Бойното изкуство не се преподава, то ти се случва

Капоейрата e бразилско бойно изкуство. Първоначално практикувана от черните роби в Бразилия, днес капоейра е разпространена по целия свят. В африканските култури танц и борба трудно могат да бъдат разделени едни от други. От там и многото танцови и акробатични елементи в капоейрата.

Легендата разказва, че на робите в Бразилия е било забранено да се бият по между си, за да не се контузват (господарите си пазели „стоката“). За да разрешават конфликтите си по физически начин, боят бил превърнат във формата на танц. Думата „capoeira“ означава „висока трева“.

Валери Иванов е един от първите преподаватели по капоейра в България, ето какво разказва той за бойното изкуство в “Нашият ден“:

“Няма как да преподаваш бойното изкуство, то е нещо като усещане, което с процеса започва да ти се случва.

Много хора свързват бойното изкуство с това, с което се занимават децата. Вероятно на децата им е най-близко. Правилно е бойните изкуства да се наричат военни. Нещата, свързани с войната, няма как да практикуваш всеки ден. Единственият начин да го практикуваш е то да бъде направено на игра. Хората, които успяват да запазят играта в себе си, успяват да харесат и бойните изкуства и да станат част от живота им.

Човек винаги изживява себе си по нов начин, ако е отворен. Колкото повече се затваряме, толкова повече остаряваме. Затваряме се основно заради това, че мислим себе си по някакъв начин за установени и за трайно постигнали нещо. Във философията на бойните изкуства е да се научиш да губиш.“

Чуйте целия разговор в звуковия файл.