Истината и само истината – това трябва да е ако не първият, един от първите закони в науката. А когато науката е история или езикознание, където едно и едно не задължително е равно на две, си мисля, че придържането към истината, е от първостепенна важност. Проблемът е, че политиката много обича да се намесва тъкмо в тези сфери на познанието и да си прекроява фактите според както я устройва. Така братята ни от Северна Македония с лекота си приписват несъществуваща древност, братовчедите от Русия се провъзгласяват за пръв стожер на славянската писменост и култура, която пък напоследък се оказа, че тръгнала от македонската земя, като че ли писмеността от земята извира, приятели отсам и оттатък Атлантика изобщо не се задълбочават в подробностите – всичко е Византия, Османска империя или Балкани, а нациите тъдява били изобретени чак през 19 век. И тъй като гласът на политиката е силен и пробивен, а речта ѝ – лесна за разбиране, тя често успява да заглуши гласа на науката, на истинската наука, която се придържа към истината и истинните доказателства и защитими хипотези. На нас обаче точно този глас и разказ ни е интересен и важен и затова продължаваме да се вслушваме в него.
Какво означават названията „българин“, „български“ и словосъчетанието „български език“, с които днес боравим свободно и без никакво колебание за значението им, по време на Първото българско царство на Дунав, когато картината не е толкова проста и ясна. В най-ранните открити писмени свидетелства, наши и чужди, в които те се срещат, държавата и населението са наречени „български“. Тъй като обаче преобладаващата по численост етническа съставка е славянска, то езикът, който се говори основно в държавата България е славянски. Под „български език“ се разбира езикът на прабългарите, т.е. прабългарският език. Едва по-късно езикът на българските славяни започва да се назовава „български“ по името на държавата и управляващите династии. Тези отдавна известни и безспорни факти обезсмислят изкуствено създаваните и подклаждани спорове как да се наричат глаголицата и кирилицата – славянски или български азбуки. Светите братя Кирил и Методий създават глаголицата и превеждат книги на солунския говор на българските славяни. Този език е славянски, както и днешният ни български език е славянски език. Затова и сътвореното от първоучителите е разбираемо и достъпно за целия славянски свят. Кирилицата, създадена от техни ученици и последователи – също. Изглежда припомнянето на фактите, колкото и да са „азбучно“ ясни, никога не е излишно. Излишно и вредно е самите ние, които се наричаме българи и говорим славянския език, наречен български, да си измисляме несъществуващи проблеми, залитайки по политически подбуди и интереси. Достатъчни са фалшификациите и незнанието на външни псевдоучени, политици и държавни институции. Ще успеем ли да излъчим простия и запомнящ се разказ за безспорното българско славянско духовно първенство, с който да отстояваме правото си на истинска собствена история и национално достойнство.
В предаването „За думите“ проф. Елка Мирчева от Секцията по история на българския език в Института за български език на БАН се позовава на известни писмени паметници, от които става ясно какво влагат средновековните автори в понятията „българин“ и „български език“ до края на Първото българско царство.
Няма нищо по-ценно за едно семейство от децата. Би трябвало и за държавата да е така. Ако сега, уважаеми читатели/слушатели, ви попитам – Така ли е , едва ли положителните отговори ще преобладават. Защото действията и политиките на държавата ни, които трябва да осигурят нормална среда за отглеждане и възпитание на децата ни, категорично не са..
В Националния политехнически музей гостува документалната изложба "Д-р Стайко Стайков – живот, отдаден на науката", посветена на основоположника на българската метеорология, климатология и сеизмология на нивото на европейската наука. Тя е подготвена от екипа на Исторически музей - Стрелча, с директорката на музея Леда Петкова. Експозицията може да бъде..
Вълнуващи срещи с Космоса, науката и технологиите, работилници, демонстрации и богата училищна програма – наближава 14-ото издание на Софийския фестивал на науката (9 и 12 май) . Любов Костова от фондация "Красива наука" представя акцентите във вълнуващата програма на научния фестивал, който е част от Културния календар на Столична община...
СУ "Св. Климент Охридски" открива нова интердисциплинарна магистърска програма по астробилогия . За целите и възможностите, които предлага специалността, в "Нашият ден" говори гл. ас. д-р Петър Евтимов от Биологическия факултет на Софийския университет. В началото на разговора д-р Евтимов пояснява същността на астробиологията като наука:..
За трета година фондация "Заедно в час" и платформата "преподаваме.bg" събраха в София учители, директори, представители на образователни институции и граждански организации за финалното събитие и награждаване на отличените добри практики от кампанията "Добрите практики на фокус". Повече от 500 бяха гостите и лекторите които се включиха в..
Един снимачен миг – в "Артефир" ставаме част от работния процес на режисьора Стефан Командарев върху най-новия му филм с работно заглавие "Made in..
СУ "Св. Климент Охридски" открива нова интердисциплинарна магистърска програма по астробилогия . За целите и възможностите, които предлага специалността,..
Гражданският журналист е новият публичен "дезинформатор" . Такова определение дава Силвия Недкова, журналистка от сайта "Площад Славейков". Защо? Защото..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg