Ежедневието. С навиците на града, с ритъма на улицата. С цветовете, които се губят, за да се намерят в очите на някой минувач. С липсата на обекти, но със силното усещане за присъствието им в пространството. Това ежедневие, с нищото, което се случва в него, провокира теб – човекът, сраснал се с фотоапарата – да поставиш реалността в кадър и да натиснеш спусъка. Загубил контрол над действителността, но здраво встъпил в случайността, в този момент ти имаш силата да избереш как да запомниш света, коя стотна от секундата на времето да запазиш в снимка, която да говори за духа на живото днес. И го правиш – заговаряш на визуалния език на комуникацията, фотографираш.
Докато създаваш тази своя лична извадка на реалността, разбираш какво е имал предвид Гари Уиногранд и защо всъщност тайната е в това как фотографираш нещата. Осъзнаваш, че вече си започнал да отглеждаш визуалната си идентичност. Изгонил си рационалното, за да дадеш път на сетивността си, на усета си да снимаш нищото на нещата. Вече не се водиш от мястото, ръководиш се от подхода си.
Ти си фотограф, който иска да изживее живота чрез кадрите си. Твоята фотография живее във всяко пространство, обитавано от човека. А и в това, изоставено от него. Спонтанен си и се оставяш чудото на обикновения живот да те изненада. Възкликваш и отговаряш на видяното, като го фотографираш. Снимаш като дете, но след това селектираш отлежалите късчета чудо като професор, който има богата визуална култура. Първо си наблюдателен, а след това и самокритичен и това ти помага.
Ти си антиинфлуенсър, а това, с което дори и да не искаш влияеш, е фотографията на баналното, на обикновеното и на случайността. Фотографията на ежедневеито, както я нарича проф. Румен Георгиев.
Ти си много повече от стрийт фотограф, който превръща реалността в изкуство на границата между факта и фикцията. Който се оставя на усещането за езика на визуалното и неговото разчитане.
Ти си Пенко Скумов. Или си Свилен Начев.
Вие сте съмишленици, които създават безвремие във фотографията и искат да говорят за него. В дискусии с бъдещи и развиващи се фотографи, записали се в курс, посветен на тайната на визуалното.
В ефира на програма „Христо Ботев“, където думите разказват „Какво се случва“ в света на фотографираното ежедневие.
Точно това можете да чуете в звуковия файл.
Фотографии: Свилен Начев
В програмата на тазгодишната Киномания е включен филмът "И това е за тази Коледа" на режисьора Петър Вълчев, В него се разказва за възрастен мъж, който разбира, че ще посрещне Коледа сам. В навечерието на семейния празник той разбира, че с дъщеря си и нейното семейство няма да прекарат заедно. И решава да прекара деня на гроба на починалата..
В редакция "Хумор и сатира" обичаме да пътуваме и затова често пъти поглеждаме към далечни страни, та да знаем какво ни чака, ако вземем, та най-сетне хванем самолета нанякъде. Тази седмица погледнахме и към Япония, а какво видяхме можете да разберете в неделя веднага след новините в 18 часа, когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала..
Оказва се, че много от читателите на Христо Мухтанов са очаквали третата му книга да е също с поезия. Изборът да пише и издаде поетичните си фрагменти в "Полюсът на живота" обаче е печеливш. Прозите на Мухтанов остават поетични, защото, както казва Валентин Дишев, "онова, което наричаме желание да се срещнеш със себе си, да се опознаеш, да..
Какво превръща медийните сензации в неразрешени загадки? Кое в действителност наричаме "феномен" и нужни ли са непременно отговори на всички въпроси? Едва ли ще прозвучи като изненада за някого, че колкото по-загадъчни и необясними са някои случаи или явления, толкова по-силно те провокират любопитството и желанието ни да се доберем до истината. Коя..
В пространството на джаз клуба In The Mood художникът Орлин Атанасов откри самостоятелна изложба с необичайно заглавие "Странни мисли по никое време". Работите са в техниката на асамблажа и колажа. Творецът съчетава разнообразни материали, които открива на битака, или които морето "връща" на брега "вече обработени", за да създаде своите творби...
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg