Настоящата изложба на професор Станислав Памукчиев и професор Емил Попов е своеобразно продължение на творческата среща на двамата автори от изложбата „Начала́“ преди пет години в галерия „Арте“. В експозицията взаимно се обогатяват противоположни подходи – алуминиеви или месингови скулптори в противовес на картини – обекти с въглен, с пепел и дори в цвят. Скулптурите, посветени на „Ева“ и живописните платна от цикъла „Протоси“, са обединени от общите същностни търсения на двамата знакови за българската визуална култура художници, приятели и съмишленици – проф. Емил Попов и проф. Станислав Памукчиев.
„Протоси“ е нов цикъл от картини и рисунки, част от програмна ориентираност към изначални съдържания, които дълбинно ни определят и са първичната субстанция на духовната ни памет. Търся следите на тази памет в протосимволи и знакови обозначения - синтезиран образ, отговор на непонятното и необозримото, заявява професор Памукчиев:
„Тази връзка с природата, с естеството на нещата и за двама ни е определящо и му търсим визуална форма и го защитаваме. Моето рисуване с дървесна пепел, с въглени, с пръст, със слама, със сено, с восъци, със смоли, неща, които имат природен характер и сами по себе си изразяват енергията на природното и са символен акт на творението. Изначални протосимволи. Пепелта е свидетел на огъня, на материята, на прехода. Говор върху съзнанието и върху емоцията. Надявам се, че няма равнодушни пред тези изначални символи и измерения на големите съдържания, които търсим визуален отговор. Съвременният човек потъна в обслужването на живота, изгубването на причинно следственото, потъването в консумативни нагласи. Това са неща, които го изваждат от неговата дълбока същност определеност.“
Скулптурите, посветени на „Ева“ на Емил Попов, са месингови. Професор Попов твърди, че работи с различни с различни материали и подхожда с внимание към всички материали, но конкретно сега е избрал месинга и алуминия.
„Тази тема я имаме със Станислав от много години, именно търсенето в съвременната епоха на един изначални теми. В този смисъл с моите скулптори „Ева“ реагирам на неговите „Протоси“, тя не е крехка в същината си. Колкото и последните години да са подчинени на технологиите, трябва да си даваме сметка, че остават най-изначалните преходни ценности, които са свързани с изначалното, Ева, раждането. Аз мисля, че със Станислав кореспондираме на принципа на диаметрално противоположни образи, които в основата си имат едно и също. И аз и той търсим притчата, при него е една формата, при мен друга. Колажното близко стоене едно до друго. Искам да намирам в моите образи, неща, които имат проекция в далечното дълго време, но излизат от баналното от това, което срещаш всеки ден.“
Под звездното небе на София и сред красивата природа на Ботаническата градина на Българската академия на науките в София се намира пространство, в което посетителите ще се потопят в магическа атмосфера. В него светлината разказва истории. Шоуто ще предложи околосветско пътешествие, разположено в 7 различни тематични зони, с над 200 светлинни инсталации..
Фотоизложбата "Чуй гласа ми" за трета поредна година се утвърждава като символ на счупените стереотипи и доказва, че мъжете могат да бъдат най-силни, когато приемат своята уязвимост. Тя прави темата за мъжкото емоционално здраве по-достъпна през изкуството. Пред обектива на фотографа Павел Червенков застават осем мъже, които позволяват да се надникне..
"Приемането на българската литература от страна на читателите се промени. В момента най-търсените и четени книги са на български автори", коментира в "Артефир" идейният вдъхновител на Литературните награди "Перото" Светлозар Желев, а членът на журито на конкурса Оля Стоянова допълни: "Българската литература е в много добро състояние. Много се пише и..
На осми ноември в София се открива петото българско издание на Международния фестивал за етнографско кино "ОКО" . Негов основател е Тетяна Станева – бесарабска българка, фолклористка и самата тя режисьорка. Всяка година фестивалът се провежда в две държави – Украйна и България. В петте години на съществуването си Международния фестивал на..
Крехък е светът, в който живеем, деликатен. Всеки ден ни напомня и за доброто, и за лошото, от което е направен. Всеки ден ни казва, че са ни нужни те, "Ръцете, с които оцеляваме". С тях светът може да бъде и малко съвършен, и със сигурност наследен. А след ръцете, идва място и за сърцето. За "Анархията на сърцето", където метафората царува, а..
Албена и Павел Благеви са се издигали до селенията на боговете – планината Олимп. Оказа се, че макар да е с няколко метра по-нисък от Мусала, нейният връх..
Постановката, за която всички говорят – "Оръжията и човекът" на Бърнард Шоу, ще има премиера на сцената на Народния театър в три последователни вечери. На..
В "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Валентин Вълканов , преподавател по социология в НБУ, коментира процесите, които водят българското общество до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg