За някои Украйна няма история, била изкуствено създадена държава след Октомврийския преврат, поради което съществуването ѝ е едва ли не парадокс и измишльотина. Разбира се, съпротивата на днешните украинци срещу руската агресия говори за противното, но – така или иначе – в България за украинската история се знае малко, че даже и почти нищо. Вероятната причина за това е, че историята на Киевска Рус е буквално присвоена от Московска Рус, макар двете като държавно устройство да са коренно различни: първата е дълбоко разпокъсана, с множество малки княжески владения със сложна структура на наследяване на Киевския престол; втората е силно централизирана, следваща модела на Монголската империя на Чингиз хан, с абсолютна и с нищо неограничена власт на самодържеца.
През XVI-XVII век в историята на Украйна обаче започват процеси на търсене на самостоятелност както от Полско-Литовското княжество, така и от Московията на североизток. Тези процеси са съсредоточени в две личности – хетманите Богдан Хмелницки и Иван Мазепа. За Киев, за тях двамата, за онези смутни и смътни времена говорят в „Премълчаната история“ проф. Игор Данилевски, специалист по древна руска и украинска история, и проф. Татяна Таирова, специалист по история на Украйна, и Албена Стаменова, преводач от украински, белоруски и руски език.
Днес ни се вижда най-естествено да имаме по три имена – лично, бащино и фамилно, макар че тричленната именна система е сравнително нова в историята ни – от следосвобожденско време. Все по-малко хора обаче знаят и помнят, че има още един вид име и то е родовото – името, с което преди десетилетия и векове е бил назоваван родът, към който е..
Институтът по полимери е научно звено в направление "Нанонауки, нови материали и технологии” на Българската академия на науките. Мисията на Института по полимери е да извършва научни изследвания, иновационни дейности и обучение в областта на полимерите и полимерните материали, които допринасят за развитието на науката и технологиите и са в полза..
Навръх петстотингодишнината от рождението на фламандския класик на ренесансовото изобразително изкуство – художника Питер Брьогел-Стария, говорим за митовете в историята и интерпретацията им в различни сфери на познанието и културата. Събеседниците – културологът Митко Новков, изкуствоведът Любен Домозетски, преподавателят и общественикът Младен..
Една странна тематична амалгама "замесихме" в поредното издание "За здравето". Гостуваха ни двама експерти: доц. Владислав Младенов, уролог, и анестезиологът проф. Атанас Темелков. Темите, върху които акцентирахме, бяха: често срещаните урологични аномалии в детската възраст, характерните и най-чести диагнози, както и свързаните с тях оплаквания при..
Ако не сте чували за турския град Фоча, вероятно ще го разпознаете по-лесно под името Фокея и от уроците по история. Защото Древната Фокея е един от йонийски полиси, разположени по Егейското крайбрежие на Мала Азия. Някога градът е бил толкова силен и проспериращ, че е имал правото да сече собствени монети – и от злато, и от сребро. А върху тях е..
Балет "Арабеск" ще открие петото издание на Софийския фестивал на музикалния театър с новия си спектакъл "BarrocoLife/Съвършенното несъвършенство"...
В с. Лилково, община Родопи, започва фестивалът на българската легенда "Самодивско сборище". Събитието е насочено към опазване на нематериалното културно..
Какво се случи с "Голямото жури" на "Дарик", как продължава "Журито" в интернет пространството, какво е елементаризиране на журналистиката,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
