Той е поет и писател от Босна и Херцеговина с издадени три стихосбирки и два романа. Роден е през 1984. Не напуска страната по време на войната, но не пише за нея. Смята, че трябва „да забравиш, че си писател, за да си истински такъв“.
Поезията му по думите на Цветозар Цаков, „много прилича на мястото, където е създавана – прашна балканска меланхолия посред накъсания дъх на новото време. Но тази меланхолия не носи тъга, а чувството, че си у дома. Домът като място, в което копнееш неистово да се завърнеш, и от което болезнено търсиш пътища навън“.
Заглавието на книгата е „Драскотини“, както се нарича втората стихосбирка на Драшко Сикимич. Преводът от сръбски е на Калина Йорданова и Цветозар Цаков.
Снимки – изд. Ерго
Чуйте двамата преводачи.
Драшко Сикимич е роден на 22 март 1984 г. в Любине, Босна и Херцеговина, където живее и понастоящем. Периода на войната по време на разпада на бивша Югославия прекарва в родния си град. Има издадени три стихосбирки и два романа. Първата му поетична книга „Хартиени топчета“ излиза през 2016, следващите две – „Драскотини“ и „Костите ми хапят“ – съответно през 2017 и 2018 г.
За творчеството си казва, че думите му идват лесно, защото е изпълнен с въодушевление от самия факт, че пише. Нужно е да забравиш, че си писател, за да си истински такъв, продължава Сикимич. И добавя, че това, което наричаме стил, е просто музика, която сме в състояние да чуем. Мисли, че поне веднъж е уловил щастието, но това се е случило прекалено бързо, за да се запише и изгледа наново.
През 2019 г. Сикимич е сред водещите писатели в надпреварата за литературната награда НИН.
В "Голямата къща на смешните хора" на редакция "Хумор и сатира" на особена почит е трудната и дори чепата, но много нужна в нашето сложно време рубрика "Право ти, куме, в черните очи". В нея без фалшив свян, без шикалкавене и недомлъвки говорим за нередности, за неща, които ни се набиват в очите не по хубавия начин. Този път в тази рубрика сме..
"ХаХаХа ИмПро Театър" отбелязват 15 години от създаването си с празничен спектакъл в "Топлоцентрала" на 13 декември. Те са първата импровизационна трупа у нас, започват случайно, самообучават се с импроенциклопедия в интернет и репетират в Борисовата градина. "Никой не беше правил такова нещо, пробвахме да видим. – разказва Ивайло Рогозинов,..
Световнопризнатият кулинарен фотограф Илиан Илиев представи най-новата си книга "Тя – какво ще готви" с повече от 130 лесни и вкусни рецепти, споделени от 21 жени, изявени кулинари. Готвачи, сладкари, шоколатиери, диетолози, телевизионни водещи, фитнес инструктори, кулинарни преподаватели, инфлуенсъри и блогъри – всички те споделят любими..
Концертите на тъмно "Невидима сцена" (Unseen Scene) се завръщат със зимно издание. По този начин публиката ще се потопи в свят, където светлината отстъпва, а тъмнината и музиката отключват сетивата. "Невидима сцена" е с участието на проекта WOOMB на Георги Линев (Kan Wakan) и Христо Йорданов. Целта е да създаде пространство, освободено..
Фотографът Деян Йорданов разказва за изложбата "Занаятчиите на София" като творчески процес и като част от професионалния му път. Деян Йорданов се занимава с фотография от 12 години. Последното творческо предизвикателство за него е заснемането на кадрите за изложбата, която може да бъде видяна на сцена "Централни хали" до утре (5..
Представлението "Апокриф" на театрална работилница "Сфумато" задава въпроси за живота между този и онзи свят, за срама, за битката между доброто и злото...
Когато викаш, за да бъдеш чут, всъщност пречиш на другия да те чуе. А когато искаш да разбереш повече за себе си и отношенията си с човека, с когото си..
В стилистиката на любимия филм "Неочаквана ваканция" зададохме въпроса към д-р Антония Първанова, която за пръв път гостува в седмичното издание "За..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
