Неотдавна в „Покана за пътуване“ кореспондентите на националното радио в Тел Авив Искра и Феня Декало разказаха за кратера Рамон на пустинята Негев, мястото, където американски и израелски астронавти тренират за мисия до Марс. А в древни времена е имало набатейски хан по пътя на благовонията от византийско време. Там е минавало най-краткото сухоземно трасе от Оман и Йемен до пристанищата на Газа и Ашкелон.
Днес виртуалното пътешествие с тях продължава със сензационния разказ на водача им в пустинята, преселника от Австралия, Артур Димош: „Живея в най-близкия до кратера кибуц. Горещо е и спя с отворена врата. Усетих, че някакво животно се мята върху мен. Помислих, че е кучето ми, но на светлината на луната се очерта зейнала паст, готова да се вкопчи в гърлото ми. В това време върху нападналото ме животно се хвърли моята котка. То се извърна да я прогони или захапе. Разсейването му бе достатъчно, за да възседна нападателя си. Беше съвсем изкльощавял ...тигър. Някога в пустинята е имало и лъвове, но благодарение на човешката дейност са изчезнали. За изчезнали се смятат и тигрите, но се оказва, че още има, макар и силно мутирали, екземпляри. Тигърът тежеше не повече от 24 кг. Развиках се. Съседи ми се притекоха на помощ. Успях не само да неутрализирам нападателя си, но и да съхраня живота му. Предадохме го на Ветеринарната клиника за диви животни. Там го подхранили около месец и го пуснали в пустинята. Не се знае дали е оживял сред силни и хитри лисици, пустинни вълци и други хищници“, завършва Артур Димош.Искра: Мечтаехме да опитаме бедуинска храна, но закуската бе съвсем европейска. Единствената „местна подправка“ бяха планински кози, спуснали се от околните чукари до нашия къмпинг. Явно вече са свикнали с хората и си просят нещо за ядене, без да ги доближаваш. Водеха и малките си. В раниците си взехме само вода. Личните ни вещи ще пристигнат в следващото място за нощувка с пикап. Храната ще получим в заслон – сенници от местни треви сред нещото. Компания за кетъринг ще пренесе продуктите и водата. Бедуини ще сготвят на огън.
Преди да потеглим, в информационния център до наблюдателната площадка можем да видим едночасов геоложки филм, прекъсван на няколко пъти за наблюдение на експонатите отчупени от скалите. В края на сеанса ни раздават лупи. Първата ни спирка е амонитна скала. Задачата ни е за половин час да отрием и заснемем колкото се може повече вкаменелости от морски животни. Разрешено е ползването и на алпинистка техника, но... за тези, които умеят. Другите се опитваме да достигнем до неочаквани гънки в скалите, та дано открием нещо повече от спираловидните останки от охлювчета, раковини от миди или вдлъбнатини, в които е имало червеи. Отлюспването дори на трошичка от скалата се наказва със солени глоби.
Феня: Половината час отдавна е минал, когото се оказва, че нашият водач така и не се е явил. По-голямата част от групата се връща в къмпинга, но ние решаваме да достигнем „въртопа“, както е по програма. Откриваме маркировка по скалите. Според Гугъл показва маршрута за прекосяване на Израел, който почти всеки от местните жители поне веднъж в живота си е изминал пеша, на колело или на мотор. Най-често това е станало след завършване на военната служба.
Пътят ни е по дъното на суха река. На места бреговете са стръмни и е доста дълбоко. По зъберите на планините личат пещери. Най-малко забележимите от тях са своеобразни „гардероби“ за бедуините. Лете там складират зимните си палатки, които от напластена козя вълна, отвън обилно намазана с мас, така че дори пороен дъжд да не проникне в помещението, което образуват. Там оставят и по-плътните си дрехи и обувки. Зиме там са летните им, тъкани от овча вълна, палатки и тънките им дрехи. Навремето са криели и богатствата си, но се навъдили крадци и се наложило всичко ценно да си носят със себе си.
Вървим около три часа по реката, но този „въртоп“, край който би трябвало да е и заслонът с обеда ни го няма и няма. За щастие под едно маслиново дърво (нещо много рядко в тази част на пустинята) забелязваме бедуини. В белите дрехи са мъжете, но има и два силуета в черно. Значи има и жени. Насочваме се към тях.
Искра: Срещата ни е случайна. На тъкана пътека под сянката са седнали четирима мъже, от които две момченца и две жени. Още не доближили, ни предлагат кафе. Знаем, че според традицията, ако сипят само на дънцето на чашка с големината на едър напръстник, е покана да погостуваш, ако чашката е пълна – се смята, че скоро трябва да си ходиш. Поднасят ни по половин чаша, та не знаем какво да мислим. Не че се готвим да им досаждаме. Питаме ги за пътя. Движили сме се в обратната на целта ни посока. Едната от жените е билкарка. Веднага ми направи билкова настройка, защото след вчерашното друсане едва си изправям гърба. Течността не лекува, но успокоява и болката изчезна. В пустинята има растения и плодове. Някои са над земята, други се изкопават, но има знаци, че са там. Ако ги познава, човек няма да умре от глад. Има и билки срещу ухапване от скорпиони и змии, срещата, с които са нещо обичайно.
Показват ни пътя, но преди това ни нахранват с „афиг“ – сушено, обезмаслено овче сирене, солено и пиперлия. Напълват ни и шишетата. Трябва да пием пестеливо. Прекият път е през баира. Няма пътека. Но от време на време има маркировка.
Феня: Може за бедуините къмпингът да е близо, но ние стигнахме там чак следващата сутрин. Да се изкачваш по чакъл не е най-приятно. Вечерта бе много студено, но не можехме да спрем и да запалим огън. Няма от какво. Чувахме вой на животни. За щастие – от далеко. Накрая вървим по шосе. Няма коли, защото не е главното шосе от Ейлат до Бер Шева. Небето просветля. Виждаме, че край нас са някакви скали и се отбиваме да погледнем. По отсрещните баири се спуска „водопад от облаци“. Според научното обяснение, което четохме по-късно, явлението се получава при сблъсък на студена и гореща въздушни маси. Но в момента гледаме водопадите и мечтаем да натопим устни в тях. Водата на всички ни е свършила. И точно тогава по пътя минава камион. Съгласява се да ни качи срещу заплащане за бензина.
Когато стигаме до къмпинга, автобусът вече е с включен двигател. Все още се колебаят дали да тръгнат без нас, или да ни чакат.
Следват около три часа път по главното шосе през пустинята. До цивилизацията.
Снимки: Искра и Феня Декало
Поетично начало на сериозен разговор, посветен на прозаични теми, свързани с детското здраве и в частност – със зрението. Нашият гост проф. Александър Оскар постави акценти върху вродените и придобитите очни проблеми, върху ролята на наследствения фактор и заостри вниманието на родителите какво да наблюдават и какви грижи да полагат за детското..
Произведението "Славеноболгарский предручний послателник за наставление на болгарските юноши" е част от учебно пособие (ученическа "енциклопедия") "Славяноболгарское детеводство", отпечатано през 1835 г. и включващо поредица от учебници по аритметика, граматика, география и нравственост. По това време двамата автори са учители в Свищов...
Дисциплината "Горска педагогика" е част от обучението на бъдещите лесовъди и курс за практикуващите професията, който се провежда от 10 години в Лесотехническия университет в София. "Горската педагогика е екологично образование за гората, като нейната цел е да повишим знанията и разбиранията на обществото за същността и богатството на горските..
Дислексията се определя като разстройство на ученето, при което се изпитва затруднения при четенето поради проблеми с идентифицирането на речевите звуци и асоциирането им с писмени знаци, свързването им в думи, тоест има неразбиране на кодирането на езика и декодирането на писмената реч. Тоест детето не осмисля, трудно запомня или не успява да започне..
Присвояването от генеративен изкуствен интелект на самоличност на популярни лица от телевизионния екран, артистичния свят и политическата сцена, както и на авторитети в медицинските и други науки е все по-често срещано и познато събитие в световен мащаб, но и от българската действителност. Зложелатели "превземат“ образи и гласове на артисти, политици,..
Кода на любовта търсим в архивите на БНР. На 21 март 1969 година е премиерата на българския игрален филм "Мъже в командировка" , режисиран е от Гриша..
Със солов рецитал на световноизвестния цигулар и почетен гражданин на Русе Светлин Русев на 17 март ще бъде официално открит 63-ият Международен фестивал..
На българската музикална сцена се качва нова група, готова да поднесе на слушателите завладяваща смесица от стиловете на българската народна музика и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg