Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Спим, за да помним, спим, за да забравим

Снимка: Rawpixel

Векове наред поети, философи, проповедници, шефове на компании и обикновени началници са умували над необходимостта от сън. До съвсем неотдавна изследователите се шегуваха, че функцията на съня е да ни отърве от сънливостта.

„По време на сън време на сън мозъкът съставя минибюджета на организма, преценява какви нутриенти трябва да се усвоят и какви токсини да се изведат от тялото“, казва Иван Греченлиев, един от гостите на събитието „Могъщият мозък“ (The Mighty Brain) на Рацио, което ще се състои на 31 март в клуб The Steps.

Сънят е свързан с паметта и всъщност противно на популярната фраза „от сън спомени няма“, се оказва, че сънят  играе ключова роля в консолидирането на спомените. По време на сън болезнените спомени се смекчават, вероятно затова се казва, че сънят лекува, при това не само, когато сме болни или неразположени.

Сънят подпомага уменията ни да учим, да помним, да се владеем и да взимаме логични решения. Той възстановява имунната ни система, настройва метаболизма и регулира апетита ни. Сънуването смекчава болезнените спомени и създава пространство, в което мозъкът смесва стари и нови знания, пробуждайки креативността ни. Неслучайно има толкова анекдоти за творци и учени, достигнали до големите си идеи на сън.

Недостигът на сън няма директна причинно-следствена връзка с болестите, затова пък има един куп индиректни връзки и е свързан комплексно със здравето и доброто ни функциониране.

Както е казал поетът: „Направени сме ние от сънища и сън отвред обгръща тоз малък наш живот!“

Едва ли е голяма новина това, че качественият сън е от ключово значение, но от разговора с Иван Греченлиев ще научите интересни факти за природата на съня и заспиването при децата и възрастните.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Георги Вълков, Венета Гаврилова и Марина-Николова

Българският език – родината, която е винаги с теб

Родният ни език, българският, добива различно значение тогава, когато сме извън родината. Знаят го всички, които за по-кратко или по-дълго са пребивавали в чужбина. Българският език е още по-различен за тези наши сънародници, които са родени зад граница, някои от тях – далечни потомци на емигранти и преселници, напуснали родната земя преди век или..

публикувано на 17.12.24 в 13:10
Антон Александров

Антон Александров: Не мисля, че изкуственият интелект скоро ще измести човека

"Математиката е в основата на всичко и ако човек започне отрано да се занимава с нея и е постоянен, резултатите не закъсняват. Антон Александров е завършил Софийската математическа гимназия, а след това компютърни науки в Англия и магистър в Цюрих, където са най-добрите специалисти по изкуствен интелект. "Възможността да имам най-доброто от двата..

публикувано на 16.12.24 в 17:30
Нели Керемидчиева

Как "(Не)възможното образование" стана "Възможното образование"

Филмовият фестивал "(Не)възможното образование" се ражда като идея през 2017 г. и за няколкото си издания събира група от съмишленици – родители, учители, граждани, силно желаещи да проучат, разпространят и приложат световно признати и работещи модели на образование с "човешко лице". Опитът на училищата, работещи по тези модели в различни страни,..

публикувано на 16.12.24 в 14:15

Алеф: Ако не бяха те

"Ако не бяха те" е темата по която ще творят участниците в XII Международен литературен ученически конкурс "Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена", организиран от Центъра за еврейско българско сътрудничество "Алеф". Конкурсът стартира на 1 октомври, а малко по-късно за наградените участници в тазгодишния конкурс беше организирана..

публикувано на 15.12.24 в 12:15

Вкаменените блатни кипариси на дъното на Черно море са много добре запазени

Доц. д-р Любомир Кендеров е изследовател-хидробиолог, част от екипа на Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Неговите научни интереси са в областта на оценката на екологичното състояние и екологичния потенциал на речни екосистеми, изкуствени и силно модифицирани водни тела. Ето какво разказва той в предаването "Следобед за..

публикувано на 15.12.24 в 11:55