14 януари: Кулминация на празника Василица

Банго Васил, Банго Васили, Банго Василий (Васильовден), наричан още Василица, е най-големият празник на ромите. Това е ромската Нова година.

Традиционно ромският празник се празнува три дни – от 13-и до 15-и януари. 14-и януари е кулминацията – това е най-важният ден от поредицата. Счита се, че от най-голямо значение е първият гост в къщата, защото какъвто човек прекрачи пръв прага на дома, такава ще бъде и цялата Нова година.

Василица се отбелязва като начало на Новата година от много ромски групи в България, а от няколко години и като ден на ромската култура. Празнуването на Василица е свързано с легенда, че Свети Васил, застъпник и защитник на ромите, възстановява моста, по който преминавали ромите, след като този мост бил разрушен от Дявола и по този начин ги спасил, разказва БГНЕС.

Вечерта на 13-ти срещу 14-ти януари се повтарят християнските ритуали на Бъдни вечер – цялото семейство се събира вкъщи, майката готви птица с ориз или с кисело зеле. Докато я приготвя, мълчи.

Във всяка къща се точат баници, баклави, младите жени чистят къщата и лъскат съдовете, всичко трябва да блести от чистота. Правят и сарми. Когато всичко е готово, слагат трапезата на пода в средата на стаята, и нареждат хляба и гозбите. Запалват свещи, по-младите целуват ръка на по-възрастните и искат прошка. Стопанинът разчупва питката, в която има златна пара, пазена и предавана от баща на първородния син. Чак тогава сядат около трапезата. Ядат, пият, играят, веселят се.

Посред нощ пристига Банго Васил, който е пътувал три дни и се е борил големи трудности по пътя. Затова е ранен, брадясал, уморен. Той е обикновено едър, гласовит, сръчен и щедър. Има добра дума за всеки, пожелава късмет и здраве, щастие на възрастните, а на децата раздава подаръци.

На Василица сутринта децата обикалят съседските къщи и сурвакат за здраве, благополучие, късмет, плодородие. Вярва се, че от тяхната благословия и "лек крак" зависят щастието и късметът.

Живеещите в Берлин млади режисьори Милен Витанов и Вера Траянова са автори на анимационен филм за Банго Васил. Лентата е в т.нар. "дълъг списък на наградите "Оскар". Музиката е на Иво Папазов - Ибряма, адаптирана е специално за филма. Анимацията разказва за приемането и разбирането на различния.

Ето какво пишат авторите за филма на страницата си:

Банго Васил

"Въпросът, който поставихме преди да започнем работа по филма беше: Как можем със средствата на анимацията да построим мост между децата ?
Един от примерите, които ни вдъхнови за подхода ни, е наличието на СИП „Етнически фолклор” в някои училища в Северна България. Чрез приказки, песни и легенди, децата лесно намират път едни към други.

Особено ни впечатли съчинение, написано от 11-годишният Росен Русев от село Победа (област Добрич). В класа на Росен идва нов ученик. Новото момче не говори добре български. Никой не иска да общува с него, Но един ден, когато в час по литература учителката прочита приказката „Щастливият принц” на Оскар Уайлд, чието действие се развива в Египет, в класа се случва нещо необичайно. „От последните чинове се чу шум и шепот.” – пише Росен. „Учителката спря да чете и попита Едуард какво иска да каже. Той каза, че Египет е най-хубавата страна на света. Ние го гледахме с учудване.

Учителката го попита знае ли нещо за тази страна, а той отговори, че тя е неговата родина и започна да разказва за нея. Често не можеше да намери нужната българска дума и се налагаше госпожата да му помогне.

Целият клас мълчеше и слушаше разказа на Едуард. Имах чувството, че съм попаднал в някой приказен филм, пълен с фараони, пирамиди, екзотични животни. Звънецът удари, но на никой не му се излизаше в междучасие. Искахме да попитаме нашия съученик толкова много неща и съжалявахме, че не сме му помогнали да научи повече български думи. Всеки искаше да седне до него и да бъде приятел с него.”
Затова следващата стъпка в разработването на идеята беше намирането на общи елементи, които могат да допринесат за сближаване и взаимно обогатяване. Такива намерихме в легендите за Банго Васил – светецът, когото ромите почитат с идването на Новата Година."

Повече за творчеството на двамата автори и пътя, който изминават до тук, чуйте в звуковия файл.