По следите на думата „лицемерие“

Макар и да назовава едно от най-жалките проявления на човеците, сама по себе си думата е ярка и интересна. Варианти на съществителното и сродни на него глаголи и имена има и в другите славянски езици. Разгадаването на произхода му обаче затруднява учените. Ако единият от корените в него – „лице“ – е ясен, другият остава спорен. Дали става въпрос за праславянска съставка, претърпяла фонетични промени, или за калка от гръцки… засега няма категоричен отговор.

В гръцкия език, освен предполагаемия първообраз на нашето „лицемер“, съществува и думата „хипокритис“, дала начало на съответните наименования в романските и други европейски езици. Интересно е да се отбележи, че с нея се назовава не само двуличникът, но и актьорът. „Двоелик“, „двообразник“ е синоним на „лицемер“ в речника на Найден Геров, в който срещаме и съчетанието „двоелика лопата“. В руския език пък съществува и сложната дума „лицедей“, която означава актьор, преструван и лицемер. Разказва Красимира Фучеджиева, асистент в Института за български език.