Премълчаната история на „Атиловите“ империи

Какво е съдбата на новите империи, включително и на евентуалната Евразийска, за която мечтае Дугин, а Путин се стреми да я постигне?

„Тя ще е същата, като на досегашните „Атилови“ империи: триумф→ авторитарен контрол→ всеобща бедност→ умора/досада (и най-накрая)→ паническо бягство (от отговорност). Ако се оставим да бъдем въвлечени в подобно евроазиатското) геополитическо торнадо най-накрая българите ще се окажем пак всред купища рушевини. Ние, българите, вече четвърт век не успяваме всред тях да открием здравата почва, за да почнем да градим наново.“ 

Това са редове от новата книга на арх. Христо Генчев, който продължава: „Българският народ знае-разбра, че емоцията е високорискова геополитическа инвестиция и затова подхожда рационално (често ограничено), но все пак, разчитайки на разумни аргументи. И затова не желае вливането му в някакво евразийско-славянско море; това вече сме го преживели. Това обаче може да му бъде натрапено при евентуално западно капитулиране. Да се бори пък със собствени сили в полза или срещу глупотевината – измислената дилема „моно/многополярен свят“, не му идва наум. 

Българският народ вече изразходва-съсипа силите си в името на далеч по-завладяващи идеи като „национално обединение“ и/или социалистическия глобализъм на „световната революция“.

В актуалната дискусия участват проф. арх. Христо Генчев, известен публицист, общественик и независим геополитически експерт, историкът проф. Никола Г. Алтънков, както и Илия Налбантов, програмен директор в асоциация „Джордж Маршал – България“, неправителствената организация, чиято цел е да дава обективни оценки и да развива стратегии за сигурността и стабилността в Югоизточна Европа и Черноморския регион.

Професор архитект Христо Генчев е един от най-изявените български архитекти, общественици, публицисти, независими геополитически експерти, който със своите позиции оказва въздействие върху българския обществено-политически живот от 1990 година и до днес. Той развива изключително широка дейност освен като архитект и градостроител, но и като преподавател, изследовател, учен. Бил е председател на Съюза на архитектите в България през 1990-1992 г. Член на Съюза на учените в България, Съюза на българските писатели, Клуба на приятелите на софийската архитектура, Академичен форум за национална политика. Лектор и участник в геополитически и културно-политически форуми и семинари в България, Германия, Австрия и други страни. Подпомага работата сред българите в чужбина. Автор е на 10 книги, като за „София, мислена в пространството и отвъд времето" (2009) му е присъдена награда на Столичната община за ярко постижение в областта на културата.