Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Психологията на пристрастяването и пороците на големите в изкуството

Снимка: Pixabay

Най-естественият признак на човешката природа е зависимостта от другите. Ние не бихме могли да задоволим нито една своя потребност сами. Откажем ли обаче да приемем вродената си зависимост от живото „ти“ срещу нас, се пристрастяваме към всеки пълнеж в живота ни.

Когато човек не може да изпита пълноценно преживяване и да задоволи потребностите си, които му доставят същинско удоволствие – нуждата да принадлежи на някого, да се утвърди като личност, да е нахранен и сензорно и сексуално задоволен – той се опитва да замести качеството с количество. Това количество се крие зад името „метаудоволствие“ или „менте удоволствие“ и служи като патерица, към която обаче човекът лесно се пристрастява.

„Метаудоволствията предимно са неодушевени предмети, които нямат собствена воля и създават илюзия за контрол“, обяснява психологът Мадлен Алгафари. По нейни думи живеем в ерата на хиперконсумацията, защото това е единствената потребност, която позволява неодушевен източник на удоволствия.

За да стигне до живия човек и да получи същинска наслада, Азът трябва да бъде гъвкав поведенчески. Това от своя страна крие риск –не усвои ли достатъчно добре инструментариума си и този модел на поведение, той може да не повлия на човека срещу себе си и по този начин да му даде силата да го нарани. Тук настъпва моментът, в който желанието към неодушевения източник се превръща в най-прекия и безболезнен път към удоволствието.

Повече за нуждата да изгубим контрол, докато упражняваме такъв, Мадлен Алгафари разказва в звуковия файл.

В света на пристрастените властва несъзнателното. И макар да не бива да се слага знак за равенство между зависимостите и творчеството, нито пък да се търси каквато и да било тенденция, историята на изкуството познава и винаги ще помни хората на „вътрешното зрение“, които в опиятите, особено от XIX век насам, намират четката, с която да нарисуват реалността – невидима за мнозина.

Винсент ван Гог и абсентът като артистичен инструмент; Пикасо и пристрастяването му към жените, вдъхновили различните периоди в неговото творчество; Андре Масон и автоматизмът в рисуването, повлиян от различни вещества; светът на символистите, в който опиумът е цар; и разбира се, Салвадор Дали, който е вярвал, че няма нужда от наркотик, защото самият той е такъв – за изкуството като огледало на зависимостта и за това какво се крие зад картините на именити художници разказва илюстраторката Кристина Тужарова.

Много от произведенията във визуалното изкуство са плод на експерименти, свързани с употребата на опияняващи и наркотични вещества. Навярно можем да кажем същото и за някои изградени филмови персонажи, доближили се до съвършенството.

Едва ли някой вече знае къде започва Чарли Харпър и къде свършва Чарли Шийн. Дори самият актьор не е наясно. Сигурно е обаче, че Робър Дауни Джуниър надделя над слабостите си и служи за добър пример на мнозина.

Ясно е, че когато навлизаме в света на пристрастените, трябва да надникнем в живота на зависимите на екрана, за да ги видим пристрастени извън него. И когато правим това, започваме от феноменалния Хийт Леджър, за да развенчаем мита за всички наркотици, вдъхнали живот на Жокера в „Черният рицар“. Правим го заедно с кинокритика Георги Петров, който е убеден, че на таланта не са му нужни никакви вещества, за да се покаже на екрана.

Разровим ли се в дебрите на човешката душа, навярно ще открием първоизточника на всеки порок, а редом до него ще стоят и немалкото оправдания за съществуването му. И тук няма значение човек на изкуството ли си, или просто човек. Всеки си има своите криви черти, остри завои и ужасно прави линии, водещи в неприятна посока, които иска да изтрие, но не може. Но пък това по никакъв начин не ни пречи да надникнем във вселената на големите писатели, за да разберем какво (често) върви рамо до рамо с неограничения им талант.

Затова ни дава повод както твърдението на френския поет Артюр Рембо, че артистичното творение може да се постигне само чрез дълго ирационално разстройство на всички сетива. Така и идеята на Хемингуей, че истинският мъж трябва да бъде винаги пиян.

Първата крачка обаче правим с именитите руски класици. И стигаме някъде там, между достоевския „Играч на рулетка“ и булгаковия „Морфин“.

На play разстояние сте от това да разберете психологията на пристрастяването.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пиесата "Швейцария" за първи път на българска сцена

Най-новото заглавие в репертоара на Театър 199 "Валентин Стойчев" е спектакълът "Швейцария" от Джоана Мъри-Смит. Този текст на авторката се поставя за първи път на българска сцена. "Пиесата ни среща с Патриша Хайсмит, когато тя вече живее като отшелник в алпийската страна и няма намерение да публикува повече романи. В дома ѝ пристига енигматичен..

публикувано на 11.02.25 в 08:55

София посреща най-доброто от италианското планинарско кино

За поредна година София посреща най-доброто от италианското планинарско кино. Очакват ни три филмови вечери – 11, 12 и 13 февруари – с традиционната кинопанорама "Истории от планината", всеки ден от 19:00 часа в Дом на киното.  Селекцията включва 12 италиански филма – едни от най-добрите съвременни заглавия в жанра на приключенското и..

публикувано на 11.02.25 в 08:35
проф. Ванда Смоховска-Петрова (1919-2011)

Литературният обмен между България и Полша

Това е първият от серия броеве на предаването, посветени на полската литература.  Пилотното издание на рубриката "На фокус: Полша" разказва за литературоведката и преводачка Ванда Смоховска.  Литературоведката и преводачка професор Ванда Смоховска-Петрова (1919-2011) – полякинята, емигрирала в България по време на Втората световна война, която посвещава..

публикувано на 10.02.25 в 16:30

Танцът като социална принадлежност за възрастни хора

"Аз съм тук" е проект за достъп до изкуство на възрастни хора, който отбелязва една година от съществуването си с усещане за смисъл и битка за държавна подкрепа. В рамките на проекта хора на възраст над 60 години получават възможност за курсове по латино, бални и народни танци, както и часове по оздравителна гимнастика. Първоначалното финансиране идва..

публикувано на 10.02.25 в 16:04

Изкуството триумфира в повече от една форма в "Сълза и смях"

"В памет" е изложбата, посветена на кинорежисьора Николай Волев, и включва негови картини и фотографии. Ще бъде открита на 11 февруари от 17.30 часа във фоайето на Театър "Сълза и смях" .  В изложбата, освен картини и фотографии на Николай Волев, публиката може да види картини на Влади Въргала, Петя Миладинова, Силвия Генова, Петър Георгиев-Рей, Ники..

публикувано на 10.02.25 в 15:06