Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Горан Георгиев: За дезинформацията у нас вратата е широко отворена

Снимка: Ани Петрова

До какво доведе дезинформацията по време на кампанията за НС? Центърът за изследване на демокрацията представи свое проучване "Пропаганда и дезинформация в предизборната кампания: основни послания и канали за разпространение". Проучването обхваща публично достъпни фейсбук страници и групи, които са били наблюдавани за периода между 14 октомври и 8 ноември 2021 г. 

Горан Георгиев, един от авторите на проучването, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“: 

Невярна информация и Covid-19

Горан Георгиев„Covid-19 е измама или силно преувеличена заплаха и следователно не са необходими мерки за ограничаване на заразата, а ваксините са опасни и могат да бъдат по-вредни от самата болест. Европейският зелен пакт пък се представя като вредящ на българската икономика, причиняващ масова безработица. Това са двете основни дезинформационни послания, които проследихме в нашето проучване и двете основни обсъждани теми в предизборната кампания за парламент. Ние знаем от предишни наши инициативи, че дезинформационните наративи, свързани с Covid-19, преобладават над научно обосновани мнения и твърдения в общественото пространство. Партията, която преобладава с такива послания, е „Възраждане“ и лидерът ѝ Костадин Костадинов. Забелязахме, че за изследвания период имаше рязък ръст в броя на последователи и интеракции.

Големият проблем е, че няма модерираща сила. Не са останали – нито сред медиите, нито сред политиците – сили, които да се противопоставят на тези послания. Също така липсва лидерство за непопулярни решения, които понякога трябва да се вземат, но правилните решения в една пандемия може да бъдат въпрос на живот и смърт. За съжаление доверието към медиите, институциите и един към друг в обществото ни е много ниско. Имаме безтегловност на медиите, властите и политиците, които не се противопоставят на дезинформацията, а дори някои от тях експлоатират проблема в своя полза.

Силите от социалните медии започват да дефинират поведението на политиците, политиките и институциите, вместо това да е обратно. Това се получава така заради липсата на лидерство и тръгването по един по-лесен път – да играеш с очакванията на хората и да потвърждаваш техните тревоги за своя собствен политически успех.

За съжаление в България липсват алтернативни методи на политика и стратегия за справянето с тези проблеми. България изключително много изостава в целия дебат за това как да защитим дискусионното пространство от зловредно влияние – както от местни актьори, така и от чуждестранни. Никога не е имало политики, които реално да се справят с тези проблеми и то от 30 години назад във времето.“

Ниско доверие към медиите и институциите

„Те сами оправдават това ниско доверие към тях, защото един Атанас Мангъров, който е основен източник и разпространител на дезинформация, получава широка платформа в основните медии и големите телевизии, които са основен фактор при формирането на мнение. Но при медиите също има ефектът на когнитивно овладяване, самите медии много често отразяват популярните нагласи в обществото, без да се опитват да ги балансират или модерират. Тук естествено и рейтингът играе роля, но трябва да говорим, че българското медийно пространство много се е влошило през последните години, защото оттук се оттеглиха много големи международни компании. Собствеността на медиите попадна в ръцете на фигури, които имат политически връзки, имат специфични бизнес интереси и медиите много често отразяват тези интереси. Да не говорим, че много медии са зависими финансово от правителството и отразяват неговите нагласи, без да го критикуват. И резултатите са налице.“

Чуйте повече в звуковия файл

Снимки – Ани Петрова, БНР и csd.bg

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Кюстендил - Панагия

В Кюстендил започна празникът Панагия

Традиционно в средата на август, когато църквата почита Успението на Богородица, Кюстендил отбелязва празника Панагия - Въздигане на хляба. По този повод общинският отдел "Култура и духовно развитие" в Кюстендил организира днес ритуално замесване на Богородичен хляб. Събитието е част от културния форум "Панагия", който ще се състои  утре. Обредните..

публикувано на 14.08.24 в 12:25

От Мариупол до Одеса: Героизъм и преподаване по време на война

В ефира на предаването "Нашият ден“ актрисата Горица Радева и историкът Александър Середа споделят своите лични преживявания и впечатления от живота в Украйна по време на войната, представяйки различни аспекти от живота и предизвикателствата, с които се сблъскват. Горица Радева разказва как събитията в Мариупол я шокират и вдъхновяват..

обновено на 14.08.24 в 11:13

Когато на младите хора не се говори за сексуалната им идентичност

Когато на младите хора не се говори за сексуалната им идентичност – разговор в "Нашият ден" с Троян Михайлов , куиър младеж и студент по социология, след промените в Закона за предучилищното и училищното образование срещу "джендър пропагандата". Да си куиър, по думите на Троян, е политическа позиция и отстояване на една антинормативност ...

публикувано на 14.08.24 в 09:51

Олимпийските игри в Париж – между величието и противоречието

Олимпийските игри, които са своеобразен празник на мира, разбирателството и човешкия дух, се превърнаха в арена на крайни емоции и остър сблъсък между истина и пропаганда. Въпреки всичко в Париж тази година възтържествуваха спортните и културни постижения на епохата. За спорта, олимпийските игри , скандалите, философията и културата ни на..

публикувано на 13.08.24 в 13:05
Имане Хелиф (вдясно) и плачещата й съперничка Анджела Карини

Пол, спорт и етика, или как да направим така, че да не изключваме никого?

В "Часът на етиката", рубрика на предаването "Време за наука" беше обсъден скандалът, който избухна на Олимпийските игри, когато алжирската боксьорка Имане Хелиф и тайванската боксьорка Лин Ю Тин бяха допуснати до участие в турнира за жени, въпреки че преди това бяха отстранени от Световната боксова асоциация след хормонален тест. Темата е..

обновено на 13.08.24 в 12:45