Оперната вечер на програма „Христо Ботев“ е посветена на светлата памет на Едита Груберова – една от най-ярките звезди на световния оперен подиум в последните около пет десетилетия. На 23 декември прекрасната примадона – обичана и аплодирана в продължение на половин век на всички големи оперни сцени, трябваше да отпразнува юбилейния си рожден ден. Случайна травма на главата след падане се оказа несъвместима с живота. Груберова напусна този свят в Цюрих на 18 октомври – три месеца преди да навърши 75 и само две години и половина, след като официално се сбогува със сцената през пролетта на 2019 г. Тази мила, скромна, изискана и очарователна певица от Словакия остава в паметта на ценителите на изкуството с една от най-достойните кариери в историята на операта от втората половина на ХХ и началото на ХХI век. Дебютирала на оперна сцена едва на 21, и след 70-ия си рожден ден тя продължаваше да пее. Всеки месец изнасяше по няколко рецитала, не спираше да играе главни партии на престижни европейски сцени.
В ангажиментите ѝ за юбилейния ѝ сезон (2017-2018 г.), когато Груберова чества впечатляващите 50 години на сцената, имаше спектакъл на „Норма“ във Варшава, в който тя бе главната героиня; рецитали в Миланската Скала и Виенската Държавна опера; изключително предизвикателната партия на Елизабета от „Роберто Деверьо“ на сцената на Баварската държавна опера в Мюнхен; още рецитали в престижни европейски зали, после отново „Роберто Деверьо“ – този път в Унгарската държавна опера, а през април и май 2018 г. – Лукреция от „Лукреция Борджа“ на Доницети, отново в Баварската държавна опера. Последният спектакъл в живота й бе на същата сцена в Мюнхен - „Роберто Деверьо“ на Доницети, след който Груберова бе аплодирана от публиката повече от 10 минути.
След новината за смъртта ѝ колегата от британското издание „Грамофон“ Дейвид Патрик Стърнс отбеляза, че „нито един съвременен лирико-колоратурен сопран не е имал толкова висококачествен и дълъг вокален живот като Едита Груберова“. Според авторитетния критик Груберова в много отношения е била полярната противоположност на Калас, постигайки драматична достоверност чрез по-леки вокални средства.
В интервю с Джанкарло Ландини, публикувано в италианското списание „Опера“ преди няколко години, Груберова се съгласява с неговото предположение, че най-голямото ѝ постижение е фактът, че е успяла да постигне най-голяма изразителност в централния регистър на гласа си: „За мен винаги е било лесно да пея най-високите тонове“ – казва певицата. „От времето, когато учех в Консерваторията покорявах височините и това не ми струваше нищо. Преподавателката ми веднага ме определи като колоратурен сопран. Високата постановка на гласа ми беше естествена. Но се наложи да завоювам центъра, трябваше доста да поработя над неговата изразителност. Всичко си дойде на мястото в процеса на творческо съзряване.
- Как продължи кариерата Ви?
След Царицата на нощта в живота ми имаше среща с огромно значение – срещата с Цербинета от „Ариадна на Наксос“. За да въплътя тази удивителна фигура от театъра на Рихард Щраус ми се наложи да измина дълъг път. През 1976 г., когато изпях партията под палката на Карл Бьом, гласът ми беше много свеж. Днес той все още е съвършен инструмент, но през годините се научих да се съсредоточавам върху всяка отделна нота, за да извлека от нея максималната изразителност, драматична сила и проникновеност. Научих се правилно да построявам звука, да намирам опората, която гарантира качеството на гласа ми, но – най-важното, с помощта на всички тези открития се научих по-дълбоко да изразявам драмата“.
През 1993 г. в разговор с британския критик Хю Канинг, публикуван на страниците на списание „Грамофон“, Груберова споделя: „Колкото по-високи са тоновете, толкова по-добре се чувствам… Гласът ми определя репертоара ми. Имало е диригенти, които са ми предлагали „Силата на съдбата“, Императрицата в „Жената без сянка“… уверявам ви – известни диригенти! Но аз винаги им казвам: питайте гласа ми“.
Едита Груберова може и да не откри приживе тайната на вечната младост – физическа и вокална, но със сигурност надмина почти всички свои знаменити съперници.
Гласът ѝ ще звучи в оперната вечер (18 декември от 20 часа) във фрагменти от „Вълшебната флейта“ на Моцарт, „Лучия ди Ламермур“ и „Мария Стюарт“ на Доницети, „Капулети и Монтеки“ на Белини, „Риголето“ на Верди, „Хофманови разкази“ на Офенбах и, разбира се – коронната ѝ Цербинета от „Ариадна на Наксос“ на Рихард Щраус.
Фънк вечер What the Funk представят на 24 април катедра “Поп и джаз изкуство” към Вокалния факултет на НМА “Проф. Панчо Владигеров” и Общинският културен институт “Надежда”. В концерта участват Джаз формация “София” и студентите от класа по пеене на ас. д-р Адриана Бенова и от класа по саксофон на хон. ас. Апостол Апостолов - Толи. Повече от..
По повод 40 години преподавателска дейност и още повече концертна, пианистката и клавирен педагог Антонина Бонева организира концерт. На сцената заедно с нея ще музицират настоящите и ученици Марина Мравова, Йоанна-Лора Василева, Мартин Цветков и Димитър Михайлов, които са лауреати на десетки награди от международни конкурси. "Реших да отбележа..
Създадена в късния творчески период на италианския композитор Джакомо Пучини, операта "Лястовичката" все още трудно намира път към голямата сцена. Поръчана от Виена, първоначално като оперета, тази рядко поставяна творба интригува с яркия мелодичен талант на автора си и изобилието от модерни за времето танци. Постановката, която излъчваме тази..
Документалният филм "Пианофорте" е интимен портрет на пианистите, участващи в легендарния Международен конкурс "Шопен". Лентата е едновременно свидетелство за силата на забележителната музика и съзряването на младите изпълнители, които се ориентират в трудностите на съревнованието, интензивните репетиции, новите приятелства, многото драма и още..
Дългоочаквана и вълнуваща приятелска среща в една морска лятна вечер събира вечните архетипни герои, за да разкажат чрез музика, танц и много игра за сладко-горчивото в живота. За първата, но и за старата любов, за възходите, но и за паденията, за прошката, но и за обидата, за разделите и за събиранията, но най- вече за едно вечно и искрено..
Загрижеността сред обществото нараства с нарастващия брой случаи на коклюш, като служебният министър на здравеопазването, Галя Кондева, сподели, че..
За хората от последните вагони, за училището като единствен свят и неочакваното завръщане към детските мечти – разговор с Марта Радева , автор на..
В студиото на "Нашият ден" гост беше Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. В разговора, фокусиран върху неполитическите сфери на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg