Атомът, байтът и генът са градивните единици, които ХХ век откри. Всяка от тях започва революция, а комбинацията от трите ще определя животът ни занапред.
Молекулата на ДНК беше открита през 1953 г., през 1993 г. започна проектът за разчитане на човешкия геном и беше завършен безпрецедентно бързо, през 2001 г.
Дотогава се смяташе, че ДНК определя кои сме ние, кой сме били и какви ще станем. Но не гените или броят им ни определя. Ако си представим генетичната информация като книга, голямо значение има кой и как я чете. Начинът на живот определя кои глави от книгата ще бъдат прочетени, къде ще бъде подчертано и кои пасажи ще бъдат изпуснати.
А всичко това зависи от условията на средата, с които се занимава една от най-бързо развиващите се науки – епигенетиката или над-генетика.
Предразположението към дадено заболяване не е предварителна присъда и не означава, че ние непременно ще се разболеем от него. Начините на хранене, начинът на живот, фактори като стреса – всички те определят какво ще се случи с нас.
„Още Хипократ е забелязал, че множество хора боледуват от една и съща болест, но всеки боледува и оздравява различно.
Заболяванията са сложни процеси и те в много по-голяма степен се определят от факторите на средата. Дори ако човек притежава блестяща генетика и я постави в лоши условия – тя няма да се прояви, казва доц. д-р Милена Георгиева, от Лабораторията по молекулярна генетика към Института по молекулярна биология при БАН.
В разговора с нея става въпрос за диагнозата „предоцелели“, за „митохондриалната Ева“ и наследствеността, която идва по линия на женското потомство и за това доколко сме зависими от гените си и доколко сме творци на съдбата си.
Ако попаднете на белгийски битак, наречен брокант, ще забележите как ловците на антики най-внимателно ровичкат сред купищата ленени покривки и ръчно плетиво на лов за прочутата брюкселска дантела. Защото тя е като брюкселската вафла - символ! Само дето е далеч по-красива и по-малко калорична. Покривките от ефирното ръкоделие приличат на уголемени до..
През 2025 г. ще се случат общо четири затъмнения, съобщава в ефира на предаването "Следобед за любопитните" физикът Пенчо Маркишки от Института по астрономия с НАО при БАН. Две от тях ще бъдат пълни лунни – на 14 март и на 7 септември, а останалите две ще са частични слънчеви – на 29 март и 21 септември. От България ще можем да..
Своята кариера на художник-карикатурист, а и на "пописващ" пародии и смешки Димитър Чорбаджийски-Чудомир разгръща първоначално най-пълно във в. "Барабан", където работят още фигури като Борю Зевзека (Борис Руменов), Сава Злъчкин, Стоян Шатле и други – повечето днес забравени, но за времето си известни и обичани. За Чудомир, за творчеството му..
На 15 януари 1990 г. в залата на Съюза на българските писатели в София в присъствието на около 100 души – писатели, журналисти, учени, обществени деятели - е учредено Културно-просветното дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец". В онези години за сънародниците ни в Молдова, Украйна, Казахстан, Сибир и т.н. в..
Пламен Вукадинов е водолаз, фотограф и инструктор по подводни спортове. Посещавал десетки места, попадал не веднъж в опасни ситуации, спасявал човешки животи. Тези истински истории описва в биографичната си книга "Адреналинът е моята стихия". Издава и втора – "Интоксикация", в която помества разкази на свои приятели и съмишленици, докоснали се до..
Известният попарт художник Калоян Илиев - Кокимото открива интересна изложба в галерия "Видима", Севлиево. Роден е през 1979 г. във Варна. Завършва..
Навършват се 143 години от рождението на Владимир Димитров-Майстора. За 13-и път ще бъде връчена Националната награда за живопис на името на художника...
В предаването ви предлагаме документален запис от 4 ноември 2024 г. от залата на Виенската държавна опера на спектакъла на "Мадам Бътерфлай" – триактната..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
