Действителността е първото отличително качество на документалните филми и главен герой във всеки от тях. Ако действителността обаче се задоволява само с истината, документалното кино има способността да я облича в различни думи и визии, но винаги с цел да ѝ създаде необходимата художествена интерпретация. Тя диша и се вълнува в синхрон с мозъка на съответния филм – неговият режисьор, сценарист, оператор. А подходите, чрез които може да бъде представена, стават все повече и все по-индивидуални.
И тъй като документалното кино се явява най-сигурният носител на послания, смисли и цели, често по-големи от човека, в часа на „Кино с думи“ разгледахме приомите в този киноизказ и начините той да достигне до зрителите си.
„Възможностите на документалното кино са безгранични и зависят от способността на авторите на филма да докажат своята теза, да я наложат и да направят публиката съпричастна към тяхната истина“, обясни режисьорът и сценарист Костадин Бонев.
„Според мен единственото нещо, с което трябва да се съобразява всеки автор на документален филм, е истината. И по какъв начин, независимо от формата, тя ще бъде показана и разказана. Всичко друго е безкрайни възможности“, допълни режисьорът Тонислав Христов.
Идентификацията на публиката е крайна цел за всеки документалист и си заслужава положените усилия. Всички изразни средства на документалното кино трябва да работят за това истината да бъде безусловна и да докосне зрителя. Най-силният инструмент в случая е емоцията. Тя е тази, която може да промени нагласите на човек и да го накара да повярва, че времето, отделено за историята, развита чрез филмовото действие, си е заслужавало.
„Има много начини емоцията да се гради – бавно, стъпка по стъпка“, разясни Христов, който е на мнение, че у зрителя има много бутони, с които трябва да се внимава в кой момент ще бъдат натиснати.
„Накрая на филма ти трябва да предадеш тази емоция, която си изпитал като режисьор и това, което те е водело, докато си създавал филма. Може би това е и най-трудното в целия процес на правене на кино – да не се окаже накрая, че филмът ти е просто празна черупка“, каза още режисьорът на „Тайният живот на Вера“.
За емоциите, които се предават на зрителите, спомагат още музиката, цветовете и архивните материали, използвани в един документален филм. Спомагат и т.нар. „говорещи глави“. Често именно те движат историята.
„Смущението от говорещите глави идва тогава, когато те изнасят лекция. А когато се превърнат в част от драматургията, те се превръщат и в емоционален център. Всичко зависи от това какво разказва тази говореща глава“, обясни Костадин Бонев, чийто документален филм „Гео Милев в лабиринта на времето“ спечели тазгодишната Награда на критиката на 26-ия фестивал „Златен ритон“.
Върховната фаза на режисурата, както казва Станиславски, е, когато режисьорът изчезне в своя спектакъл. В документалното кино тази фаза се състои в отварянето на сетивата и сливането му с целия екип на филма.
Как обаче всеки един истинен документален разказ може да достигне до своите зрители?
Според продуцентката и преподавател Мартичка Божилова достъпът до документално кино е труден.
„Продължаваме да нямаме никаква политика за излъчване на документално кино – регулярно и премислено. Документални филми можем да видим само по много малкото фестивали у нас и по единствения телевизионен канал БНТ, но много спорадично. Няма я нужната предсказуемост, по този начин не се изгражда вярна публика“ споделя тя.
В момента документалното кино у нас се разпространява предимно на принципа „партизански метод“.
„Това е full-time job, трябва някой да се занимава с това 24 часа в денонощието – работа в социални мрежи, работа на място. А колко по-хубаво би било, ако и Министерството на образованието – защото документалното кино има много силен образователен елемент – и в университетите, и в училищата, и в библиотеките, и въобще във всички тези инфраструктури, които така и така съществуват, тези филми бъдат
показвани. По този начин ще започне да се създава едно мислещо, демократично общество в лицето на тези, които идват след нас – младите“, смята още Мартичка Божилова.
Всичко е въпрос на ентусиазъм и лична инициатива, но е сигурно, че публиката иска да гледа документално кино. А за хората, които го правят, то е преди всичко привилегия.
В звуковия файл ще чуете още:
· Драматургията като граница между документалното кино и разширения телевизионен репортаж;
· Разликата в подходите към истината – къде свършва авторовата позиция и къде започват внушенията, изведени чрез филмово действие;
· Режисьорските подходи към човека в кадър и начините, по които можеш да извадиш и задържиш емоцията, която се крие в неговите думи;
· Бягството от клишетата и готовността на режисьора да се отвори към всяка позиция, която е различна от неговата;
· Мястото на възстановките в един документален филм;
· Доколко е оценена работата на хората, които създават документална продукция и как се разпространява тя;
· Защо всеки път се налага режисьорите да „започват отначало“ и да запознават разпространителите на документално кино с работата си;
· Възможни ли са и у нас механизми за разпространение на документални филми, в които да липсва активното участие на режисьора.
Тихо, но силно е присъствието на талантливата ни художничка Стефанка Стойчева, чиято ретроспективна изложба "Погледни ме" ни среща с творчеството ѝ. Разположена е в четири пространства на Художествената галерия – Казанлък. Това е първият опит за цялостно представяне на, както я нарича директорът на галерията Пламен Петров, куратор на изложбата – "едно..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" разговаряхме с Пламен Тотев за книгата му "Митове за сътворението". В книгата са разказани старогръцки, скандинавски, арменски, библейски, български, славянски, древноегипетски и индийски митове – за това как от хаоса са се родили светът и боговете, земята и океаните. От тях ще научите..
Един от първите музеи в Пиринския край е къщата-музей "Никола Вапцаров", отворена за посетители през 1952 г., което поставя началото на музейното дело в Банско. Сега в града е изграден музеен комплекс, който включва седем обекта, представящи историята, културата, архитектурата и характерната за региона природа. Читалище "Никола Вапцаров" –..
От години Банско е не само предпочитана зимна ски дестинация и лятна възможност за туристически преход из планината, а и град, предлагащ богат палитра от културни събития и срещи. Общината изпрати месец юли с препълнени площади и наситена фестивална програма и за 27-и път е домакин на един от най-мащабните джаз фестивали "Банско джаз..
Фестивалът за дизайн на персонажи Pictoplasma ще се състои във Варна за втори път с балканско издание. Артисти от България, Северна Македония, Румъния, Сърбия, Хърватия и Украйна ще покажат най-новите тенденции в дизайна на персонажи от сферите на съвременно изкуство, стрийт арт, мода, илюстрация и анимация с балкански привкус. Pictoplasma x Balkans..
Александър Думанов – поет и изследовател на банския диалект. Той се е посветил на съхраняването на неговата автентичност. Думанов не само пише книги..
Читалище "Никола Вапцаров" в гр. Банско отбелязва 130 години от своето създаване, носейки със себе си история и значимост в културно-просветната..
Живеем във време, в което почти всички носим на китките си часовници, които измерват крачките ни, сърдечния ритъм, мускулните съкращения и улавят и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg