Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Българският език – родината, която е винаги с теб

Георги Вълков, Венета Гаврилова и Марина-Николова
Снимка: Катрин Димитрова

Родният ни език, българският, добива различно значение тогава, когато сме извън родината. Знаят го всички, които за по-кратко или по-дълго са пребивавали в чужбина. Българският език е още по-различен за тези наши сънародници, които са родени зад граница, някои от тях – далечни потомци на емигранти и преселници, напуснали родната земя преди век или два.

Това много силно пролича и в текстовете, които получихме в юбилейния конкурс на предаването "За думите" с отговор на два въпроса: "Коя е любимата ви дума" и "Как ще продължите изречението "Българският език е…". Тези писма ни докоснаха с искреното чувство и осъзнатата връзка с езика като част от самата ни същност като хора. Затова посвещаваме поредното издание на предаването тъкмо на тях и техния поглед към българската реч.

Ирина Василева живее в Париж от 28 години, университетска преподавателка е, авторка на няколко книги, написани на френски език. Отскоро започва да пише и превежда свои текстове на родния български, предстои те да бъдат издадени у нас. Предава любовта си към българския език на сина си Дамян, който е роден и израсъл в Париж. "Във френската среда българският за нас беше таен език, секретен код, неразгадаем за останалите, но толкова интимен за самите нас…", пише в есето си тя.


Елица Джатова живее от 15 години в Германия, работи като психиатър. Сравнява родния език с море, единствено в което човек може да плува свободно до хоризонта. "В България българският език се приема за даденост, то е както да имаш вода, както да имаш хляб. Когато нямаш вода и хляб, тогава разбираш колко ценни са тези неща.", казва тя.


Марина Николова е българка от Мелитопол, Украйна. Намира спасение от войната в България, старата родина на своите прадеди. В момента следва магистърска програма по история в Софийския университет и преподава дистанционно на ученици в Украйна. "За мен българският език е една от страниците на живота ми, това е езикът, с помощта на който научавам историята и културата на моите предци. Това е езикът, който започнах да уча, за да съхраня спомена за моето семейство и да науча дъщеря ми на този уникален и красив език.", пише Марина в есето си.


В разговора се включва преподавателката по български език, литература и култура в лектората към Центъра по българистика в Мелитополския университет в Украйна доц. Красимира Колева. От няколко години по нейна инициатива предаването "За думите" е част от програмата на курсистите ѝ. Деветите Международни българистични четения за студенти, докторанти и постдокторанти в областта на хуманитарните и социалните науки "Младите в науката без граници" на Центъра по българистика, които се проведоха в края на ноември, бяха посветени на 30-годишнината на предаването.


В предаването гостува и инж. Георги Вълков, наш слушател, отличен в конкурса за своя силно критичен, но солидно аргументиран текст, посветен на някои "залитания" по подражание и криво разбрана мода сред нас, днешните говорещи български граждани на страната.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Семейните констелации и наследените травми: Тежестта на миналото

В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си наследяваме не само външни белези като цвета на косата и очите, но и дълбоки емоционални травми и нерешени конфликти, чиито корени често се крият далеч преди нашето раждане. Съществуват различни..

обновено на 04.02.25 в 14:08

Как мутациите оформят не само биологичните видове, но и хода на живота?

От гените, които оформят живота, до думите, които изграждат езика ни – всичко около нас се променя. Мутациите са движещата сила зад тази промяна, но как точно се случва тя? Как влияят на индивида, вида и обществото? На 10 февруари ще се търсят отговори с молекулярния биолог д-р Петър Ефтимов, лингвиста Тихомир Рангелов и проф. д.н. Стоян Ставру..

обновено на 04.02.25 в 13:35

Анатомия на страха: Епизод 1 – Същност и форми на страха

Поредицата "Анатомия на Страха", част от предаването "Радиоенциклопедия", разглежда базовата емоция страх през призмата на психологията, фактите от научни изследвания, както и през битието на различни култури. В четири епизода разкриваме част от онова, което знаем за природата на страха, неговата еволюция и тънката граница между плодотворното и..

обновено на 03.02.25 в 10:25

За връзката между чишкащото момченце Пис и брюкселската дантела

Ако попаднете на белгийски битак, наречен брокант, ще забележите как ловците на антики най-внимателно ровичкат сред купищата ленени покривки и ръчно плетиво на лов за прочутата брюкселска дантела. Защото тя е като брюкселската вафла - символ! Само дето е далеч по-красива и по-малко калорична. Покривките от ефирното ръкоделие приличат на уголемени до..

публикувано на 02.02.25 в 12:15
Пенчо Маркишки

Две лунни и две слънчеви затъмнения ще се наблюдават тази година

През 2025 г. ще се случат общо четири затъмнения, съобщава в ефира на предаването "Следобед за любопитните" физикът Пенчо Маркишки от Института по астрономия с НАО при БАН.  Две от тях ще бъдат пълни лунни – на 14 март и на 7 септември, а останалите две ще са частични слънчеви – на 29 март и 21 септември. От България ще можем да..

публикувано на 02.02.25 в 10:35