Защо предизборните дебати са поредното слабо място на българските медии, а и политици, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ доц. Георги Лозанов, културолог, експерт по медии и журналистика, преподавател във ФЖМК.
„За да няма дебати между политиците, вина носят самите политици. Те предпочитат монологичните формати, в които да говорят на избирателите си, въобразявайки си, че така са по-убедителни. Истината е, че няма нищо по-убедително от това в дебат и с аргументи да обориш опонента си. Те не поемат този риск и явно нямат самочувствието, и не без основание, защото българската политическа класа през последните 10 години не можа да стигне достатъчно високо професионално и интелектуално ниво и точно аматьорите популисти не могат да дебатират. Те могат само да дуднат едно и също на хората и те точно това правят непрестанно през различни канали. Но самопохвалите са послания без легитимност. А и легитимността не е даденост веднъж за винаги, тя трябва да се доказва постоянно.“
Журналистите и политиците
„Нашите журналисти се опитват да се държат равнопоставено, за да ги привлекат в ефира си. Тоест журналистите по неволя се държат така, че политиците да приемат поканата им, защото ако журналистите станат остри – политиците спират да ходят при тях. Затова разговорът обикновено омеква и на политиците не им се случва това, което би трябвало да им се случи, когато дават интервю. Разбира се, проблемът със свободата на словото си стои и дори става все по-драматичен. Основната драматургия на проблема със свободата на словото е в сблъсъка между журналисти и политици, върху което се крепи модерната демокрация. Въпросът е какъв е резултатът от този сблъсък – аз казвам, че когато сме на 111-о място по свобода на словото, значи резултатът е 1 на 111 за властта.“
Чуйте целия разговор с доц. Лозанов в звуковия файл.Кожата през зимните месеци изисква специално внимание, а професионалните алергии често са предизвикателство за хората, работещи с ръце. Тези теми разгледа доц. д-р Жана Казанджиева, специалист дерматолог, в предаването Lege Artis . Ето най-важното от съветите ѝ. Слънцезащитата не е само летен ангажимент. Според доц. Казанджиева, тя е особено..
Защо 35 години след падането на Берлинската стена – стените са в пъти повече? Кои стени са направени, за да съхраняват човека и кой стени са срещу на човешкото? Кои са невидимите стени между нас? Тези въпроси получават разнообразни отговори от събеседници като културолога Кирил Василев, редактора на книжната поредица "Власт и..
Горе-долу през тези дни през 1885 народът ни, осъществил Съединението съвсем неотдавна, завършва победоносно първото си огромно военно изпитание. Побеждава във война, която смята за справедлива. Професор Веселин Янчев нарича тази война "Истинската българска отечествена война". Тази победа убеждава света, че сме нация, достойна за независимост и..
Акушер-гинекологът и специалист по репродуктивна медицина д-р Явор Владимиров е посланикът на България в международната кампания "Повече радост" (More Joy), организирана от Световната федерация на асоциациите, занимаващи се с фертилитет – IFFS (International Federation Fertility Societies). Инициативата включва повече от 50 000..
На 30 ноември Нов български университет ще бъде домакин на уникален научен форум, който ще разгледа отношенията между природните и хуманитарните науки. Това е третото издание на мултидисциплинарната конференция "Природни и хуманитарни науки: връзки и зависимости". Събитието ще бъде посветено и на 170-ата годишнина от рождението на Анри Поанкаре –..
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф...
С празнично декемврийско турне музикантите от "Виена Шьонбрун Оркестра" пристигат в България – в градовете Пловдив (10 декември), Варна (11 декември),..
На 1 декември ще отбележим Световния ден за борба със СПИН. Дни преди светът да насочи внимание към това заболяване, Никола Кереков запознава слушателите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg