Какво (не) се случва в Бердянск, Украйна

Въпреки затруднената комуникация и опитите за ограничаване или фалшифициране на информацията, всички ние виждаме пораженията от войната и трагедията на населението в атакуваните украински селища, включително и на много бесарабски и таврийски българи, компактно живеещи в тях. Освен че са пряка заплаха за живота и здравето им, причиняват материални загуби и провалят житейски планове, военните действия са пагубни и за една крехка и изтъкана с много любов и усилия връзка с езика и културата на прародината България. В условията на война образованието, културата, изкуството неизбежно остават на заден план. Български неделни училища, клубове и състави не функционират, част от командированите преподаватели се прибраха в България, други остават там с минимални шансове да се придвижат между блокадите и разрушенията.

Валентин Василев е хореограф, преподавател по български народни танци в Бердянския държавен педагогически университет и в Българското неделно училище „Васил Левски“ в Бердянск. Успява да се евакуира преди мостовете и пътищата да бъдат разрушени. С някои от колегите си няма връзка. Говори с много любов за българите в Украйна, за прекрасния им старинен говор, за топлотата, с която са го приели, и за успехите на групите по български народни танци, които води. Самият той пък е усвоил професионално украинския танц гопак.

В момента обаче денят му е запълнен не от танци и преподаване. Във Варна, където живее, Валентин посреща бежанци от Украйна и им помага за настаняване, достъп до грижа и адаптиране. Хората се нуждаят първо от човешка топлина и подкрепа, казва той, така се отплаща за любовта, която е получил в Украйна. Чуйте разказа му в рубриката „Всичко за образованието“.