Атомът, байтът и генът са градивните единици, които ХХ век откри. Всяка от тях започва революция, а комбинацията от трите ще определя животът ни занапред.
Молекулата на ДНК беше открита през 1953 г., през 1993 г. започна проектът за разчитане на човешкия геном и беше завършен безпрецедентно бързо, през 2001 г.
Дотогава се смяташе, че ДНК определя кои сме ние, кой сме били и какви ще станем. Но не гените или броят им ни определя. Ако си представим генетичната информация като книга, голямо значение има кой и как я чете. Начинът на живот определя кои глави от книгата ще бъдат прочетени, къде ще бъде подчертано и кои пасажи ще бъдат изпуснати.
А всичко това зависи от условията на средата, с които се занимава една от най-бързо развиващите се науки – епигенетиката или над-генетика.
Предразположението към дадено заболяване не е предварителна присъда и не означава, че ние непременно ще се разболеем от него. Начините на хранене, начинът на живот, фактори като стреса – всички те определят какво ще се случи с нас.
„Още Хипократ е забелязал, че множество хора боледуват от една и съща болест, но всеки боледува и оздравява различно.
Заболяванията са сложни процеси и те в много по-голяма степен се определят от факторите на средата. Дори ако човек притежава блестяща генетика и я постави в лоши условия – тя няма да се прояви, казва доц. д-р Милена Георгиева, от Лабораторията по молекулярна генетика към Института по молекулярна биология при БАН.
В разговора с нея става въпрос за диагнозата „предоцелели“, за „митохондриалната Ева“ и наследствеността, която идва по линия на женското потомство и за това доколко сме зависими от гените си и доколко сме творци на съдбата си.
Човешкият дух не спира да лети напред и нагоре – това ще докаже Четвъртото издание на младежкия научен фестивал "АЛО, КОСМОС | Говори България", който се завръща на 25 юни от 10 ч. в София Тех Парк. За научните работилници, интерактивните изложби, провокиращите мисълта лекции и демонстрации говори в "Нашият ден" доц. д-р Владимир Божилов –..
Исландия определено е страна, която вълнува въображението със своите гейзери, водопади, сурова природа и народ, потомци на викингите. Вероятно приказната среда е причината 80 на сто от исландците да са абсолютно убедени, че троловете съществуват и че горски гора живеят във всяка скала. Най-омагьосваща е обаче перспективата да видиш с очите си, не..
Какво се случи на 26-и април 1986 година след аварията на атомната централа в Чернобил, какво бе оповестено в България и какво направиха властите – на тези въпроси отговаря в предаването "Следобед за любопитните" Атанас Кръстанов – физик и експерт. "Преди всичко науката за радиационната безопасност обхваща всички хуманитарни науки – физика,..
Проф. Йордан Калайков издаде книгата "Педагогически размисли и прозрения". Той е професор, доктор на науките, писател и художник. Публикувал е над 70 книги в областта на образованието и 17 книги с проза, поезия и есеистика. Негови разкази и есета са издавани в сп. “Пламък”, сп. ”Везни”, “Литературен вестник”, “Литературен форум” и др. Негови..
Ронда е един от най-старите градове в Европа. Разположен е в южната част на Испания, на 100 км североизточно от Малага в Андалусия. Наричат го "селище на тореадори и бандити". Защо го свързват с бикоборците? Обяснението за бандитите е лесно – пътят до Ронда върви по ръба на дълбока пропаст, а самият град е разположен високо в планината върху две..
Националният конкурс "Искри" проведе своето 41-во издание. Финалът събра 40 талантливи финалисти за първи път в историята на конкурса, а церемонията се..
Актрисата Мимоза Базова, която е вече 46 години част от трупата на Театър "Българска армия" тази година беше удостоена с почетен "Аскеер". Тя завършва..
Целта на конкурса е насърчаване на децата за творческа и индивидуална изява. Да открива, популяризира и подпомага развитието на талантливите деца!..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg