Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Хърватска литературна вечер

Снимка: Столична библиотека

Връзките между българските и хърватските поети имат традиции, а контактите в последните години стават все по-активни. Основен катализатор е Иван Херцег, гостувал неведнъж у нас, канил на различни събития в Хърватия български съвременни автори и публикувал голям брой наши поети в списание „Поезия“. Сега в София предстои отново среща, инспирирана от неговата неизтощима енергия. 

Хърватските поетеси Дария Жилич и Нева Лукич гостуват за кратко в България и заедно с Албена Тодорова и Георги Гаврилов ще четат стихове и ще разговарят с гостите на Хърватска литературна вечер в Литературния клуб на Столична библиотека на 11 декември от 18.30 часа. От българска страна идеята се осъществява благодарение на Столична библиотека, Къща за литература и преводи Разговор и за литературата и полуострова, но не на последно място, а напротив – с активната работа по организацията и превода на Людмила Миндова – поет, преводач и учен, която заедно с Димана Митева преведе стихотворенията на хърватските поетеси на български. Модератор на вечерта е домакинът на събитието Петър Чухов.

Ето и кратките биографии на хърватските поетеси:

Дария Жилич е родена през 1972 г. в Загреб. Завършва история и сравнително литературознание във Философския факултет на Загребския университет. Пише поезия, есеистика и критика. Сътрудничи на Хърватското национално радио, както и в различни проекти и списания. Дария Жилич превежда съвременни американски, словенски, британски и арабски поети, а нейни стихове могат да бъдат прочетени на италиански, словенски, словашки, английски и български език. Автор е на книгите „Гърди и ягоди“ (поезия, 2005, 2009); „Да пишеш с мляко: очерци за поезията на съвременни авторки“ (2008); „Танцувай, Modesty, танцувай“ (поезия, 2010); „Муза вън от гетото: есета за съвременната литература“ (2010); „Паралелни градини“ (интервюта с писатели, учени и активисти от Хърватия и региона, 2011); „Номади и хибриди: есета за литературата и филма“ (2011); „Тропизми: текстове за поетически  книги“ (2011); „Омара“ (разкази, 2012); „Тропизми 2: критики и есета“ (2013); „Ирис: запис за изчезването и повторението“ (разкази, 2013).

Нева Лукич е родена през 1982 г. в Загреб. Завършила е история на изкуството и археология във Философския факултет на Загребския университет, след което защитава магистратура по история на изкуството в университета Лайден в Холандия. Нейни стихотворения и разкази са публикувани в редица хърватски и чуждестранни печатни и електронни издания. Участвала е в четения и фестивали на краткия разказ, поезията и филма, сред които се открояват Стихът в региона (Загреб), FLEM – Фестивал на литературата на европейското Средиземноморие (Белград), Скоч и поезия (Белград), Панаир на книгата (Любляна), Панаир на книгата (Белград), NEMAF – Международен фестивал на новите медии (Сеул), Фестивал на късометражния филм (Кан), Холандски филмов фестивал (Утрехт) идр. Издала е стихосбирките „Рокля Обскура“ (2011), „Сенки на семки“ (2015), „Ежене“ (2020), сборниците с кратки разкази „Хора без парк“ (2009), „Море и спрели разкази“ (2016), както и „Тревичка над облака“ (2018) – детска книжка с илюстрации на Иван Тудек. Превеждана е на английски, словенски, сръбски. Съавторка е на експерименталния филм The Motel in the Well (2016). Повече за нея и от нея може да се прочете в сайта ѝ: 

Чуйте Людмила Миндова

Снимка – Столична библиотека



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Ралука Над

Румънската писателка Ралука Над за антропологията и писането

"Литература в движение. Чужбина през очите на една писателка антрополог." Така беше озаглавена срещата с румънската писателка Ралука Над на събитията, които организира Румънското министерство на културата на Софийския международен панаир на книгата през декември 2024. Родената в Клуж-Напока антроположка и писателка е една от най-интересните румънски..

публикувано на 10.01.25 в 16:10
проф. Иван Газдов

Добрата вибрация

На Ивановден столичната галерия "Арте" се оказа тясна, защото имаше толкова много гости, с които художникът проф. Иван Газдов беше решил да сподели своя имен ден с една изложба.  Изложбата се казва "Добра вибрация" и включва графики и скулптура. За първи път Иван Газдов, който работи основно в областта на графиката, плаката, илюстрацията карикатурата, и..

публикувано на 10.01.25 в 14:57

Предпремиерна среща с младата румънска поезия в антология

Предстои издаването на "Антология на съвременната румънска поезия" у нас. Подготвя се от преводачката Лора Ненковска и издател Георги Гаврилов. Съставител на сборника е румънският поет Клаудиу Комартин, който вече е добре познат у нас – бил е на фестивала "София: Поетики", представял е списанието "Поезис Интернационал", на което е главен..

публикувано на 10.01.25 в 12:45
Димитър Димитров и учителят Димитър Драгнев

Българин триумфира на Цицероновия конкурс: Как латинският го отведе в Оксфорд

Разговорът с Димитър Димитров , лауреат на престижния Цицеронов конкурс по латински език в Европа , и неговия учител Димитър Драгнев , преподавател във Френската гимназия "Алфонс дьо Ламартин" в София, разкрива вдъхновяващата история зад успеха на младия ученик, който си осигури място в Оксфорд . Димитър Димитров, едва на 19 години, споделя в..

публикувано на 10.01.25 в 09:52

Как Пловдив утвърди мястото си сред културните дестинации в Европа?

2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът продължава да се утвърждава като важен културен център на Балканите и в Европа, благодарение на богатата си програма и успешно реализираните събития. Една от позитивните новини, с които градът..

обновено на 10.01.25 в 09:50