Защо предизборните дебати са поредното слабо място на българските медии, а и политици, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ доц. Георги Лозанов, културолог, експерт по медии и журналистика, преподавател във ФЖМК.
„За да няма дебати между политиците, вина носят самите политици. Те предпочитат монологичните формати, в които да говорят на избирателите си, въобразявайки си, че така са по-убедителни. Истината е, че няма нищо по-убедително от това в дебат и с аргументи да обориш опонента си. Те не поемат този риск и явно нямат самочувствието, и не без основание, защото българската политическа класа през последните 10 години не можа да стигне достатъчно високо професионално и интелектуално ниво и точно аматьорите популисти не могат да дебатират. Те могат само да дуднат едно и също на хората и те точно това правят непрестанно през различни канали. Но самопохвалите са послания без легитимност. А и легитимността не е даденост веднъж за винаги, тя трябва да се доказва постоянно.“
Журналистите и политиците
„Нашите журналисти се опитват да се държат равнопоставено, за да ги привлекат в ефира си. Тоест журналистите по неволя се държат така, че политиците да приемат поканата им, защото ако журналистите станат остри – политиците спират да ходят при тях. Затова разговорът обикновено омеква и на политиците не им се случва това, което би трябвало да им се случи, когато дават интервю. Разбира се, проблемът със свободата на словото си стои и дори става все по-драматичен. Основната драматургия на проблема със свободата на словото е в сблъсъка между журналисти и политици, върху което се крепи модерната демокрация. Въпросът е какъв е резултатът от този сблъсък – аз казвам, че когато сме на 111-о място по свобода на словото, значи резултатът е 1 на 111 за властта.“
Чуйте целия разговор с доц. Лозанов в звуковия файл.В рубриката "Културен код" на предаването "Terra Култура" обсъждаме значението на "Голямата диктовка", проведена в Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий". Това събитие предизвика голям интерес и събра участници от различни възрасти, които имаха възможността да демонстрират своите умения по правопис. В интервю за предаването д-р Ивета..
Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция обявиха съвместната инициатива под надслов "14 века България в Европа". На обща пресконференция генералните директори на трите обществени медии заявиха намерението си да работят заедно за реализирането на тази инициатива. Те се стремят да насочат..
В рубриката "Епизоди от живота" поглеждаме към Панаира на книгата в София. Сред многобройните събития, привличащи вниманието на читателите, се открои премиерата на книгата "Съвременното китайско общество – устройство и начин на живот". Този изключителен труд е издаден по повод 75 години от установяването на дипломатическите отношения между България..
Денят на Ботев и загиналите за свободата на България е повод да се запитаме за това всеобхватно и така податливо на безброй тълкувания понятие. Какво е свободата във философско измерение? Защо "тоз, който падне в бой за свобода, той не умира" – безсмъртието чрез саможертва ли се постига? А свободата на избора, свободата на словото, свободата на..
Стремежът на хората към безсмъртие съществува от древни времена. Той е отразен и в приказките за деца чрез мотива за "живата вода", която има свойството да възкресява и да прави други чудеса. Истинската жива вода може да дойде обаче единствено чрез Бога, Който е Извор на живота. Сам Той обяснява на самарянката свойствата на живата вода: "А който пие..
Преди 123 години в Казанлък от Петър Топузов и Иван Енчев-Видю е поставено началото на колекцията, която е в основата на първата по рода си институция у..
На 28 май в рамките на 55-ото издание на Международния фестивал "Софийски музикални седмици" беше представена новата книга на Августина Серафимова..
В деня на първия концерт у нас на един от водещите блус музиканти в Мали днес – Вийо Фарка Туре, сина на митичния Али Фарка Туре (1939-2006) – ние си..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg