Калин Гайтанджиев: Наблюдава се пик в тревожните разстройства

4 април е професионален празник на психотерапевтите, психолозите и психиатрите. Денят на специалистите по психично здраве се празнува от 1995 г. насам. Той е учреден заради ролята им за благосъстоянието и менталното здраве на българите.

За ролята и регулацията на професията на психолога говори в “Нашият ден“ психологът Калин Гайтанджиев:

“Хората са разклатени от случващото се, има пик в тревожните разстройства. Живеем в трудни времена за нашата душа. Хората са с повишена тревожност, събитията от света са такива, че трудно функционираме вътре сами в себе си. Това, което се случва е наистина ужасно! Трябва да полагаме съзнателно грижи, за да можем да преминем през него.

Човечеството е разклатено от случващото се. Наблюдава се пик в тревожните разстройства. Комуникацията между хората страда, бяхме затворени години, което се отразява върху начина, по който общуваме. Най-вече върху умението на малкия човек, на детето.

• Как да обясним на децата ужаса на войната
  

Когато човек потърси професионална помощ, на практика е свършил 50% от работата. Това е най-силният му ресурс.

Децата са като лакмус, те са като реактив, те показват какво се случва при възрастните. Ако човек на ниво семейство не погледне детето си през неговите нужди, за да му даде това меките нужди – от внимание, обич и грижа. След време ще се случи така, че ще отгледаме кукли, деца, в чиито очи няма любов, няма милото, нежното умения да кажат нещата, които са вътре в тях.

Това, което се случва в България по отношение на психичното здраве, е това, което се случва във всички други направления на живота. В момента наблюдавам повишаване на психичната и психотерапевтичната култура. Все повече хора търсят помощ от специалисти.

• Децата и темата за войната: Да слушаме като възрастни, но да говорим като родители
  

Човек може много трудно да диагностицира сам себе си с депресия. Това е нещо, което се диагностицира от специалист. Следващата стъпка е как ще бъде приет в обществото. За съжаление все още се възприема, че това е човек, който се лигави. Депресията е тежко състояние, от което човек трудно се измъква сам. В практиката си наблюдавам, че възрастовата граница на хора, които имат депресивни състояния или правят панически атаки, рязко спада.“

Психолог и психотерапевт

“Метафорично казано разликата е като между медицинска сестра и лекар, който е специализирал в конкретно направление. В момента се правят опити да се урегулира професията. Това е изключително трудно. Срещам се с хора, които рекламират себе си като терапевти, но те не са такива.

Това, което могат да направят хората, е да потърсят експертизата в сертифицирания списък на Асоциацията на българските психотерапевти. Може да се потърси дали човекът, към който са се насочили да ходят, фигурира в тази база данни.“

Какви са рисковете, ако професията на психолога и психотерапевта съществува без регулация?

Темата коментира в “Нашият ден“ психологът Иван Игов:

“Ние сме единствената държава в ЕС, в която няма регулация. Това е също толкова опасно, колкото да няма регулация в здравеопазването.

В период след пандемия сме, когато психичното здраве е изключително разклатено. Да не говорим, че сме в условията на война, която се води близо до нашите граници. Всекидневно виждаме хората, които мигрират у нас и си даваме сметка какво може да се случи и на нас, и на цялото ни общество.

• Детски психолог: Агресията настъпва там, където липсват думите
  

Психолозите работят в много сфери, навсякъде, където има  хора, има нужда от психолози. Това са хора, които се занимават и с човешки ресурси, и с политическа психология, които помагат и на децата в училище като училищни психолози.

Време е вече да научим обществото, че няма психолог по всичко и за да можеш да си успешен, една диплома не стига по никакъв начин. Още повече, че такива дипломи се издават във всеки университет. Важно е и човек да има много допълнителна квалификация след завършване.“

Чуйте разговорите в звуковите файлове.