Дезинформацията не е от вчера, нито пък вредата, която социалните мрежи могат да нанесат, допринасяйки за мълниеносното разпространение на фалшиви новини и непроверени факти. Covid епидемията просто катализира процесите и сложи увеличително стъкло пред ред от проблемите на дигиталната епоха.
Как да плуваме в морето от информация, без да се давим и без да попаднем в мрежите на дезинформацията? Защото е много лесно, следвайки интуитивната си нагласа, да тръгнем по крива пътека, която да ни огради в информационен балон.
„Ако, успоредно с непроверената информация, човек има възможност да получи и друга, да свери мненията и да претегли за и против, той лесно се отказва от погрешното. Но ако прочете нещо невярно на десет места, потвърдено от други хора, разколебаването става трудно“, изтъква Андрей Тагарев, който се занимава с обработка на големи количества текстови данни от социални мрежи и обогатяването им с машинни методи.
„Ако нещо може да ви ориентира, то е, че науката рядко разполага със светкавичен и категоричен отговор и универсално решение. Тя трябва да подложи на съмнение всяка една хипотеза, преди да се произнесе. Така че освен търсенето на надеждни източници, трябва да се въоръжим с търпение“ – казва той.
В литературознанието отдавна са познати „странстващите сюжети“, които прекосяват граници и култури, днес нещо подобно се случва с твърдения от типа, че Covid се лекува с гореща вода с лимон, които се превеждат и публикуват на различни езици и прекосяват континентите и езиковите бариери, а работата, свързана с обработката на данни, включва предвиждане на пренасянето на подобни фалшиви твърдения.
Няма еднакви решения и лесни рецепти за това как да избягаме от затварянето в информационен пашкул, но винаги можем да прибегнем до познатото търсене на потвърждение в поне три различни източника.
Как текстовият анализ помага да се засекат фалшивите новини и да се пресече пътят им – тези и още въпроси повдига събитието „Пандемониум: пандемии и дезинформация“ на Рацио, което предстои на 13 януари.
Андрей Тагарев има над десетилетие опит в машинно самообучение и езиковите технологии и се занимава със семантична интеграция на данни. Активно работи по темата за идентифициране и борба с дезинформацията с фокус върху обработка на големи количества текстови данни от социални мрежи и обогатяването им с машинни методи.
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф. Лучия Антонова, директорка на Института за български език към БАН, ръководители и членове на секциите в Института, проф. Веселка Желязкова, директорка на Кирило-Методиевския научен център при БАН,..
На 1 декември ще отбележим Световния ден за борба със СПИН. Дни преди светът да насочи внимание към това заболяване, Никола Кереков запознава слушателите на "Време за наука" с един нов медикамент – селективно противовирусно средство, което вероятно ще изиграе ключова роля в световната борба със СПИН. Медикаментите срещу HIV инфекцията се..
Ивайло Петров е млад и много деен човек, носител на много награди и отличия, включително и на именната стипендия "Джон Атанасов" на фондация "Еврика". Защо обаче определям Ивайло Петров като много деен човек? Защото дори в момента той завършва две магистратури – една в Техническия университет във Варна, но в същото време учи магистратура и в..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията, която наричаме и "мустакатия ноември", но и заглавието на един изключително показателен "мъжкарски" филм. Защото отговорността на по-силния пол винаги е била не само в полза на собственото здраве, но..
Много от слушателите на "Покана за пътуване" със сигурност са ходили до Сицилия, единият от двата италиански острова с автономен статут. Първата ни асоциация от там, естествено е вулкана Етна и природни красоти, а втората – мафия. Но едва ли в съзнанието ни ще изникне кинофестивал. А точно на такъв, при това за документални филми с..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg