Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Александра Мирчева:

Пандемията само ускори някои от дълго нерешените проблеми в образованието

На 7 декември ще се проведе събитието “Образование в застой“ – Мониторингов доклад 2021 на Образование 2030, на което ще се представят резултатите от проучването.

Темата коментира в “Нашият ден“ Александра Мирчева, мениджър проекти в сдружението.

“Правим поглед назад през последните 5 години – какъв е напредъкът на системата от първия ни издаден мониторингов доклад през 2016 г. 

Ежегодно проследяваме тези развития по ключови индикатори в четири основни сфери и там правим преглед и на актуалните политики и ефекта от тях."

Образование в застой

"В някои от сферите виждаме стагнация, в други тревожни тенденции, в трети има и напредък, но все пак остават актуални някои наши препоръки и възможности за подобрения.

Образованието не остана незасегнато от пандемията. В доклада може да се види нашето мнение по въпроса, че пандемията само катализира някои от дълго нерешените проблеми в образованието. Сега виждаме на повърхността много по-ясно какво трябваше да свършим преди пандемията."

Равен достъп до образование

"През 2014 г. стойността на преждевременно напусналите образование е 12,9% - доста висока стойност според нас. Тогава в Националната стратегия за учене през целия живот е заложена една не много амбициозна цел от намаляване до 11% през 2020 г.

През 2020 г. не само, че тази цел не е постигната, а едва сме помръднали от стойността през 2014 г. Сега стойността е 12,8% – виждаме подобрение от 0,1%. Това е тревожно, защото равният достъп до качествено образование е един от най-важните проблеми, който трябва да решим в образованието.

Нашите препоръки са в посока на това, че трябва да бъдат адресирани някои социални и здравни финансови въпроси. И ми се струва релевантно да се постави началото на процес на формулиране на интегрирани между секторни политики."


Ключови препоръки в доклада

"За нас е много ключово да погледнем към резултатите на учениците. Знаем, че те се измерват през Националните външни оценявания и матурите, както и през популярното международно сравнително изследване PISA. 

Тези резултати се влошават, особено резултатите от PISA дават повод на един голям обществен дебат и сега можем да констатираме, че 46% от 15-годишните ученици са функционално неграмотни. Не могат да прочетат, осмислят и използват информация от текст. Не притежават базисни знания и умения по природни науки и т.н."

Компетентности

"Нашата основна препоръка е – очакванията към резултатите от обучението да бъдат фокусирани именно към компетентности, защото виждаме, че и външните оценявания, и матурите приоритетно измерват знанията на учениците. Така че и промяна във формата на тези изпити е крайно необходима, ако искаме резултатите на учениците да бъдат насочени и обвързани с реалния живот."

Инвестиции

"Други препоръки са свързани с инвестициите в областта на образованието. Тук можем да отбележим една положителна тенденция – през последните години средствата за образование се увеличават. През 2021 г. те достигнаха най-високата си стойност, като процент от БВП – 4,5%.

В момента виждаме в много програми отчитане на количествени бройки – брой обучени учители, брой проведени обучения, но е много по-важно да виждаме какъв е ефектът, който произвеждат някои от политиките, към които се насочват финансови средства."

Чуйте Александра Мирчева в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Български художник преобразява базилика в Брюксел

В рубриката "Епизоди от живота" на предаването "Нашият ден" ви срещнахме с човек, който в момента сбъдва своя голяма мечта. Това е Диан Костов, чиято изложба-инсталация с образи от Библията "Кръстопът - цената на избора" може да бъде видяна в базиликата "Сакре Кьор" в Брюксел това лято между 15-и юни и 18-и август. Диан Костов е завършил..

обновено на 24.04.24 в 09:11

Виртуални игри: Наистина ли са вредни?

В рубриката "Време за наука“ на предаването "Нашият ден" Никола Кереков подчерта някои неочаквани ползи от компютърните игри, като постави в центъра на вниманието си широкия спектър от аспекти, които обхваща тази индустрия. Подчертавайки, че гейминг индустрията е истински мастодонт, Кереков изтъква значителните печалби, които тя генерира...

обновено на 23.04.24 в 13:24

Стоян Ставру: Близостта до човека формира мнението за правата на даден вид животно

Нашият вид Homo sapiens има невероятно влияние върху биомасата на планетата. При това, докато човешката популация съставлява само 0,01% от общата биомаса на Земята, е впечатляващо как той е оказал толкова голямо влияние върху екосистемата. Според последните изследвания, водени от международни научни екипи, човешкият вид е причинил значително..

обновено на 23.04.24 в 12:27
Александър Кашъмов

Свободата на словото и достъпът до информация – какво е новото?

Световният ден на книгата и авторското право е повод за сериозно размисляне за свободата на словото и достъпа до информация . В ефира на "Нашият ден" гостува адв. Александър Кашъмов, чийто ангажимент по отношение на правата на човека и свободата на изразяване е безспорен. Кашъмов подчертава значението на свободния достъп до информация за..

обновено на 23.04.24 в 11:08

Антон Митов представя: българския диджей Dr. Feelgroove

Dr. Feelgroove (д-р Фийлгрув) е диджей и продуцент. Той започва да миксира музика през 1993 г. и от тогава тя играе ключова роля в живота му, а партитата в клубове и работата в студио са неговата сцена за изява. Антон Митов за по-кратко и по-пряко преминава през Мианмар, Индия и Куба, за да попита своя гост може ли диджейството, освен да забавлява,..

публикувано на 23.04.24 в 10:03