Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Драшко Сикимич за първи път на български

Драшко Сикимич
Снимка: изд. Ерго

Той е поет и писател от Босна и Херцеговина с издадени три стихосбирки и два романа. Роден е през 1984. Не напуска страната по време на войната, но не пише за нея. Смята, че трябва „да забравиш, че си писател, за да си истински такъв“.

Поезията му по думите на Цветозар Цаков, „много прилича на мястото, където е създавана – прашна балканска меланхолия посред накъсания дъх на новото време. Но тази меланхолия не носи тъга, а чувството, че си у дома. Домът като място, в което копнееш неистово да се завърнеш, и от което болезнено търсиш пътища навън“.

Заглавието на книгата е „Драскотини“, както се нарича втората стихосбирка на Драшко Сикимич. Преводът от сръбски е на Калина Йорданова и Цветозар Цаков.

Снимки – изд. Ерго

Чуйте двамата преводачи.

Драшко Сикимич е роден на 22 март 1984 г. в Любине, Босна и Херцеговина, където живее и понастоящем. Периода на войната по време на разпада на бивша Югославия прекарва в родния си град. Има издадени три стихосбирки и два романа. Първата му поетична книга „Хартиени топчета“ излиза през 2016, следващите две – „Драскотини“ и „Костите ми хапят“ – съответно през 2017 и 2018 г.

За творчеството си казва, че думите му идват лесно, защото е изпълнен с въодушевление от самия факт, че пише. Нужно е да забравиш, че си писател, за да си истински такъв, продължава Сикимич. И добавя, че това, което наричаме стил, е просто музика, която сме в състояние да чуем. Мисли, че поне веднъж е уловил щастието, но това се е случило прекалено бързо, за да се запише и изгледа наново.

През 2019 г. Сикимич е сред водещите писатели в надпреварата за литературната награда НИН.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Ралука Над

Румънската писателка Ралука Над за антропологията и писането

"Литература в движение. Чужбина през очите на една писателка антрополог." Така беше озаглавена срещата с румънската писателка Ралука Над на събитията, които организира Румънското министерство на културата на Софийския международен панаир на книгата през декември 2024. Родената в Клуж-Напока антроположка и писателка е една от най-интересните румънски..

публикувано на 10.01.25 в 16:10
проф. Иван Газдов

Добрата вибрация

На Ивановден столичната галерия "Арте" се оказа тясна, защото имаше толкова много гости, с които художникът проф. Иван Газдов беше решил да сподели своя имен ден с една изложба.  Изложбата се казва "Добра вибрация" и включва графики и скулптура. За първи път Иван Газдов, който работи основно в областта на графиката, плаката, илюстрацията карикатурата, и..

публикувано на 10.01.25 в 14:57

Предпремиерна среща с младата румънска поезия в антология

Предстои издаването на "Антология на съвременната румънска поезия" у нас. Подготвя се от преводачката Лора Ненковска и издател Георги Гаврилов. Съставител на сборника е румънският поет Клаудиу Комартин, който вече е добре познат у нас – бил е на фестивала "София: Поетики", представял е списанието "Поезис Интернационал", на което е главен..

публикувано на 10.01.25 в 12:45
Димитър Димитров и учителят Димитър Драгнев

Българин триумфира на Цицероновия конкурс: Как латинският го отведе в Оксфорд

Разговорът с Димитър Димитров , лауреат на престижния Цицеронов конкурс по латински език в Европа , и неговия учител Димитър Драгнев , преподавател във Френската гимназия "Алфонс дьо Ламартин" в София, разкрива вдъхновяващата история зад успеха на младия ученик, който си осигури място в Оксфорд . Димитър Димитров, едва на 19 години, споделя в..

публикувано на 10.01.25 в 09:52

Как Пловдив утвърди мястото си сред културните дестинации в Европа?

2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът продължава да се утвърждава като важен културен център на Балканите и в Европа, благодарение на богатата си програма и успешно реализираните събития. Една от позитивните новини, с които градът..

обновено на 10.01.25 в 09:50