Еротиката на Тициан във Виена

Виенската картинна галерия показва изложба, посветена на идеала за женска красота във венецианското изобразително изкуство от 16-и век. В няколко зали в дясното крило на галерията са изложени картини на Тициан и неговите съвременници от Венецианската школа, като Палма ил Векио, Парис Бордоне, Джакопо Тинторето и Паоло Веронезе.

Красота, еротика и поезия са изобразени в платната на тези художници. В изложбата могат да се видят портрети на жени, заети със своя тоалет, или любовни двойки, които за времето си са били новост в тогавашното изобразително изкуство. Този вид портрети от началото на 16-и век се наричат „Красивата венецианка“ и представляват горната половина на идеалната представа за полуразголено женско тяло, чийто единствен признак е еротична красота. Дълго време се е смятало, че това са портрети на куртизанки. Много характерна е картината „Виоланте“ на Тициан, която се смята за най-ранната „белла“ на художника. От същата серия е и картината на Палма ил Векио „Жена със зелена рокля“, както и платното на Тинторето „Млада жена с разголен бюст“.

Интересен факт са направените рентгенови снимки на картините на Тициан, на които се виждат детайли на копия и допълнителни подобрения. Например в картината "Венера от Урбино" се вижда копие на флорентинския оригинал „Белла“, в който са дорисувани детайли на дрехите и деколтета, с цел да се покаже повече плът. По всяка вероятност портретите са били поръчвани, а Тициан е рисувал допълнително своите картини, преминавайки от портрет към еротично идеално изображение.

Освен измислените идеални портрети има и т.н. "реални портрети", в които са спазени моралните норми на облеклото. Такива са портретите на Изабела де Есте от Мантуа и на Елеонора Гонзага от Урбино и на редица поети и писатели от това време, които в творбите си са се занимавали с темата за красотата на жената и нейното място в социалния живот, например Бенедето Варчи, Чезаре Вечелио.

Изложбата е доукрасена с оригинални прибори за тоалет от 16-и век, които са изобразени на много от портретите на Тициан, както и с прожектиране на любовна поезия от Петрарка.

Показани са и картини с библейски сюжети, като „Адам и Ева“ на Тинторето, „Диана“ на Бордоне и други от Новия и Стария завет. Тук трябва да споменем картината на Тициан „Мадона с младенец пред пъстра кърпа“, в която лицата са много човешки, ландшафтът е пасторален, озарен от залязващото слънце. Нарушаването на строгата симетрия, както и сенките и светлите петна по картината, показват развитието на Тициан като художник и неговото отдалечаване от учителя му Джовани Белини.

Повече за изложбата можете да научите от Константин Брадваров в звуковия файл.

Kunsthistorisches Museum Vienna