Родният ни език, българският, добива различно значение тогава, когато сме извън родината. Знаят го всички, които за по-кратко или по-дълго са пребивавали в чужбина. Българският език е още по-различен за тези наши сънародници, които са родени зад граница, някои от тях – далечни потомци на емигранти и преселници, напуснали родната земя преди век или два.
Това много силно пролича и в текстовете, които получихме в юбилейния конкурс на предаването "За думите" с отговор на два въпроса: "Коя е любимата ви дума" и "Как ще продължите изречението "Българският език е…". Тези писма ни докоснаха с искреното чувство и осъзнатата връзка с езика като част от самата ни същност като хора. Затова посвещаваме поредното издание на предаването тъкмо на тях и техния поглед към българската реч.
Ирина Василева живее в Париж от 28 години, университетска преподавателка е, авторка на няколко книги, написани на френски език. Отскоро започва да пише и превежда свои текстове на родния български, предстои те да бъдат издадени у нас. Предава любовта си към българския език на сина си Дамян, който е роден и израсъл в Париж. "Във френската среда българският за нас беше таен език, секретен код, неразгадаем за останалите, но толкова интимен за самите нас…", пише в есето си тя.
Елица Джатова живее от 15 години в Германия, работи като психиатър. Сравнява родния език с море, единствено в което човек може да плува свободно до хоризонта. "В България българският език се приема за даденост, то е както да имаш вода, както да имаш хляб. Когато нямаш вода и хляб, тогава разбираш колко ценни са тези неща.", казва тя.
Марина Николова е българка от Мелитопол, Украйна. Намира спасение от войната в България, старата родина на своите прадеди. В момента следва магистърска програма по история в Софийския университет и преподава дистанционно на ученици в Украйна. "За мен българският език е една от страниците на живота ми, това е езикът, с помощта на който научавам историята и културата на моите предци. Това е езикът, който започнах да уча, за да съхраня спомена за моето семейство и да науча дъщеря ми на този уникален и красив език.", пише Марина в есето си.
В разговора се включва преподавателката по български език, литература и култура в лектората към Центъра по българистика в Мелитополския университет в Украйна доц. Красимира Колева. От няколко години по нейна инициатива предаването "За думите" е част от програмата на курсистите ѝ. Деветите Международни българистични четения за студенти, докторанти и постдокторанти в областта на хуманитарните и социалните науки "Младите в науката без граници" на Центъра по българистика, които се проведоха в края на ноември, бяха посветени на 30-годишнината на предаването.
В предаването гостува и инж. Георги Вълков, наш слушател, отличен в конкурса за своя силно критичен, но солидно аргументиран текст, посветен на някои "залитания" по подражание и криво разбрана мода сред нас, днешните говорещи български граждани на страната.
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
Само три години след създаването на Софийския университет са сформирани катедрите по ботаника (1891) и зоология (1897). За десет години броят на катедрите се удвоява и те осъществяват обучение на студенти в рамките на Физико-математическия факултет, в специалността Естествена история. През 1944 г. специалността се разделя на две – Биология и..
Тази година се навършват 130 години от създаването на организираното туристическо движение в България. По повод на този юбилей, срещаме се с председателя..
Отиваме в града на липите, където днес отбелязват Световния ден на социалната работа с празничен концерт в Държавната опера – Стара Загора. На..
Културен код "Мръсно" задаваме в това издание на "Terra Култура" заедно с визуалния артист и фотограф Боряна Пандова . Нейната нова изложба е част от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
