Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Винaрcкo имeниe „Дрaгoмир“ взе гoлямaтa нaгрaдa в конкурса „Бългaрcки aрхитeктурни нaгрaди 2021“

Министър Комитова връчи голямата награда на арх. Тодор Обрешков и арх. Теодора Алексиева
Снимка: kab.bg

Камарата на архитектите в България отличи най-стойностните архитектурни проекти, реализирани от български архитекти у нас и в чужбина, на специална церемония, която се проведе на 16 ноември. Наградите се провеждат за трети път.

Винaрcкo имeниe „Дрaгoмир“ пo прoeкт нa aрх. Тoдoр Oбрeшкoв и Zооm studiо пoлучи гoлямaтa нaгрaдa в трeтoтo издaниe нa кoнкурca „Бългaрcки aрхитeктурни нaгрaди“, oргaнизирaн oт Кaмaрaтa нa aрхитeктитe в Бългaрия.

Още 4 проекта получиха специални награди от престижното международно жури, в което участват световноизвестни архитекти.

Големият български архитект Лозан Лозанов получи наградата за цялостно творчество, която се връчва за първи път в рамките на конкурса.


Новата винарна е на две нива, като на долното са техническите помещения, производственото пространство със съдовете и залата за отлежаване на бъчвите, а над тях са дегустационната зала, кухнята и кабинетите. Пространството съчетава бетон, метал и стъкло, а хладният промишлен дизайн се омекотява от красивите дървени мебели и облицовки. Стъклени прегради осигуряват видимост между различните зони в сградата. Посетителят има възможност да наблюдава производствения процес през просторни витрини дори отвън.


“Когато журито е от чуждестранни архитекти, всичките много престижни и с много добри проекти, е много по-ценно за българската архитектура, защото освен всичко останало така се отбягват съмнения за някакви връзки, противоречия и интереси.“ – казва в “Нашият ден“ арх. Тодор Обрешков.

Чуйте разговора с арх. Обрешков в зувковия файл.


Вила Гантиади по проект на арх. Лъчезар Николов и арх. Нели Стефанова от  архитектурно студио NIKART е един от четирите проекта със специална награда. Къщата е поместена в скалист склон, в непосредствена близост до морския бряг. Сградата е проектирана изцяло под нивото на улицата, което дава възможност за запазване на морската гледка и голяма част от растителните видове. Темата за морето продължава и във вътрешността на вилата.


Жилищна сграда “Бояна 49” с автори на проекта арх. Вяра Желязкова, арх. Георги Кътов и арх. Стефан Апостолов от I/O Архитекти също е сред наградените в конкурса. Сгpaдaта e cĸpитa в гopaтa и се забелязва отдалеч само като aбcтpaĸтни xopизoнтaли, отблясъци и cвeтлинa мeждy cтвoлoвeтe на дърветата. Проектът развива най-съществените характеристики на средата – изолираността и спокойствието на околната гора. Основен фокус е специалното отношение на сградата към пространството на гората, което осигурява едновременно максимална отвореност и уединение на жилищата. Проектът е номиниран за престижните европейски награди на Фондация “Мис ван дер Рое”


Чуйте разговора с арх. Катов в звуковия файл.

В конкурса участват общо 35 проекта, реализирани в периода от началото на 2019 г. до септември 2021 година (събитието не се проведе през 2020 поради пандемията).

Международен архитектурен борд номинира 15 от проектите, които продължиха на следващия тур. Във втория етап участниците трябваше да представят проектите си пред престижно международно жури с участието на световноизвестни архитекти.

Членове на журито бяха арх. Христос Пасас – директор Zaha Hadid Architects, Великобритания; арх. Адриан Соаре – съосновател Cumulus, Румъния; арх. Брендан Макфарлан – партньор Jakob + Macfarlane architects Франция; арх. Алиреза Тагабони – основател NextOffice, Иран; арх. Адам Хатвани – основател Spora Architects, Унгария; арх. Карем Язган, управляващ партньор в Yazgan Design Architecture, Турция.

За наградите разказва в „Нашият ден“ зам.- председателят на УС на КАБ арх. Мартин Христов.

“Амбицията ни е тези награди да се превърнат в най-стойностното събитие за архитектура в България. За жури каним имена, които са от архитектурни световни ателиета, които не само са водещи в бранша, но и това са ателиета, които създават тенденции, създават пътя на развитие на архитектурата.

По традиция авторът на печелившия проект от предишните награди е канен за член на журито, но тази година авторът на миналогодишните награди взе решение да участва, вместо да бъде част от журито.

Тази година имахме 35 участника, от които архитектурен борд избра 15. В състава на този борд влизаха представители на архитектурните гилдии на балканските страни. Имаше от Камарата на архитектите в Румъния, Албания, Северна Македония и Гърция. Те направиха предварителна селекция от 15 проекта. Всеки един от авторите на тези проекти имаше възможността да представи на живо в рамките на събитието проекта си пред журито, да разкаже как го е създал и да отговори на въпроси на журито.

Критериите

Основните критерии, на които най-много се набляга това е – по какъв начин архитектурата влияе върху средата, върху живота на хората и как го променя. Архитектурните качества на всеки проект, материалите, които се използват, детайлите и не на последно място, иновации, които са вложени в самия проект. Важни критерии са и зелена архитектура, устойчиви детайли и материали.

Повече за това кои от проектите, реализирани в чужбина, участваха на тазгодишните награди чуйте от арх. Мартин Христов в звуковия файл.


Снимки: kab.bg



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Импулсът в мен: Новогодишни обещания

Темата на подкаста "Импулсът в мен" този път са новогодишните обещания – успяваме ли да ги спазим? Най-ранните известни новогодишни обещания били тези, направени от древните вавилонци, които обещавали пред владетеля да изплатят дълговете си и да върнат взетото назаем. Но защо тази древна практика се проваля толкова често? Според..

публикувано на 06.01.25 в 14:51
Максим Делчев, Ана-Мария Кръстева и Вартануш Топакбашян

Светлината от празниците Ханука за евреите и Рождество за арменците

На 25-ия ден от месец Кислев по еврейския календар, в продължение на осем дни еврейската общност по целия свят празнува Ханука – празникът на светлината. През отминалата 2024 г. той започна от залез слънце на 25 декември и продължи до нощта на 2 януари тази година. Това е един от най-важните еврейски празници. В продължение на 8 дни във всеки..

публикувано на 06.01.25 в 13:15

Богоявление и Ботев – празник и памет в Калофер

На 6 януари, един от най-светлите християнски празници - Богоявление, отбелязваме 177 години от рождението на Христо Ботев по нов стил. В рамките на рубриката "Коментарът"  в предаването Terra Култура, екипът направи директно включване от Калофер с колегата Димитър Владимиров от Радио Пловдив. Калофер, родният град на великия поет и революционер, на..

обновено на 06.01.25 в 12:51
Булка от село Рибново

Достъпът до култура в българската действителност

Достъпът до култура е предизвикателство в българската действителност. Какви отговори и предложения ни дават изследванията на средата и представителите на културния сектор и какво предстои през новата 2025 година – разговор в "Нашият ден" с Янина Танева , основател на "Фабрика за идеи". Танева подчертава пряката връзка между достъпът и..

публикувано на 06.01.25 в 11:42

Голямата тема за новите храни

Отглеждането на насекоми за агроиндустрията все още звучи екзотично в българското общество, но темата за новите храни става все по-актуална. Рубриката "Зелените новатори на България" на предаването "Нашият ден" представя Мария Александрова , която ръководи проектите за иновации и устойчивост в Nasekomo – високотехнологична компания,..

публикувано на 06.01.25 в 09:43