Евстати Янков – мъченикът от Чепеларе

Отец Евстати е свещеникът мъченик от Чепеларе, когото привикват на разпит през 1952 г. без обяснения и го пребиват почти до смърт.

В храма „Св. Атанасий" в град Чепеларе се вижда един гроб, над който непрестанно гори кандило. Там често има християни, които се молят, откъсват китка здравец или взимат пръст за благословение.

Това е гробът е протойерей Евстати Янков, наричан от местното население Родопският владика заради голямата почит към духовния му живот и пастирското служение.

Протойерей Евстати Янков е роден в красивото родопско село Чепеларе в много бедно семейство.

За него разказва в “Нашият ден“ богословът Стефан Илчевски.

“Отец Евстати се прибира от ареста, той е подмамен с измама, макар че сам е подозирал какво ще се случи. Получава писмо, в което е поканен да отиде до Архиерейското наместничество в Асеновград, но изобщо не стига дотам, тъй като веднага след като слиза от автобуса в Асеновград, бива арестуван и откаран в милицията.

Там освен него са арестувани още много свещеници от региона на Силистра. След време една от неговите духовни дъщери е имала възможност да се срещне най-случайно с човека, който е бил в една килия с отец Евстати. Млад свещеник по това време, който разказва за изтезанията, които отец Евстати понася по време на престоя си в ареста.

Неговите думи са следните: “Ние бяхме събрани в Асеновград, за да бъдем уплашени, за да бъдем пречупени, за да знаем какво ни чака, ако не слушаме властта. А отец Евстати беше доведен, за да не остане жив.“

Това, което се случва с отец Евстати е трябвало да служи за назидание на други свещеници. Много от тях са били свидетели както на изтезанията му, така и на самите писъци.

Отец Евстати се прибира след три дни в Чепеларе, видимо в лошо здравословно състояние. Близките му се опитват да го накарат да отиде в болница, но отговаря на сина си – “Моля те, Симеоне, остави ме. Нека прекарам последните си дни сред хората, които толкова много обичам и които ме обичат.“

Въпреки болките си отецът продължава да служи. Това продължава до петата седмица на Великия пост, когато състоянието му доста се влошава. Синът му вече не иска да се съобразява с неговото мнение, извикан е лекар и е прегледан. Лекарят казва, че трябва да постъпи по спешност в болница. На шестия ден си събира нещата, защото не може по време на Страстната седмица енорията му да седи без служба.“

Повече за съдбата и делата на отец Евстати можете да чуете от богослова в звуковия файл.