На 7 март 1988 г. Орлина Аспарухова става първата българка, която е лицензиран пилот на въздушен балон.
Летяла е над три континента – Европа, Азия и Южна Америка. Извършва първия си полет в България, през май 1988 г., над град Пловдив, по време на Международния панаир, 96 години след полета на Годар. Има над 3000 летателни часа с балон. През 2014 г. се състезава на Световното първенство, в Бразилия.
През 1987 г. убеждава ръководството на „Електроимпекс“ да закупи въздушен балон за рекламни цели и поръчва двуместен балон с обем 1600 м3, от Англия. През февруари 1988 г., постъпва в Центъра за авиационно обучение в град Лешно, Полша.
На 7 март 1988 г. става първата българка - лицензиран пилот на въздушен балон. През май 1988 г., 96 години след полета на Годар, извършва първия си полет в България над град Пловдив по време на Международния панаир.
През 1990 г. напуска „Електроимпекс“, основава балон-клуб „Орли” и се посвещава изключително и само на летенето с въздушен балон. През 1992 г. записва първото си участие на европейско първенство във Франция, където от 100 балона само 2 са пилотирани от жени – България и Англия.
През 2014 г., Орлина Александрова участва на световното първенство в Бразилия, което се провежда по време на първите световни екоигри. Те включват 13 вида спорт, свързани с природата, един от които е летенето с въздушен балон. Тогава участниците прелитат над водопада Игуасу. Взема участие и на балон-фиеста в Индия.
За чувството да летиш над три континента и да бъдеш пионер в своето летателно изкуство разказва в “Нашият ден“ Орлина Аспарухова:
“Всеки полет е различен, затова не мога да избера кой от тях е бил най-красив, невероятно е! Летяла съм над Бразилската джунгла, над Индийски пустиня, стартирала съм от площада пред “Ермитажа“ в Петербург.
Много е интересно, когато летиш за първи път на непознат терен. Много обичам да летя в България и когато кацам по ниви и се срещам с местните хора, това са невероятни срещи.
Кацам по непознати паркове, ниви и площади и винаги се срещам с хора, които са много интересни. Различните държави ни посрещат със собствени традиции.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
Александър Думанов – поет и изследовател на банския диалект. Той се е посветил на съхраняването на неговата автентичност. Думанов не само пише книги на този диалект, но и ръководи театрална трупа, наречена "Сарандевото кафене", с която продължава традициите и културното наследство на Банско. В своите произведения Думанов умело вплита звънливата..
Разговор с най-добрия ни състезател по ски алпинизъм Никола Калистрин в ефира на изнесеното студи от Банско на предаването "Нашият ден" представя предизвикателството да изкачи 30 върха на Северен Пирин и подготовката му за олимпиадата. На 5 април тази година той успешно завърши предизвикателството 30Х10. 27-годишният банскалия измина скоростно..
Един от първите музеи в Пиринския край е къщата-музей "Никола Вапцаров", отворена за посетители през 1952 г., което поставя началото на музейното дело в Банско. Сега в града е изграден музеен комплекс, който включва седем обекта, представящи историята, културата, архитектурата и характерната за региона природа. Читалище "Никола Вапцаров" –..
Читалище "Никола Вапцаров" в гр. Банско отбелязва 130 години от своето създаване, носейки със себе си история и значимост в културно-просветната дейност на града. В разговор в мобилното студио на предаването "Нашият ден" Силвия Терзиева, секретар на читалището, и Елена Калайджиева, организатор на събития, споделиха как се подготвят за..
Д-р Веселин Тенев живее и работи в САЩ, и гостува за втори път в предаването, защото има какво да каже – от конспирациите, през политиката, до сатанизма. Философският проблем на сатанизма и психичното здраве. Докъде водят ограниченията или забраните на удоволствията. За вуду фестивалите, вуду храмовете и българските книжарници от 70-те години...
Александър Думанов – поет и изследовател на банския диалект. Той се е посветил на съхраняването на неговата автентичност. Думанов не само пише книги..
Читалище "Никола Вапцаров" в гр. Банско отбелязва 130 години от своето създаване, носейки със себе си история и значимост в културно-просветната..
Един от първите музеи в Пиринския край е къщата-музей "Никола Вапцаров", отворена за посетители през 1952 г., което поставя началото на музейното дело..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg