Трудно ли е и колко е трудно да бъдеш международен анализатор в настоящата ситуация? Колко и какви видове са анализите? Колко типа може да бъде дезинформацията?
Темите коментира в “Нашият ден“ международният анализатор Боян Чуков:
“За да можеш да правиш геополитически международни анализи е необходимо да си натрупал години работа в определени области, които позволяват след време да си изживял това, което говориш, да си го преживял, да си го пипнал и да си посветил част от своите умствени усилия на темите и всичко това да е минало през сърцето ти, тъй като всеки един човек има своите емоции.
Анализите биват разузнавателни, академични, биват и тип журналистически разследвания, блогърски коментари и т.н. Тези три типа анализа нямат абсолютно нищо общо. За високо ниво на качество става дума при академичния и разузнавателния анализ.
Академичният анализ е основният инструмент, с който се борави, това са различните науки. Разузнаването не е наука, защото науката е инструмент, за разузнавателния анализ. Докато науката работи с фактите, които ги вижда и всички са в състояние да ги забележат.
Науката е инструмент за разузнавателния анализ, докато науката работи с фактите, които вижда и всички са в състояние да ги забележат, разузнаването работи с това, което не се вижда.“
Дезинформацията
“Трябва да се много внимателни и когато говорим за данните, с които боравим, тъй като има едно понятие “дезинформация“ – всички ужасно обичат да го употребяват, но бих искала съвсем накратко да се спра на типовете. Дезинформацията бива черна, сива и бяла.
Черната е тогава, когато абсолютно всичко, което се каже е лъжа и тя се долавя страшно бързо. Сивата дезинформация е, когато имаме 50% лъжа и 50% истина.
Най-висшата степен на дезинформация, най-професионалната, е тогава, когато говорим за бяла дезинформация. Когато имаме дадено събитие, даден факт, в международните отношения, нещо се е случило някъде по света, за да се опише напълно това събитие трябва да имаме 25 факта, които вие да знаете. Ако ви подадат седем от тях, но ги селектират съвсем целенасочено на базата на вашия начин на разсъждение, вие достигате категорично до грешен извод.“
Най-трудният период в кариерата
“Най-трудно ми беше и най-много съм се притеснявал по време на първия ми мандат във Франция, след като първите две години нямах абсолютно никакъв резултат от своята работа. Като млад бях ужасно амбициозен и не можех да приема, че нямам професионални успехи. Третата година постигнах категоричен успех.
В професионална ми кариера най-абразивен е периодът ми в Министерски съвет - и за здраве, и за емоции. Там човек отива един час по-рано на работа и се прибира два-три часа по-късно.“
Езиците
“Не съм положил специални усилия, за да науча всички тези езици. Баща ми, в края на 50-те години, беше изпратен в Атина в българската легация. На 5-годишна възраст с гърците в Гърция научих гръцки почти като майчин език. Началното ми училище е руско, а прогимназията ми беше във Френския колеж в Атина.
В книгата ми “Разузнаването отвътре“ съм се опитал да споделя професионалния си опит на едни по-разбираем език. Една от главите е много актуална в момента, в нея се обяснява за политизирането на разузнаването.
Най-лесно е човек да каже – “от мен нищо не зависи“ – зависи от усилията на всички нас. Когато масово хората започнат да възприемат истината такава каквато е, а не съгласно своите предварителни предпочитания.“
Чуйте разговора в звуковия файл.
Защо 35 години след падането на Берлинската стена – стените са в пъти повече? Кои стени са направени, за да съхраняват човека и кой стени са срещу на човешкото? Кои са невидимите стени между нас? Тези въпроси получават разнообразни отговори от събеседници като културолога Кирил Василев, редактора на книжната поредица "Власт и..
Горе-долу през тези дни през 1885 народът ни, осъществил Съединението съвсем неотдавна, завършва победоносно първото си огромно военно изпитание. Побеждава във война, която смята за справедлива. Професор Веселин Янчев нарича тази война "Истинската българска отечествена война". Тази победа убеждава света, че сме нация, достойна за независимост и..
Акушер-гинекологът и специалист по репродуктивна медицина д-р Явор Владимиров е посланикът на България в международната кампания "Повече радост" (More Joy), организирана от Световната федерация на асоциациите, занимаващи се с фертилитет – IFFS (International Federation Fertility Societies). Инициативата включва повече от 50 000..
На 30 ноември Нов български университет ще бъде домакин на уникален научен форум, който ще разгледа отношенията между природните и хуманитарните науки. Това е третото издание на мултидисциплинарната конференция "Природни и хуманитарни науки: връзки и зависимости". Събитието ще бъде посветено и на 170-ата годишнина от рождението на Анри Поанкаре –..
"Да създаваш вино означава да разказваш история" – това е основното послание, което се откроява от думите на Екатерина Христова, член на Управителния съвет на Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП). В ефира на предаването "Нашият ден" тя говори за ролята на България като винена страна и потенциала ѝ да изгради устойчив и силен..
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф...
С празнично декемврийско турне музикантите от "Виена Шьонбрун Оркестра" пристигат в България – в градовете Пловдив (10 декември), Варна (11 декември),..
На 1 декември ще отбележим Световния ден за борба със СПИН. Дни преди светът да насочи внимание към това заболяване, Никола Кереков запознава слушателите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg