис, се ангажира с цел 2070 г. В следващите 10 дни ще очакваме други заявления и ангажименти от отделни страни."
Горите
"Важно заявление от вчера е това за горите. Страните се съгласиха до 2030 г. да се прекрати намаляването на изсичането на гори."
Президентите на Китай и Русия няма да отидат на срещата – ще се случат ли планираните цели без тези огромни икономики
"Президентът на Китай не е напускал страната, откакто започна кризата с Covid. Те просто не пътуват в момента. Това не е някаква заявка срещу целите на климатичната конференция.
Специално Китай е направил изключително много в развитието на новите технологии. Те са водещата страна в света в инсталиране на соларна и вятърна енергия. Половината електрически коли се продават в Китай. От Китай може да се очаква този ангажимент.
Русия е постоянно противопоставяща се. Тя на практика живее на основата на износ на по-силни горива, но тя също пое ангажимент за 2060 г."
Има ли алтернатива и сигурни ли сме в позитивния ефект
"Светът технологично е готов. На практика възобновяемата енергия е най-евтината енергия. Дори изграждането и поддържането на нова соларна или вятърна централа е по-евтино, отколкото само оперирането на газова или въглищна.
Няма никакво съмнение, че развитието на алтернативните горива има вече огромно влияние върху намаляването на емисиите.
Намаляването на емисиите трябва да се мери не спрямо това, което е било миналата година, а спрямо това как би изглеждал светът без тези технологии."
България
"С голямо съжаление мога да кажа, че в България климатична дипломация на практика не съществува. Това е огромен проблем, защото България постоянно се заварва неподготвена за резултата от тези глобални процеси. Ние сме част от процес, който тече вече 30 години и трябва да го познаваме, за да можем да предвиждаме какво ще се случи."
Чуйте Юлиан Попов в звуковия файл.
Темата коментира в “Нашият ден“ и Боряна Каменова, директор Дирекция „Политика по изменение на климата“ в МОСВ.
“Очаква се на глобално равнище повече държави да поемат амбициозни цели по отношение на климата. ЕС отдавна заяви своята нова и по-амбициозна цел от 55% намаление на емисиите на парникови газове до 2030 г."
“Зелената сделка“ е дългосрочната стратегия на ЕС, а излезлият наскоро законодателен пакет от предложение на ЕК – “Подготвени за цел 55“ – е вече приложното законодателство.
Вече започнаха преговорите по отделните досиета в този пакет. Той включва много изменения на съществуващи директиви и регламенти и нови такива във всички сектори на икономиката."
Важното за България
"Постигане на правилния баланс между амбиция и социална поносимост, защита на конкурентоспособността и изобщо защита на националните интереси."
Чуйте Боряна Каменова в звуковия файл.
Тази събота, 22 март, отбелязваме Часа на Земята. Тази година той съвпада със Световния ден на водата, затова от WWF - България го посветена на реките, влажните зони и техните обитатели, а символ на кампанията в България са речните видри. По традиция Часът на Земята се отбелязва в последната събота на март, но важни международни празници..
Негово Превъзходителство г-н Арун Кумар Саху, посланик на Индия в България, беше гост в ефира на "Нашият ден", в рубриката "Разговорът". Това е първото интервю, което новият посланик на Индия в България дава за Българското национално радио. Разговорът се проведе в сградата на Посолството на Индия в България, като записът беше осъществен от колегата..
Как да създадем по-добра правна среда за доброволците в България? Какви са промените в законодателството за насърчаване на доброволчеството? Кои са проблемните полета пред Закона за насърчаване на доброволчеството? Възможно ли е приемането на Закон за доброволчеството? Това обсъдиха на 18 март повече от 80 доброволци и представители на организации,..
Снежана Ташева, преподавател по физика и английски език, писател и преводач, разказа в ефира на предаването "Нашият ден" по програма Христо Ботев за нестандартната идея, която стои зад създаването на конкурса за "тъп разказ". Според нея, целта на конкурса е да предизвика авторите да използват своята креативност и да създадат нещо интересно за..
В какво превърнаха ненужните отпадъци децата в Стара Загора? Програма "Христо Ботев" следи конкурса "Боклучко и магията на рециклирането", насочен към детските градини в града. Редакторът Ани Маринова разговаря с Мария Горчева, директор на IX ОУ "Веселин Ханчев" в Стара Загора, организатор на инициативата. Слушайте!
Новият български сериал "Майките" има премиера в родния телевизионен ефир. Създаден е по едноименния роман на Теодора Димова. В продължение на шест..
Ректорът на МУ-Плевен проф. д-р Добромир Димитров, в качеството си на председател на Сдружението на медицинските университети в България, инициира на 10..
На 53 години ни напусна поетесата и преводачка Мария Липискова. Тя е завършила "Българска филология“ в Шуменския университет "Епископ Константин..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg