Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Водните кули в България

Софийските водни кули

7
Водната кула в кв. Лозенец в София
Снимка: арх. Камен Николов / НИНКН

Цикълът предавания „Водните кули в България“ предприема едно пътешествие през времето и пространството, за да срещне слушателите с историята и настоящето на водонапорните кули, строени по българските земи.

Пътувайки из България, всички ние срещаме водни кули – особено из равнинни райони. Някои от тях си приличат поразително и дори за окото на обикновения човек личи, че са строени по едно и също време по сходни проекти. Някои от тези сгради приличат на кули от приказките, а за други дори не можем да разпознем, че са създадени за съхранение на вода. Голяма част са строени край железопътни обекти, за да захранват парните локомотиви с вода, някои са тухлени, някои са изоставени, други стават част от недвижимото културно наследство.

Водната кула в кв. Илиянци в София
Първият епизод на предаването разказва за софийските водни кули – кулата в кв. Лозенец и кулата в кв. Илиянци, която в началото на 2021 г. получава статут на недвижима ценност от Националния институт за недвижимо културно наследство, както и кулата на железопътно депо София. Загадка остават кулата на Американския колеж и тази в кв. Люлин 5.

Разказвачи са архитект Камен Николов от Национален инстутит за недвижимо културно наследство, Божана Димитрова, уредничка на галерия „+359“, инженер Иван Гогев, дългогодишен служител на Национална компания железопътна инфраструктура и Стефан Стоичков, дългогодишен служител на Български държавни железници.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
акад. Никола Съботинов

Разработват се нов вид лазери със свръхкъси импулси на излъчване

50 години от разработването на лазера с пари на меден бромид от акад. Никола Съботинов бяха отбелязани на научна сесия в Българската академия на науките. Идеята на акад. Никола Съботинов за създаване на нискотемпературен меден лазер в България е реализирана през 1974 г., когато под неговото ръководство в Института по физика на твърдото тяло (ИФТТ) е..

публикувано на 10.05.24 в 16:05
Музеят на Троя

Музеят на Троя – един от най-важните съвременни археологически музеи в света

"Миналото е навсякъде. Реликви, истории, спомени заливат човешкия опит. Всяка отделна следа на миналото накрая изчезва, но заедно те са безсмъртни", пише американският историк и географ Дейвид Лоуентал, който казва, че днес почти всеки ден се открива поне по един нов музей някъде по света. А ние този път ще погледнем към един нов музей, който събира..

публикувано на 10.05.24 в 14:10
 арх. Георг Винтген и арх. Стоян Тодоров (вдясно)

Ролята на архитекта е да бъде диригент на процеса на създаване на сградата

Професионални задачи на архитектите и инженерите за създаване на качествена среда бе темата на провелата се международна конференция у нас, организирана от Алианса за висока строителна култура. Жизнената среда на човека оказва мощно влияние при формиране, развитие и съществуване както на отделния индивид, така и на обществото. Качеството ѝ оказва пряко..

публикувано на 09.05.24 в 18:30
Сцена от пиеса „Животът е пред тебе“ от Ромен Гари - Емил Ажар.

Мистификациите – литературни и не само

На 8 май – денят на капитулацията на Германия говорим за условността на литературните произведения, а понякога и на историческото знание. 150 години след издаването на първия том на "Веда Словена" от Стефан Веркович, на рождения ден на Ромен Гари, спечелил с мистификация два пъти "Гонкур", втория път под псевдонима Емил Ажар, анализираме с..

публикувано на 08.05.24 в 17:46

Вълнуващите истории на музикалните инструменти

Как да привлечем децата към четенето и да ги спечелим, като представяме по нетрадиционен начин малко познати факти за тях? На този въпрос отговаря "Енциклопедия на музикалните инструменти" на Щепанка Секанинова. За значението ѝ при обучението за децата е разговорът в предаването "Следобед за любопитните" с музикалния педагог Адриана Бенова. Щурчето..

публикувано на 07.05.24 в 15:05