„Една дума с много лица – точката“. Епизод 1: Първото прозорче към света

Цикълът търси различни знайни и незнайни „състояния“ и значения на точката, в които можем да я видим, използваме, а понякога само да усетим. За някои науки тя е „абстрактен обект“, за други е „опростяване“, за трети е край или начало; „забавяне“ или пауза.

Тя е още небесно тяло, географско понятие, но и обозначена екологична катастрофа – „точка, от която няма връщане назад“. В цикъла тя се „появява“ и като „критична точка на разрушаване“ и точка във взаимоотношенията между хората и обществата.

А какво се случва с представите ни за нея, когато тя стане част от многоточие или двоеточие? Още по-интересен е спорът, когато тя „изчезне“ в идеите на „Безточковата геометрия“ или „Летящите покриви в архитектурата“.

Контекстът определя представите за понятията, но в този цикъл точката определено излиза от контекста, в който най-често я употребяваме и създава свои различни светове. 

За нея говорят: математици, литературоведи, логици, философи, географи, астрофизици, статистици, еколози, музиканти, архитекти, художници, дизайнери. Във всеки епизод от цикъла, те често водят задочен спор за приложението на точката и с аргументи обясняват значението и важността ѝ в тяхното поле и интереси. 

В епизод 1: „Първото прозорче към света“ се поставят фундаменталните представи за точката в геометрията, езика, статистиката, философията и астрономията. За геометрията тя е: „нищо, част от абстрактен, въображаем свят на математиката“ и в същото време точката е „първият геометричен обект“. В астрофизиката за точка се приемат „всички небесни тела, към които астрономите насочват телескопите си“. Точката е „любопитство към света, защото „звездите нехаят как ги наричаме и по-важно е удивлението...“. За езика, „начало на точката трябва да се потърси още в древността, когато някои народи са използвали кръстче, вместо точка, а древните гърци са я поставяли горе, вместо долу, където я поставяме сега.“ Опитът да изясним какво е точката в различните нейни светове носи познание, забавление, понякога хумор или кратък спор – има ли я или я няма. И защо нещо, което често приемаме за фундаментално, всъщност съвсем не е така. Слушайте в епизода.

В епизода участват: проф. Тинко Тинчев, логик – математик от катедра „Математика“ в СУ „Св. Климент Охридски“, доц. Йордан Ефтимов, литературовед и гл. ред на „Литературен вестник“, доц. Борис Грозданов, от катедра „Философия“ в СУ „Св. Климент Охридски“, доц. Тодор Велчев, астрофизик от катедра „Астрофизика“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и ас. Бойко Амаров, от катедра „Статистика и иконометрия“ в СУ „Св. Климент Охридски“.

Музиката в цикъла е любезно предоставена от автора ѝ Петър Йорданов - Бъни от албума му „Buny Verse“.